При посещението си в Етиопия президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва обяви опустошителната война на Израел в Газа за геноцид, извършван от войници над жени и деца, който няма аналог в историята с изключение на Холокоста. Той сгреши във всяко едно отношение и с право възмути много хора в Израел. Но точно както при делото за геноцид, заведено срещу еврейската държава в Международния съд, израелците трябва да се вслушат внимателно и да преразгледат пътя, на който ги е поставило тяхното правителство, пише анализаторът Марк Чемпиън за рубриката Bloomberg Opinion.
Воденето на войната от страна на министър-председателя Бенямин Нетаняху беше саморазрушително и нехуманно. Доколкото е известно на всички, от началото на конфликта Израелските отбранителни сили са убили почти 30 000 палестинци, поне две трети от които са цивилни, а повечето от тях са жени и деца. Това е неприемливо, както и системното разрушаване на домове и инфраструктура. То е колективно наказание и ако не бъде спряно, рискува да остави Израел в още по-голяма изолация и да намали сигурността му, дори когато „Хамас“ привлича нови привърженици и политическа подкрепа.
Нито едно от тези неща не означава, че Лула е прав. Основните цели на ЦАХАЛ са бойците и лидерите на „Хамас“, които не са нито жени, нито деца, а фанатична организация, целяща унищожаването на Израел. Те започнаха тази война на 7 октомври, като избиха, изнасилиха или отвлякоха повече от 1400 души. Повечето от тези жертви бяха цивилни граждани, предимно жени, деца или възрастни хора. Пренебрегването на ролята и вината на „Хамас“, както направи Лула, е несериозно.
Той не е прав и за това, че войната е била уникална, но не и заради изтреблението на евреите от Хитлер. За съжаление, в историята има много примери за конфликта, който се води в Газа, и Холокостът не е един от тях. Ако трябва да заявим очевидното, в края на 30-те години на ХХ век не е имало еврейски еквивалент на „Хамас“, който да предизвика отговор от страна на Хитлерова Германия чрез умишлено избиване, изнасилване и отвличане на обикновени германци. Нито пък 6 милиона палестинци са били вкарвани в газови камери, колкото и ужасно да е тяхното положение.
Така че не само евреите по света са тези, на които бразилският президент дължи извинение или поне поправка. Той дължи такова и на тигрейците от Етиопия, страната, в която е говорил, на украинците от Мариупол, на тутсите от Руанда и на безброй други, които се простират назад в цялата ни позната човешка история. Само през миналата година правителствените сили на Еритрея и Етиопия нападнаха, блокираха и умишлено подложиха на глад около 7 милиона тигрейци в обсада, толкова брутална, колкото и тази в Газа. По най-точни оценки броят на жертвите е от 162 000 до 378 000 цивилни, от които 36 000-60 000 са убити пряко при престрелки, масови убийства и бомбардировки.
Никой не знае колко украинци са загинали в Мариупол, защото руските сили в крайна сметка са установили контрол над доказателствата. През декември 2022 г. сателитно разследване на Асошиейтед прес идентифицира 10 300 гроба в и около града с население малко под 500 000 души. Ако се съди по намереното в някои украински градове, които руснаците превзеха през 2022 г. и след това бяха принудени да изоставят, много от тези гробове ще съдържат множество тела. Някои трупове, намерени погребани в Лиман, северно от Мариупол, и Буча край Киев, са били с вързани ръце и са били застреляни в стил екзекуция. В същото време най-точните оценки за броя на убитите тутси по време на геноцида в Руанда през 1994 г. варират между 500 000 и 800 000 души само за четири месеца на неописуема жестокост.
Целта на тези сравнения не е да се омаловажат изключителните страдания на палестинците, нито да се приравни ЦАХАЛ към етиопски, руски или хуту войски и милиции, а за да се покаже, че Лула греши по отношение на фактите. В същото време е грешка да се отхвърлят всички подобни твърдения като антисемитизъм. Без съмнение предразсъдъците играят роля в пасквила, който мнозина дават на „Хамас“ след нападението през октомври миналата година. Можете да подкрепяте правото на Израел да се защитава, като все пак се питате как този вид война може да бъде морално оправдана или да помогне на каузата на Израел.
Критиците като Лула са на прав път, защото най-крайно дясното правителство в историята на Израел - и поне част от ЦАХАЛ - са излезли извън контрол.
Достъпът на независими журналисти до Газа е силно ограничен, поради което е невъзможно да се проверят конкретни твърдения и контратвърдения, но въпреки това непрекъснато се появяват кадри и свидетелства, които очертават твърде ясна картина. Цели жилищни квартали са разрушени без ясна военна цел. Видеозапис показва как мъж, който върви по маршрута за евакуация, държейки бяло знаме, е застрелян от снайперист. Друго, заснето в болницата „Насър“, показва пациенти в болнични легла под отломки, създадени от танков огън. Американски лекар, доброволец в Европейската болница в Рафах, пише, че е лекувал група деца, докарани с куршуми в главите и без други рани. Те били на възраст от пет до осем години и отново били жертви на снайперистки огън. Няма причина да се предполага, че той е измислил това.
Най-неприятното е, че сделката, за която настояват САЩ, Египет и други арабски държави, би допринесла повече за Израел и неговата дългосрочна сигурност, отколкото някога би могло да се направи нападение над Рафах - последното убежище за палестинските цивилни в ивицата. Както писа моят анализаторът Боби Гош, подробностите на предложената голяма сделка остават неясни.
Въпреки това основните ползи за Израел са достатъчно ясни: тя ще върне всички заложници, живи и мъртви, ще спаси и задълбочи нормализирането на отношенията на Израел с държавите от Персийския залив в ущърб на „Хамас“ и Иран, ще избегне разрива с Египет, който вероятно ще предизвика нападението над Рафах, ще спаси хиляди животи, включително тези на израелските войници, ще позволи демобилизация и така ще съживи израелската икономика, която загуби 19.4% от стойността си през първите три месеца на войната; да осигури арабски доброволци, настроени срещу „Хамас“, за временното управление и възстановяване на Газа и да избегне въвличането на Израел в още една безкрайна, изтощителна и политически неоправдана окупация.
Разбира се, Израел ще трябва да направи отстъпки, включително да освободи затворници и да се ангажира със създаването на палестинска държава. Но след като приеме сделката, „Хамас“ ще бъде подложен на натиск да се съгласи - нещо, което твърдолинейните му лидери няма да искат да направят, защото това изисква да се признае правото на Израел да съществува. Причината, поради която Нетаняху се съпротивлява, е, че неговите ултранационалистически и ултраортодоксални коалиционни партньори биха развалили правителството, ако той подпише. Те ясно обясниха защо, приветствайки войната в Газа като шанс да принудят възможно най-голяма част от населението на ивицата с площ 365 кв. км да се изсели и да го засели с евреи.
Това наистина би представлявало етническо прочистване или геноцид и би вкарало Израел в позорен клуб, към който той не иска да се присъедини.
Марк Чемпиън e международен анализатор за Bloomberg Opinion. Преди това той е бил шеф на бюрото на Wall Street Journal в Истанбул. Бил е и редактор във Financial Times, главен редактор на Moscow Times и кореспондент на Independent във Вашингтон, Балканите и Москва.