Космическият апарат, построен и управляван от базираната в Тексас компания Intuitive Machines, се приземи близо до южния полюс на Луната в четвъртък - първото кацане на САЩ на лунната повърхност от повече от половин век и първото, постигнато от частния сектор, предава Reuters.
НАСА, която разполага с няколко изследователски инструмента на борда на апарата, приветства кацането като голямо постижение в целта си да изпрати екип от търговски космически апарати на научни разузнавателни мисии до Луната преди планираното завръщане на астронавти там по-късно това десетилетие.
Но първоначалните проблеми с комуникацията след кацането в четвъртък повдигнаха въпроси дали превозното средство не е било повредено или блокирано по някакъв начин.
Спускаемият апарат-робот без екипаж, наречен „Одисей“, се приземи около 18:23 ч. по Гринуич, съобщиха от компанията и коментаторите на НАСА в съвместното предаване на кацането от оперативния център на мисията на Intuitive Machines, отваря нов оперативен център за мисии в Хюстън.
Кацането завърши с напрегнато спускане, при което се появи проблем с автономната навигационна система на космическия кораб, която изискваше инженерите на Земята да използват неизпитано решение в 11-ия час.
Също така отне известно време след очакваната загуба на радио сигнал, за да се възстановят комуникациите с космическия кораб и да се определи съдбата му на около 239 000 мили (384 000 км) от Земята.
Когато контактът най-накрая беше подновен, сигналът беше слаб, което потвърждаваше, че спускаемият модул е кацнал, но според предаването в интернет контролът на мисията веднага се оказа несигурен относно точното състояние и ориентация на апарата.
„Нашето оборудване е на повърхността на Луната и предаваме, така че поздравявам екипа на IM“, заяви директорът на мисията на Intuitive Machines Тим Крейн. „Ще видим какво още можем да извлечем от това.“
По-късно вечерта компанията публикува съобщение в социалната медийна платформа X, в което се казва, че ръководителите на полета „са потвърдили, че „Одисей“ е в изправност и започва да изпраща данни“.
Все пак слабият сигнал подсказва, че космическият апарат може да е кацнал до стена на кратер или нещо друго, което да е блокирало или затруднило антената му, коментира Томас Цурбухен, бивш научен ръководител на НАСА, който ръководи създаването на програмата на агенцията за търговски лунни апарати.
„Понякога може да е просто една скала, един голям камък, който пречи“, каза той в телефонно интервю за Ройтерс.
Подобен проблем може да усложни основната мисия на спускаемия модул - да разгърне полезния си товар и да изпълни научните цели, каза Зурбухен.
Осъществяването на кацането е „важна междинна цел, но целта на мисията е научна работа, да се върнат снимките и т.н.“, добави той.
Ръководителят на НАСА Бил Нелсън веднага приветства постижението от четвъртък като „триумф“ и заяви: „Одисей превзе Луната“.
Както беше планирано, според интернет предаването се смяташе, че космическият апарат е спрял в кратер на име Малапер А близо до южния полюс на Луната. Космическият апарат не е бил проектиран да предоставя видео на живо от кацането, което се случи един ден след като достигна лунната орбита и една седмица след изстрелването му от Флорида.
Кацането в четвъртък представляваше първото контролирано спускане на лунната повърхност от американски космически кораб след „Аполо 17“ през 1972 г., когато там се приземи последната лунна мисия на НАСА с екипаж с астронавтите Джийн Чернан и Харисън Шмит.
Досега на Луната са кацали космически апарати само от четири други държави - бившия Съветски съюз, Китай, Индия и съвсем наскоро, едва миналия месец, Япония. Съединените щати са единствената страна, която някога е изпращала хора на лунната повърхност.
На борда на „Одисей“ има набор от научни инструменти и технологични демонстрации за НАСА и няколко търговски клиенти, предназначени да работят в продължение на седем дни със слънчева енергия, преди слънцето да залезе над мястото на полярното кацане.
Полезният товар на НАСА се фокусира върху взаимодействието на космическото време с лунната повърхност, радиоастрономията и други аспекти на лунната среда за бъдещи мисии за кацане.
„Одисей“ беше изпратен на път към Луната миналия четвъртък на върха на ракета Falcon 9, изстреляна от компанията на Илон Мъск SpaceX от космическия център Кенеди на НАСА в Кейп Канаверал, Флорида.
Пристигането му отбеляза първото „меко кацане“ на Луната от комерсиално произведен и експлоатиран апарат и първото в рамките на лунната програма „Артемис“ на НАСА, тъй като САЩ се надпреварват да върнат астронавти на естествения спътник на Земята, преди Китай да приземи там свой собствен космически кораб с екипаж.
НАСА има за цел да приземи първия си космически кораб с екипаж „Артемис“ в края на 2026 г. като част от дългосрочно и устойчиво изследване на Луната и стъпка към евентуални полети на хора до Марс. Инициативата се фокусира върху южния полюс на Луната, отчасти защото се предполага, че там има много замръзнала вода, която може да се използва за поддържане на живота и за производство на ракетно гориво.
Очаква се множество малки спускаеми апарати като „Одисей“ да проправят пътя в рамките на програмата на НАСА „Търговски услуги за лунен товар“ (Commercial Lunar Payload Services - CLPS), предназначена да доставя инструменти и хардуер на Луната на по-ниска цена от традиционния метод на американската космическа агенция за собствено изграждане и изстрелване на тези апарати.
По-голямото използване на по-малки и по-неопитни частни предприятия крие своите рискове.
Само през миналия месец лунният модул на друга фирма, Astrobotic Technology, получи теч в задвижващата система по пътя си към Луната, малко след като беше изведен в орбита на 8 януари с ракета Vulcan на United Launch Alliance (ULA).
Неизправността на спускаемия модул Peregrine на Astrobotic отбеляза третия неуспех на частна компания да осъществи кацане на Луната след неуспешните опити на компании от Израел и Япония.
Въпреки че „Одисей“ е най-новата звезда на програмата CLPS на НАСА, полетът IM-1 се счита за мисия на Intuitive Machines. Компанията е основана през 2013 г. от Стивън Алтъмус, бивш заместник-директор на космическия център „Джонсън“ на НАСА в Хюстън, а сега президент и главен изпълнителен директор на компанията.