Инсайдери го оприличават на „паник бутон“. И в продължение на повече от 80 години основната задача на Запасите за национална отбрана (NDS) на САЩ е да поддържа американската армия снабдена с основни суровини и да предпазва от шокове в доставките.
Така че, когато Китай изненада пазарите, като ограничи износа на два нишови промишлени метала миналата година, високопоставени служители в контролираната от Пентагона агенция - и Белия дом - се сблъскаха с неудобна реалност: техният паник бутон вече не работеше. Осъзнаването предизвика различен вид тревога във Вашингтон.
Високопоставен служител в администрацията на президента Джо Байдън, който говори при условие за анонимност, за да обсъжда вътрешните разисквания, признава, че решението на Пекин да ограничи износа на галий и германий е разтърсило Белия дом, като добави към вече настоятелните призиви към Вашингтон данаправи нещо по въпроса за доминирането на Китай в световната верига за доставка на метали. Липсата на галий и германий - които се добиват в малки количества заедно с алуминия и цинка - потенциално би повлияла на производството на всичко - от военни сателити до ракети и очила за нощно виждане.
В този случай кризата беше избегната, тъй като китайският износ се възобнови, но годините на бюджетни съкращения свиха стратегическите резерви на агенцията до рекордно ниски нива. Бивши служители в Агенцията за отбранителна логистика (DLA) на Пентагона, която управлява запасите, казват, че САЩ са изправени пред сериозен недостиг на суровини, необходими за извършване на енергийния преход в мащаба, предвиден от Байдън и неговия екип.
„Това е буквално най-лошият момент да откриете, че паник бутонът не работи“, казва бивш ветеран от Министерството на отбраната, който поиска да остане анонимен, докато обсъжда въпроси, свързани с националната сигурност.
В първата от поредица от три части, базирана на повече от 40 интервюта с ръководители, длъжностни лица и политици в индустрията, Bloomberg разглежда усилията на Запада за създаване на алтернативна и свободна от Китай глобална верига за доставка на метали.
По-специално САЩ са център на активност. Длъжностни лица се втурнаха по целия свят, за да договорят сделки с ключови съюзници, докато зад кулисите американски дипломати увещават западните миньори да разширят инвестициите в богатата на мед и кобалт Демократична република Конго, където Китай доминира производството. Администрацията на Байдън също така възнамерява да се обедини с Европейския съюз, за да засили усилията за придобиване на известен контрол върху глобалните доставки, като същевременно насочва милиарди долари в проекти за създаване на вътрешна верига за доставки на суровини за добив и рафиниране.
И все пак господството на Пекин остава непоклатимо. Осезаемите резултати от усилията на САЩ досега са ограничени и ръководителите на някои от най-големите минни компании в света съобщават за разочарование от това, което те смятат за липса на съгласувана стратегия за доставките на критични минерали. Други ръководители на индустрията призоваха Вашингтон да вземе пример от Пекин и да разработи по-пъргава програма за натрупване, за да защити производителите от недостиг и да изолира производителите срещу падане на цените.
Основна промяна в DLA за ускоряване на доставките във време, когато цените на метала за батерии падат, може да доведе до лесна победа, твърдят те. Спадовете на цените накараха някои западни миньори да намалят производството, тенденция, която поражда опасения за дългосрочната сигурност на ресурсите, дори когато търсенето на електрически превозни средства намалява.
Правителството на САЩ изглежда се е вслушало. През декември Конгресът прие нов Закон за разрешение за национална отбрана, който дава на логистичната агенция по-голяма свобода да прави дългосрочни покупки без одобрението на Конгреса, от което се нуждаеше преди. Законът също така гарантира 1 милиард долара годишно за бъдещо финансиране.
„Това е следващата глава в дискусията за това как САЩ могат да създадат собствена сигурност на доставките“, казва Тод Малан, главен служител по външните работи в Talon Metals Corp., която разработва мина за никел, мед и кобалт в Минесота с помощ от Министерството на енергетиката и на отбраната на САЩ. „На тези пазари можете да видите как правителството на САЩ оказва наистина голямо влияние, ако се появи като стратегически купувач.“
Отровената връзка с кобалта
Спадът от 60% на цените на кобалта през последните две години разкри крехкостта в усилията на Вашингтон да увеличи доставките на критични минерали. Пекин използва спадовете на цените, за да закупи рекордни количества от метала в две бързи сделки, сключени за дни миналата година. За да направи подобна покупка, DLA трябваше да подаде заявка за покупка до Конгреса и да изчака, често дори една година, за одобрение. Реформите на NDAA трябва да рационализират този процес.
Актът също така позволява на DLA да сключва дългосрочни споразумения за доставки с местни рафинерии, без които САЩ ще се затруднят да преработват суровини, идващи от страни като Конго. Няколко компании работят за изграждането на рафиниращи заводи за критични минерали в Северна Америка, но изключителната нестабилност на пазара затрудни набирането на средства.
