Президентът на САЩ Джо Байдън иска страните от Г-7 да постигнат напредък по плановете за използване на замразени руски суверенни активи, за да помогнат в подкрепа на Украйна до момента, в който лидерите се срещнат през юни, според хора, запознати с въпроса.
Представители на Г-7 са обсъждали варианти за използване на замразените активи на Руската централна банка на стойност 280 милиарда долара, включително използването на парите като обезпечение за набиране на дълг или издаване на гаранции срещу замразените средства, казаха хора, пожелали анонимност.
Дебатът идва, докато Украйна е изправена пред критичен недостиг на артилерия и други боеприпаси, а съюзниците не успяват да доставят оръжие достатъчно бързо; в същото време икономическа помощ от 60 милиарда долара остава заседнала в Конгреса на САЩ. Байдън също така лично е казал на съюзниците, според хора, информирани за последните разговори, че ако Украйна падне, той вярва, че международният ред ще бъде преобърнат за най-малко през следващите пет десетилетия.
Всички съюзници са съгласни, че средствата трябва да останат забранени за Русия, освен ако тя не обещае да помогне за възстановяването на Украйна, но са в противоречие относно това дали би било законно да ги изземат директно. Лидерите на Г-7 трябва да се срещнат в Италия през юни.
Говорител на Съвета за национална сигурност на Белия дом отказа коментар.
Байдън би искал да види замразените активи да бъдат използвани за подпомагане на финансирането на бюджетните нужди на Украйна, а по-късно и за възстановяването на Украйна, казаха хората. Президентът не смята, че използването на замразените средства замества нуждата от помощ, каза един от хората.
Гледната точка на САЩ е, че не е правилно Русия да решава кога да компенсира Украйна за щетите, които е причинила, според хората.
Франция и Германия, заедно с Европейската централна банка, досега се съпротивляваха да поемат по пътя, който би довел до изземване на средствата. Те се притесняват от руски ответни действия, насочени към европейски активи там, както и от потенциалното въздействие върху финансовата стабилност и статута на еврото като резервна валута, съобщи Bloomberg по-рано.
Министърът на финансите Джанет Йелън и други омаловажават повечето от тези опасения. В Бразилия тази седмица Йелън каза, че Г-7 трябва да работят заедно, за да проучат изземването на самите активи или използването им като обезпечение за вземане на заеми от световните пазари.
Обединеното кралство и Канада също подкрепят изземването на активите, според един от хората.
Едно от предизвикателствата е, че по-голямата част от средствата са в Европа, държани предимно чрез базираната в Белгия клирингова къща Euroclear, и всяко споразумение ще се нуждае от подкрепата на всички страни от Г-7. Друго предизвикателство е намирането на опция, която всички съюзници считат за правно стабилна и която помага за смекчаване на всякакви рискове за еврото.
Отделно, ЕС бавно постига напредък по отношение на плановете поне да приложи данък върху печалбите, генерирани от имобилизираните средства. Миналата година активите позволиха печалби от 4,8 милиарда долара.
В сряда президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи тези приходи да се използват за финансиране на оръжия за Украйна.
Русия заплаши да отмъсти, ако съюзниците на Украйна преместят активите и проучи възможностите да спре всякакви усилия за конфискуване на средствата.