В САЩ и съюзническите страни собствениците на изоставени уранови мини подновяват дейността им, за да се възползват от нарастващото търсене на ядрено гориво.
Най-малко петима американски производители възстановяват мини в щати, включително Уайоминг, Тексас, Аризона и Юта, където производството процъфтяваше, докато правителствата не се уплашиха от радиоактивния елемент след ядрената катастрофа във Фукушима през 2011 г. в Япония.
Повечето от тези американски мини бяха изоставени след Фукушима, когато цените на урана се сринаха и страни като Германия и Япония започнаха планове за постепенно премахване на ядрените реактори.
Сега, когато правителствата се завръщат към ядрената енергия, за да постигнат целите за емисиите, а водещите производители на уран не успяват да задоволят търсенето, цените на сребристобелия метал се покачват. И това дава шанс на тези някога нерентабилни операции с уран да запълнят празнината в доставките.
Уранът се използва като енергиен източник повече от шест десетилетия, захранвайки атомни електроцентрали и реактори. Около две трети от световното производство идва от Казахстан, Канада и Австралия.
Уранът ще бъде тема на разговор, докато хиляди минни ръководители, геолози и банкери се спускат в Торонто за събирането на Асоциацията на изследователите и разработчиците на Канада тази седмица. Годишното събитие привлече най-малко 10 уранови фирми, включително Denison Mines Corp., Fission Uranium Corp. и IsoEnergy Ltd.
Тъй като страните все повече гледат на ядрената енергия като инструмент за справяне с изменението на климата, търсенето на уран се очаква да скочи рязко. Международната агенция за атомна енергия изчислява, че светът ще се нуждае от повече от 100 000 метрични тона уран годишно до 2040 г. – количество, което изисква почти удвояване на добива и преработката спрямо настоящите нива.
Канадската Cameco Corp. и казахстанската Kazatomprom, които заедно представляват половината от световното предлагане, се борят да увеличат производството. Те предупредиха за някои оперативни неуспехи, които ще доведат до по-малко производство на уран от очакваното през следващите години.
„Намираме се в старомодно, просто свиване на доставките“, каза Скот Мелбай, изпълнителен вицепрезидент на базираната в Тексас Uranium Energy Corp. „Търсенето отново се увеличава с пускането на нови реактори.“
Производството не поддържа темпото поради години на недостатъчно инвестиране в добива и проучването, каза Мелбай, чиято компания отваря отново мини в Уайоминг и Тексас, които бяха затворени през 2018 г.
Energy Fuels Inc. инициира планове в края на миналата година за рестартиране на операциите в Аризона, Юта и Колорадо, докато Ur-Energy Inc. заяви, че ще отвори една неработеща мина в Уайоминг. Средно големи компании в Австралия и Канада обявиха подобни планове.
Разбира се, производството от тези мини - повечето от които са малки и към края на живота си - ще представлява малка част от световните доставки на уран.
„Промишлеността очевидно се опитва да отговори с повторно отваряне на по-малки мини, но когато имате мина, която не е работила толкова дълго, това очевидно не е много съществено“, каза Джон Чампагли, главен изпълнителен директор на Sprott Asset Management, който управлява Sprott Physical Uranium Trust.
Топ производители
Ограниченията на доставките трябва да се облекчат, когато водещите производители започнат да добиват милионите килограми уран, който са оставили в земята, когато цените са били ниски. Kazatomprom увеличава производството след години работа доста под капацитета си.
Cameco увеличава производството в най-голямата мина за висококачествен уран в света - MacArthur River и Key Lake в западната канадска провинция Саскачеуан - след застой между 2018 и 2021 г. поради слаби пазарни условия.
Двете фирми „ще бъдат много загрижени да не загубят пазарния си дял в полза на куп новаци и затова ще искат да си го върнат“, каза Том Прайс, старши анализатор на стоките в базираната в Лондон инвестиционна банка Libereum. „Това ще отнеме много натиск от пазара.“
И все пак повторното отваряне на мини в САЩ бележи съживление за американска индустрия, която беше в риск от изчезване само преди пет години. Американското производство на уран достигна рекордно ниско ниво от 174 000 паунда през 2019 г. - спад от пика си от 44 милиона паунда през 1980 г. - тъй като САЩ започнаха да увеличават зависимостта си от вноса от страни като Канада, Австралия, Казахстан и Русия.
Стремежът на американската индустрия също е политически, като правителството се стреми да осигури достъп до доставки на фона на геополитическа несигурност. Санкциите срещу Русия след нейното нахлуване в Украйна през 2022 г. поставиха предизвикателства за доставките на уран по пътя от Казахстан, тъй като износът на бившата съветска държава обикновено минава през руски пристанища.
За да се справи с търсенето, производителите на уран в САЩ прогнозират, че САЩ ще се нуждаят от осем до 10 нови големи мини, които да започнат производство през следващото десетилетие.