„Препятствието в момента е, че има сравнително малко инвестиции в тази област“, каза заместник-държавният секретар на САЩ по икономическия растеж, енергетиката и околната среда Хосе Фернандес пред Bloomberg през ноември, имайки предвид усилията за осигуряване на суровини. „Имаме вериги за доставки, които са доминирани от една или две държави. Трябва да сме в състояние да стимулираме частния сектор в нашите усилия.“
Но местните производители все още изпитват затруднения от падането на цените. Единствената голяма кобалтова мина в САЩ е в застой от почти година. Собственост на австралийския миньор Jervois Global Ltd., базираното в Айдахо съоръжение може да започне производство в рамките на седмици, но ще трябва цените на кобалта да се удвоят почти до 25 долара за паунд или да получи допълнителна подкрепа от правителството, за да оправдае довършването на строителството, казва Брайс Крокър, главен изпълнителен директор на компанията.
„Ако някой иска да закупи кобалта от нас – ако правителството иска да подкрепи цената или ако клиент като автомобилен производител иска да предостави някакъв вид минимална цена – това също може да работи“, казва Крокър, който добавя, че във Вашингтон , за натрупването на запаси „със сигурност се говори много по-сериозно, отколкото е било в миналото“.
Доклад на Heritage Foundation от 2021 г. изчислява стойността на резервите на NDS при коригиран спрямо инфлацията връх от над 42 милиарда долара в началото на Студената война през 50-те години на миналия век. Към март 2023 г. обаче количеството складиран материал се оценява на едва 912 милиона долара, според изследователската служба на Конгреса.
Кобалтът – толкова важен за реактивните двигатели, колкото и за батериите за електромобили – е източник на безпокойство за отбранителната индустрия на САЩ от десетилетия. В средата на 90-те години DLA имаше повече от 20 000 тона от метала на склад, достатъчно, за да задоволи всички вътрешни нужди на САЩ за три години, според записите на Министерството на отбраната. Но когато бюджетът ѝ беше съкратен, кобалтът беше един от първите метали, които DLA продаде, за да балансира счетоводните си книги - за озадачаването на търговците, които купиха запасите и ги продадоха на процъфтяващия аерокосмически сектор. И въпреки отслабването на търсенето на електромобили, дори най-песимистичните прогнозисти прогнозират, че търсенето на кобалт ще надмине предлагането до края на десетилетието.
„Преди двадесет години казах на директора на DLA: „Купуваме целия този кобалт от вас; в един момент ще ви го продадем обратно“, казва Марк Кристоф, главен изпълнителен директор на специализираната търговска къща за метали Traxys SA. „Сега правителствата започват да се събуждат.“
Санкции, глоби и правене на бизнес в Конго
DLA получи парична инжекция от 1 милиард долара от Конгреса през 2021 г., за да помогне за предотвратяване на голяма финансова криза, след като Министерството на отбраната предупреди, че без нови инвестиции цялата програма за натрупване на запаси ще катастрофира до 2025 г.
Служители от DLA скоро започнаха да се появяват на нишови минни конференции и да отправят дискретни запитвания за закупуване на големи количества кобалт. Това предизвика спекулации сред търговците, че Пентагонът отново ще стане основен стратегически купувач. Едновременно с това служители на Държавния департамент са пътували из Южна Америка, Африка и Югоизточна Азия, опитвайки се да изградят дипломатически отношения с нации, богати на критични минерали, казват ръководители на индустрията, запознати с пътуванията. Те се обърнаха към търговци на суровини и частни минни компании, като ги попитаха какво ще е необходимо на големите западни миньори да се върнат в трудни, но богати на минерали страни като Конго.
Тази вълна от активност беше предизвикана от страх, че бездействието ще остави отбранителната индустрия на САЩ изложена на периодични шокове в предлагането и ще позволи на Пекин да затегне още повече хватката си върху ключови метали, казват хора, запознати с процеса.
Усилията на САЩ за увеличаване на доставките на кобалт досега са били съсредоточени до голяма степен върху държавното производство в Конго, което представлява около 70% от световното производство. Страната доставя на DLA огромни количества кобалт по време на Студената война и по-голямата част от урана за ядрените оръжия на проекта Манхатън през 1945 г. Но през последните две десетилетия много западни компании напуснаха страната, след катп множество проблеми – от конфискации на активи до случаи на корупция за милиарди долари – утвърдиха репутацията на Конго като една от най-рисковите минни юрисдикции в света.
Сега САЩ искат западни компании да инвестират в проекти в страната, но напредъкът е възпрепятстван от санкциите на Вашингтон срещу Дан Гертлер, минният магнат, който доскоро имаше обширни интереси в африканската държава. Той получава хонорари от трите най-големи некитайски производители на кобалт в Конго.
Всяко споразумение за покупка или продажба на проектите или материалите, които те произвеждат, може да изисква от САЩ да позволят някакво решение, така че компаниите да не се ангажират със санкционирано лице, според хора, запознати с преговорите. Възможността Гертлер, който отрича да е извършил неправомерни действия, да може да спечели от самите сделки, довели до санкционирането му, вече беше осъдена от конгоански и международни антикорупционни групи.
