Финансирането в юани става скъпо и оскъдно в Русия, запушвайки пътя към чуждестранен капитал за компании, които вече са изправени пред много по-високи лихвени проценти на вътрешния пазар и вълна от дългове с падеж тази година.
Две години след като инвазията в Украйна изолира Русия от западната финансова система, големите енергийни и минни компании започнаха да разчитат на юана за по-голямата част от своите нужди от чуждестранна валута. Но дори когато доходността на референтните държавни облигации на Китай се движи около дъното за последните две десетилетия, недостатъчната ликвидност в юани в Русия и търсенето на валутата от страна на вносителите допринасят за по-високите разходи по заеми.
Дилемата с финансирането оставя компании като най-големия миньор в Русия, "Норилск Никел", да избират между скъпо финансиране в рубли или растящата цена на вътрешния дълг в юани.
Според базираната в Москва консултантска компания Yakov & Partners Русия надвиши повече от два пъти своята референтна стойност миналата година, обременявайки корпоративните кредитополучатели с цели 1,2 трилиона рубли (13 милиарда долара) допълнителни разходи за обслужване на дълга.
„Като се имат предвид настоящите реалности, средната цена на дълга ще се повишава“, каза Сергей Малишев, главен финансов директор на "Норникел", в изявление, изпратено до репортери миналия месец.
Лихвените плащания на "Норникел" се очаква да достигнат 1 милиард долара през 2024 г. след 800 милиона долара през 2023 г. - в сравнение с 315 милиона долара през 2021 г., последната пълна година преди войната. Тежестта е почти толкова голяма за най-големия производител на петрол, "Роснефт', което го тласка да ускори изплащането на дълга, след като лихвите са погълнали 50% повече пари през четвъртото тримесечие, отколкото година по-рано.
Слабо разпространени
След дебюта си през 2022 г. облигациите в юани „все още не са широко разпространени“ на руския пазар, се казва в доклад на централната банка, публикуван в понеделник. Той посочи ограничената свободна ликвидност в юани сред кредиторите и необходимостта от предлагане на по-висока доходност като фактори, „ограничаващи потенциалния интерес към такива пласменти сред инвеститорите и емитентите“.
Обемът на руските корпоративни облигации в юани – всички продадени на вътрешния пазар – почти стагнира през последните три тримесечия на миналата година и достигна еквивалента на 800 милиарда рубли, според Руската централна банка. И въпреки че заемите в китайската валута почти се учетвориха до рекордните 46 милиарда долара през 2023 г., делът им в корпоративните кредитни портфейли все още беше само едноцифрен.
Средната доходност на ценните книжа в юани за емитентите се повиши с близо 2 процентни пункта през миналата година и се доближи до 6%, според Банката на Русия.
Краткосрочните разходи за заемане на юани на Московската борса са толкова нестабилни, че скочиха до 15,7% на 1 март, преди да паднат до 4,1% три дни по-късно, според изчисления на Bloomberg Economics. Нежеланието на големите китайски банки да свържат пазара на юани в Москва с офшорните пазари най-вероятно е ключов фактор, според икономиста на Bloomberg Александър Исаков.
„Ликвидността в юани в Москва става все по-оскъдна, а разходите за нея – по-нестабилни. Недостигът на юани в руската финансова система показва възникващи проблеми за нарастващото кредитиране в юани за местните банки - две години след началото на войната те все още се борят да привлекат достатъчно голяма и стабилна депозитна база в юани", коментира Исаков.
Емитирането на облигации в юани през 2022-2023 г. представлява „евтин източник на финансиране“, според Алексей Третяков, един от основателите на Aricapital в Москва.
Изправени пред влошаваща се криза на ликвидността в юана, руските кредитори трябваше да се обърнат към китайските валутни суапове на централната банка, за да посрещнат нуждите си, което доведе до „значително увеличение на разходите за финансиране в юани“, каза Третяков. „Продължаващият дефицит може да доведе до допълнително покачване на доходността на облигациите в юани“, каза той.
Руските компании също не са вземали заеми в самия Китай, според данни, събрани от Bloomberg, тъй като капиталовият контрол там усложнява репатрирането на пари в чужбина. Те не са продавали ценни книжа в юани като панда или дим сум облигации от 2018 г. след 11 такива емисии през предходните осем години.
Бариерите се оказват твърде високи за преодоляване дори за правителството, което е прекарало години в планиране на собствените си облигации в юани. Финансовият министър Антон Силуанов каза в февруарско интервю за РИА Новости, че дискусиите с Китай относно вземането на заеми в юани също все още не са дали резултати.
Китайските кредитори, включително Industrial and Commercial Bank of China Ltd. – най-голямата в света по активи – увеличават експозицията си към Русия чрез офшорни клонове. Само руският филиал на ICBC отбеляза петкратно увеличение на общите местни активи от началото на 2022 г. и до 1 октомври миналата година, според последните данни, публикувани от Банката на Русия.
Напрежението върху руските корпоративни хазни рискува да лиши индустриите от капитал през година, когато нуждите от рефинансиране рязко нарастват. Въпреки звездните печалби, компаниите се чувстват в затруднение, след като правителството наложи нови експортни данъци, за да подпомогне финансирането на войната, допълнително подкопавайки ползата от по-слабата рубла, която помогна за достигане на рекордни маржове.
„Високите лихви означават, че компаниите ще бъдат по-внимателни с инвестиции, които изискват значителен дългов капитал“, каза Дмитрий Казаков, анализатор в BCS в Москва.