Петролна рафинерия в руската Рязанска област югоизточно от Москва гори след възможна атака с дрон, съобщи държавната агенция ТАСС в сряда.
Местни канали в Telegram публикуваха снимки и видеоклипове на голям облак дим, издигащ се от рафинерия. ПАО "Роснефт" притежава рафинерията в Рязан, която има годишен капацитет от 17,1 милиона тона петрол. Двама души са хоспитализирани заради пожара, предаде ТАСС.
През последните седмици Украйна засили атаките с дронове срещу руски рафинерии и петролни депа. Във вторник дрон удари един от блоковете на рафинерията "Норси" на "Лукойл" в Нижни Новгород. Същия ден петролно депо в Орловска област също се запали след нападение с дрон, докато удар близо до рафинерията "Кинеф" на "Сургутхефтгаз" в Кириши, недалеч от Санкт Петербург, не причини никакви щети.
Ударите идват преди президентските избори в Русия на 15-17 март, на които Владимир Путин със сигурност ще спечели още шест години на власт.
Отделно Александър Гусев, губернаторът на област Воронеж близо до Украйна, каза, че 30 дрона са били унищожени в района, докато част от инфраструктурата и жилищните имоти са претърпели „незначителни щети“.
От началото на тази година Украйна използва дронове за атаки по важни руски нефтопреработвателни предприятия от Черно до Балтийско море. Тъй като боевете на фронтовата линия се променят в полза на Москва, Киев се опитва да възпрепятства износа на петролни продукти от страната и способността ѝ да изпраща гориво на своите сили. Първоначалната вълна от атаки през февруари засегна почти една пета от капацитета за преработка на суров петрол в страната, но в началото на март индустрията вече се възстановяваше.
Последният удар беше срещу съоръжение на около 200 километра югоизточно от Москва, което има капацитет от 17,1 милиона тона годишно, или около 340 000 барела на ден. Тя е основен доставчик на моторни горива за руските региони около столицата. Това е втората жертва на украинските удари, които нанесоха щети на съоръжения, представляващи повече от 10% от петролния капацитет на Русия през последните два дни.
Руското министерство на отбраната съобщи, че противовъздушната отбрана е прихванала 58 дрона през нощта в Белгородска, Брянска, Воронежка, Курска, Рязанска и Ленинградска области. Това е сред най-големите нападения през последните месеци.
Атаките на Украйна срещу руски региони „целят, ако не да осуетят изборите в Русия, то да се намесят в тях“, каза Путин в интервю за РИА Новости, публикувано в сряда. „Друга цел е да се получи някакъв вид коз в евентуален преговорен процес.“
Украинският президент Володимир Зеленски каза, че е „напълно справедливо“ да се нанесат удари на руската държава като отмъщение за ракетни атаки и атаки с дронове, които убиват и раняват цивилни в неговата страна.
„Мисля, че всички виждат, че нашите дронове работят и работят на голямо разстояние“, каза Зеленски в обръщение късно във вторник. „Нашата способност за удари на дълги разстояния е истинският начин да се придвижим към сигурност за всички.“
Губернаторът на южната Воронежска област на Русия Александър Гусев каза, че са унищожени 30 дрона. Някои инфраструктурни и жилищни имоти претърпяха „незначителни щети“, каза той.
Атаките се извършват, докато Русия се подготвя за президентските избори на 15-17 март, които са строго контролирани от Кремъл, за да осигурят съкрушителна победа на Путин и още шест години на власт.
Украйна извърши атаки с дронове, насочени срещу руска инфраструктура и промишлени съоръжения, като се опитва да подкопае военните усилия на Кремъл и да отмъсти за вълни от ракетни и безпилотни нападения на собствена територия от началото на инвазията през февруари 2022 г.
Ударите, насочени срещу петролни съоръжения, също целят да нарушат руския износ и доставките на гориво за руската армия на фронтовата линия.
В интервюто си за държавната РИА Путин каза, че Русия ще поиска гаранции за сигурност, за да обмисли преговорите за прекратяване на войната в Украйна и повтори, че „реалностите на място“ трябва да бъдат в основата на всякакви преговори.
"Нас ни интересува преди всичко сигурността на Русия", каза Путин.
Запитан дали е възможна „честна сделка“ със Запада, Путин отговори: „Не вярвам на никого, но имаме нужда от гаранции“.
Правителството на Украйна по-рано отхвърли всяка сделка, включваща териториални отстъпки, които биха възнаградили агресията на Путин. Путин обяви четири анексирани района на Източна и Южна Украйна за „вечна“ част от Русия, въпреки че неговите сили не ги контролират напълно.
Руските войски постигнаха неотдавнашен напредък, докато правителството в Киев се бори да поддържа армията си снабдена с боеприпаси след забавяне на помощта от своите американски и европейски съюзници. Зеленски заяви тази седмица, че неговите сили са спрели руската офанзива и стабилизират фронтовата линия.
Путин каза, че мисълта за използване на тактически ядрени оръжия в Украйна никога не му е минавала през ума и никога не е имало нужда от тях. Той не смята, че Русия и САЩ се насочват към ядрен конфликт.
Все пак той каза, че страните, които декларират, че нямат "червени линии" по отношение на Русия, трябва да разберат, че Русия ще отговори по същия начин.