„Ние разбираме, че добивът има сложна история“, казва Фернандес от Държавния департамент на САЩ. „Нашата цел е да подобрим това.“
Freeport-McMoRan Inc. продаде мажоритарния си дял в кобалтовата и медна мина Tenke Fungurume — една от най-богатите в света — на китайски конкурент, CMOC Group, през 2016 г., след като цените на суровините започнаха да падат през 2015 г. През 2020 г. тя продаде последната си конгоанска актив на CMOC, която оттогава го превърна в най-голямата кобалтова мина в света.
„Това разби сърцето ми“, казва Ричард Адкерсън, главен изпълнителен директор на Freeport, за сделката Tenke Fungurume. „Сега има хора в правителството на САЩ, които казват: „Защо продадохте на китайците?“
„Предложихме го на пазара за продажба и се появиха само китайски компании“, добавя Адкерсън. „Нямаше възможност правителството на САЩ да се задейства.“
Служители на САЩ са изпращани да убеждават хората, че времената са се променили. Хелайна Маца, която ръководи инвестиционната програма на Байдън за глобална инфраструктура, посети няколко минни проекта в Конго през октомври 2023 г. и работи със старши съветника на Белия дом по енергетиката и инвестициите Амос Хохщайн, за да ухажва минните компании и да насърчава финансирането на медни и кобалтови активи в региона. Потенциалните партньори включват държавни инвестиционни фондове и TechMet Ltd., критичната инвестиционна компания за минерали, чиито акционери включват International Development Finance Corp. на правителството на САЩ. Вашингтон също се съгласи да помогне за финансирането на части от проекта на стойност 2,3 милиарда долара за възстановяване и разширяване на железопътния коридор Лобито, който свързва медния пояс в Замбия и Конго до атлантическото крайбрежие на Ангола.
Ръководните кадри приветстваха подновения интерес на САЩ към страни като Конго, но някои смятат, че Вашингтон е твърде небрежен, казвайки, че подходът на правителството изглежда объркан и на моменти ad hoc.
Преработването на глобалните вериги за доставки винаги е било сложни преговори между компании, финансисти и правителства, казва Хохщайн.
И все пак „компаниите, които ми казаха преди 12, 18 месеца „Нулев шанс да инвестирам в Африка“ или „Нулев шанс да отида в тази конкретна страна в Централна, Южна Америка“, сега казват „Чакай малко – нека поговорим. Интересуваме се", казва той.
Да трупаме, или да не трупаме
Отделът за стратегически материали на DLA наема около 80 души и управлява три от шестте национални депа на Министерството на отбраната – които съхраняват някои от 66-те материала – от алуминий до цирконий – които САЩ смятат за критични за националната сигурност. Снабдяването се извършва от малък екип, който пътува из САЩ и Европа, за да присъства на малки конференции за метали, скрити в задните стаи на хотели от Флорида до Източна Европа.
И докато реформите означават, че агенцията вече не се нуждае от одобрение от Конгреса за закупуване и продажба на материали, законодателните предпазни мерки остават. Запасите трябва да получават годишно одобрение за бюджетни кредити и подновяване на финансирането на DLA – което не е гарантирано в ултрапартизанската политика на Конгреса и евентуален втори президентски мандат за Доналд Тръмп. Министерството на отбраната, което не отговори на искания за коментар, все още трябва да приложи новите мерки.
Някои в бранша смятат, че моделът за натрупване трябва да повтори китайската Национална администрация за хранителни и стратегически резерви, по-известна като Бюрото за държавни резерви (SRB).
„SRB винаги е имало търпението да навлезе на пазара, когато цените са ниски“, казва Тони Саутгейт, търговец на кобалт в Stratton Metal Resources Ltd. в Лондон, „и много рядко грешат в тайминга“.
Стратегията му за закупуване е официална държавна тайна. Но преди последната си покупка на кобалт SRB свика производителите на среща в Пекин, където цената и размерът на сделката бяха договорени един следобед, според хора, запознати с въпроса. Общата стойност на миналогодишните покупки – около 270 милиона долара на база спот цени – е малко повече от аритметична грешка в годишния бюджет за отбрана на Китай от 270 милиарда долара или този на САЩ, който възлиза на 850 милиарда долара.
И така, след като администрацията на Байдън отдели милиарди долари за мини, рафинерии и други проекти в подкрепа на енергийния преход, поддръжниците на натрупването казват, че са необходими сравнително малки суми – около 600 милиона долара биха купили галий, германий и кобалт за две години – за укрепване стратегическите резерви на САЩ.
„Трябва да използваме запасите за национална отбрана, както правим с петролния резерв“, казва Грегъри Уишър, директор на Dei Gratia Minerals, базирана във Вашингтон консултантска фирма, имайки предвид запасите от петрол за спешни случаи, управлявани от САЩ. „По-лесно е да се увеличи складирането, отколкото да се започнат нови добивни проекти, което може да отнеме години или дори десетилетия.“
„Натрупването на запаси“, добавя той, „ще бъде много мощен инструмент за подпомагане на енергийния преход в Съединените щати.“