Всички основни показатели за изменението на климата разбиха исторически рекорди миналата година, като някои се повишиха толкова рязко, че Световната метеорологична организация на ООН предупреди, че са „извън класациите“.
Животът на милиони хора беше преобърнат от природни бедствия, влошени от изменението на климата, като страните навсякъде по света се борят да се справят с икономически загуби за милиарди долари, според годишния доклад на СМО "Състоянието на глобалния климат" за 2023 г.
„Промените се ускоряват“, каза генералният секретар на ООН Антониу Гутериш в изявление. „Сирените бият по всички основни индикатори – някои рекорди не просто оглавяват класациите, те ги разбиват.“
По време на най-топлата година в историята — със средни глобални температури с 1,45C по-високи, отколкото в прединдустриалните времена — ледът на Антарктида падна до най-ниското регистрирано ниво, докато ледниците загубиха безпрецедентно количество лед. Морски горещи вълни, поставящи рекорди, удариха 90% от океаните на планетата, докато наводненията, сушата и горските пожари се засилиха на сушата.
Тези въздействия влошиха всяка криза, пред която е изправено човечеството. Броят на хората с остра хранителна несигурност по света се е увеличил повече от два пъти през последните години, от 149 милиона души преди пандемията от коронавирус до 333 милиона миналата година. А екстремните метеорологични явления продължиха да предизвикват разселване на населението миналата година.
„Промените в климата са много повече от температурите“, каза Селесте Сауло, генерален секретар на СМО. „Кризата с климата е определящото предизвикателство, пред което е изправено човечеството и е тясно преплетена с кризата на неравенството.“
Все пак има искрица надежда, се отбелязва в доклада на СМО. Новият капацитет за възобновяема енергия — основно задвижван от слънчева, вятърна и водна енергия — е нараснал с почти 50% през 2023 г. в сравнение с предходната година.
На срещата на върха COP28 в Дубай миналата година страните се ангажираха да утроят възобновяемия енергиен капацитет на планетата до поне 11 000 гигавата до 2030 г., както и да удвоят степента на енергийна ефективност до края на това десетилетие. Лидерите също се съгласиха да се откажат от изкопаемите горива, което се разглежда като необходима стъпка към елиминиране на нетните емисии на парникови газове до 2050 г.
Но тази цел все още е далече, се отбелязва в доклада на СМО. Данните в реално време от конкретни местоположения показват, че концентрациите на основните парникови газове продължават да се увеличават през 2023 г., след като достигнаха нов рекорд през 2022 г. Нивата на въглероден диоксид са с 50% по-високи, отколкото през прединдустриалната ера, а дългият живот на газа в атмосферата означава, че температурите ще продължат да се покачват през следващите години.
Морските горещи вълни са особено тревожни, тъй като океаните са съхранили над 90% от излишната топлина, уловена от парниковите газове в атмосферата. В резултат на това Земята не се е затоплила толкова бързо, колкото би могла. Но учените са загрижени, че подобният на гъба капацитет на океана може да е достигнал повратна точка, като глобалните средни температури на морската повърхност счупиха рекорди при това с големи граници през няколко месеца миналата година.
Очаква се това екстремно ниво на затопляне да продължи, което ще доведе до промяна, която ще бъде необратима в мащаби от стотици до хиляди години, се казва в доклада на СМО. Подкисляването на океана, което може да бъде смъртоносно за коралите и други морски обитатели, се увеличи поради по-високото количество въглероден диоксид във водата.