Владимир Путин е на път да спечели петия си мандат като президент на Русия на изборите, които започнаха на 15 март, с което ще удължи четвъртвековното си управление и ще остане на власт поне до 2030 г. Путин, който вече е най-дългогодишният лидер на Русия след съветския диктатор Йосиф Сталин, не среща сериозна конкуренция на изборите, които са строго контролирани от Кремъл. Той удължава управлението си, тъй като двугодишната война на Русия в Украйна не показва признаци на прекратяване и тъй като икономиката ѝ продължава да буксува въпреки безпрецедентните международни санкции.
1. Как може да се кандидатира отново?
Путин многократно е настоявал, че няма да променя конституцията, за да запази властта си. Но той направи точно това през 2020 г., като преработи закона, за да нулира президентския часовник и да си позволи потенциално още два мандата. Така той щеше да изкара до 2036 г., когато щеше да бъде на 83 години. В края на втория си мандат през 2008 г. Путин се оттегли от поста и назначи Дмитрий Медведев за президент, за да спази ограниченията за срокове, а той продължи да управлява страната като министър-председател. Този път, при преразгледаното ограничение на мандатите, той няма нужда от подобна маневра.
2. Кой ще се бори срещу него?
Само трима други кандидати са включени в бюлетината - всички контролирани от Кремъл и представляващи лоялни партии в долната камара на парламента - Държавната дума. Единият от тях, Леонид Слуцки, оглавява ултранационалистическата Либерално-демократическа партия на Русия и е по-малко популярен от покойния си предшественик Владимир Жириновски, който на изборите през 2018 г. получи по-малко от 6% от гласовете. Комунистите са представени от Николай Харитонов, 75-годишен бивш управител на колхоз от съветската епоха, който се кандидатира срещу Путин през 2004 г. и получи 14% от гласовете. Владислав Даванков представлява „Новият народ“ - партия, създадена през 2020 г. Проучванията на общественото мнение в Русия показват, че никой от тях няма повече от 5% подкрепа. Управляващата партия „Единна Русия“ подкрепя Путин, въпреки че той се кандидатира като независим кандидат, както направи през 2018 г.
3. Защо Русия изобщо провежда избори, ако резултатът е предопределен?
Някои от най-ревностните привърженици на Путин твърдят, че няма нужда от избори и че той просто трябва да управлява пожизнено, въпреки че конституцията изисква Русия да проведе гласуване. Но Кремъл смята, че процесът придава на Путин елемент на легитимност, особено в отношенията му с чуждестранните лидери, и предпочита да организира „решителна“ победа, която да представи като референдум за популярността му у дома. Макар че досега Путин е избегнал над 90% разлика, която някои автократи си присъждат на „избори“, критиците твърдят, че голяма част от гласовете за него са постигнати чрез натиск върху държавни служители и пълнене на урни. Но много руснаци, които се страхуват от политически сътресения, също така казват, че не виждат друг кандидат, за когото да гласуват, и подкрепят Путин като известна личност. Кремъл гарантира, че няма да се появи истински конкурент, като жестоко потиска независимата опозиция и контролира местните медии.
4. Опита ли се някой друг да предизвика Путин?
Да, няколко, като най-изявен беше Борис Надеждин от партията „Гражданска инициатива“. Той обяви, че се кандидатира, за да сложи край на войната на Русия в Украйна, като нарече инвазията на Путин „фатална грешка“. Кандидатите от извънпарламентарни партии трябваше да съберат поне 100 000 подписа, за да се класират, а руснаците се редяха на опашки при ниски температури, за да подпишат петиции в подкрепа на Надеждин. Но Централната избирателна комисия отхвърли кандидатурата му, като заяви, че твърде много подписи не са проверени. Изглеждаше, че Кремъл е готов да го допусне до изборите, но в крайна сметка не пожела да рискува протестен вот - никой от кандидатите срещу Путин не се смята за истински противник на Путин. Русия не покани международни наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа да наблюдават изборите. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която заключи, че на вота през 2018 г. е липсвала „истинска конкуренция“, заяви през януари, че е „много жалко, че отстъплението от демокрацията е достигнало такава критична точка, че не можем да бъдем на място, за да наблюдаваме“ тазгодишните избори.
5. Войната в Украйна ли е основният въпрос на кампанията?
Да и не. Кремъл е твърдо решен да представи преизбирането на Путин като доказателство, че руснаците напълно подкрепят войната и са обединени зад конфронтацията му със САЩ и техните съюзници в Организацията на Северноатлантическия договор, известна като НАТО. Няма място за критика на огромната цена на инвазията в човешки живот и разрушения. В същото време официалните лица омаловажават въздействието на международните санкции и се стремят да създадат представа за непрекъснато подобряващия се живот под управлението на Путин. Наистина, две години след началото на войната с Украйна много хора в Русия имат основание да смятат, че военната икономика работи за тях: Заплатите са нараснали, особено за нископлатените работници, чиито възнаграждения се увеличават с 20% на годишна база. Тези печалби са подпомогнати от недостига на работна ръка и голяма доза държавна помощ, като рублата е подкрепена от капиталов контрол, а правителството изразходва резервите си, за да подкрепи разходите за отбрана и бизнеса.
Путин се позовава и на носталгията по съветското минало и имперските настроения, за да се представи като защитник на традиционните консервативни и православни ценности на Русия срещу „либералния“ Запад, който иска да ги унищожи. Държавните медии отразяват изчерпателно всяко негово регионално посещение за среща с работници в отбранителни заводи или в училища и клиники, което им позволява да заобикалят ограниченията за отразяване на предизборните кампании на отделни кандидати. Путин не участва в предизборни дебати.
6. Какво можем да очакваме от изборите?
През 2018 г. Путин получи рекордните 77% от гласовете на избирателите в страната и този път всичко по-малко рискува да бъде възприето като изборна издънка за военния президент на Русия. Тъй като резултатът е предрешен, а кампанията не е достатъчно динамична, най-голямото притеснение на Кремъл е избирателната активност да достигне поне 67,5%, както беше миналия път. Смъртта на Алексей Навални, най-изтъкнатия руски опозиционен лидер, който бе изпратен в арктически затвор, в навечерието на предизборната кампания предизвика ново напрежение в отношенията със Запада. Трагедията обаче едва ли ще повлияе на резултата от изборите след години на жестоки репресии от страна на Кремъл срещу руското опозиционно движение.
През новия си мандат Путин ще продължи да се сблъсква с дълбоки политически и военни предизвикателства, тъй като бойните действия на фронтовата линия в Украйна до голяма степен са в застой, а отношенията със САЩ и техните съюзници са на най-ниското ниво след края на Студената война. Той вероятно ще продължи да се опитва да сее разделение в Европейския съюз, за да отслаби подкрепата за Украйна, като същевременно се обръща още повече към Китай и Глобалния юг, за да стимулира руската икономика. Путин също така ще следи внимателно президентската кампания в САЩ на фона на нарастващата съпротива на републиканците срещу военната помощ за Украйна и заплахата на кандидата на републиканците Доналд Тръмп да се откаже от защитата на съюзниците от НАТО, които не изпълняват ангажиментите си за разходи за отбрана.