Русия обвини Украйна, след като при най-тежкото терористично нападение в Москва от повече от две десетилетия насам загинаха най-малко 115 души, въпреки че "Ислямска държава" пое отговорност.
Федералната служба за сигурност съобщи в събота, че четирима заподозрени са били задържани в руската Брянска област след нападението на въоръжени лица с автоматични оръжия срещу хора, присъстващи на рок концерт в зала "Крокус" в покрайнините на столицата.
Те са планирали да преминат границата с Украйна, където "са имали контакти", се казва в изявление на службата, известна като ФСБ, без да се дават повече подробности, съобщава информационната служба "Интерфакс".
Украйна отрича да е играла каквато и да е роля, като нарича петъчното нападение операция под фалшив флаг, проведена от Кремъл. SITE, организация, която следи джихадистки канали, съобщи, че "Ислямска държава" е заявила за нападението в публикация в Telegram. Bloomberg News не успя веднага да потвърди твърдението.
Руският президент Владимир Путин досега не се е появявал публично и не е коментирал. Директорът на ФСБ Александър Бортников му е докладвал, че са задържани 11 души, включително четиримата заподозрени, според изявление на Кремъл от събота.
Следственият комитет на Русия съобщи в събота, че броят на жертвите е нараснал, след като служителите са открили още жертви на мястото на нападението. По-рано официални лица съобщиха, че най-малко 145 души са били ранени. След като по време на нападението в "Крокус Сити Хол" се чуха експлозии, огън обхвана огромното помещение, което доведе до частично срутване на покрива.
Това е най-голямата единична загуба на човешки живот от тероризъм в Москва, откакто чеченски сепаратисти взеха заложници през 2002 г. в театър "Норд-Ост". Най-малко 170 души, включително десетките нападатели, загинаха по време на провалената спасителна мисия.
На среща с висши офицери от ФСБ във вторник Путин се нахвърли върху "откровено провокативните изявления" на западни официални лица от този месец, които предупреждават за възможно предстоящо терористично нападение. "Всичко това прилича на откровен шантаж и намерение да се сплаши и дестабилизира нашето общество", заяви президентът.
На 7 март посолството на САЩ в Москва публикува на уебсайта си публично предупреждение, че "екстремисти имат предстоящи планове да атакуват големи събирания в Москва, включително концерти".
Въпреки че САЩ не казват конкретно, че предупреждението е свързано с нападението, говорителят на Съвета за национална сигурност Адриен Уотсън заяви в изявление късно в петък, че "правителството на САЩ разполага с информация за планирано терористично нападение в Москва".
"Правителството на САЩ също така сподели тази информация с руските власти в съответствие с дългогодишната си политика на "задължение да предупреждава"," добави тя.
Атентатът беше извършен дни след като Путин затвърди властта си в Русия, като спечели пети мандат с 87% от гласовете на президентските избори. Той следи внимателно развитието на събитията, съобщиха от Кремъл късно в петък. Властите отмениха обществени мероприятия и засилиха сигурността в градовете в цялата страна.
По-рано този месец ФСБ съобщи, че е предотвратила нападение срещу московска синагога от страна на т.нар. афганистански клон на "Ислямска държава", предаде Интерфакс.
Кървавото нападение в петък е връщане към по-ранния период от четвъртвековното управление на Путин, когато самоубийствени атентати, за които най-често са обвинявани ислямисти от Русия или от съседните ѝ страни, убиха десетки хора. То разруши илюзията за сигурност в Москва, която Путин се опитваше да култивира през повече от двете години, откакто нахлу в Украйна.
В миналото ислямистки групировки се насочиха към Русия, като се позоваха на антимюсюлманската политика на Кремъл. През 2004 г. завземането на училището в Беслан в южната част на страната доведе до повече от 330 жертви, много от които деца. През 2010 г. при двойни самоубийствени атентати на метростанции в Москва загинаха най-малко 40 души, а през 2017 г. самоубийствен атентат в метрото на Санкт Петербург уби 16 души, включително нападателя.
Според Белия дом президентът Джо Байдън е бил информиран за събитията в петък. Няма данни за украинско участие, заяви говорителят Джон Кърби.
Москва до голяма степен е изолирана от преките последици от инвазията на Путин в Украйна през февруари 2022 г., която неговият говорител Дмитрий Песков за първи път в петък нарече "състояние на война". По-късно той оттегли коментара си.
"Очевидният път, по който Кремъл може да извърти това, е, че то е свързано с войната в Украйна", казва Чарлз Личфийлд, заместник-директор на Геоикономическия център на Атлантическия съвет във Вашингтон. "Непосредственият отговор може да бъде повече нападения с дронове и балистични атаки, но те вече се увеличиха преди терористичните атаки."
През последните седмици силите на Москва засилиха ракетните удари срещу украински градове и инфраструктура, при което загинаха десетки цивилни. В началото на петък тя разгърна най-мащабната ракетна и безпилотна атака срещу Украйна досега през тази година, насочена към енергийната инфраструктура.
В същото време Украйна организира кампания от удари на територията на Русия, като войските ѝ изпитват затруднения на бойното поле на фона на забавянето на жизненоважна помощ от САЩ и други съюзници. Безпилотни самолети удариха фабрики и петролни рафинерии, а нападатели в граничните райони организираха набези.