Икономиката на Израел се свива с близо 20% след избухването на войната

Израелската икономика претърпя един от най-тежките си спадове в историята, след като войната с „Хамас“ стопира бизнеса, принуди хората да се евакуират от домовете си и накара военните да призоват стотици хиляди резервисти.

Според предварителните данни, публикувани в понеделник, брутният вътрешен продукт се е свил с 19,4% на годишна база през последните три месеца на миналата година, коригиран спрямо сезонните фактори. Това е повече от всички оценки в проучване на Bloomberg сред анализатори, чиято средна прогноза беше за спад от 10,5%.

Шекълът леко отслабна при новината и в 15:53 ч. в Тел Авив се търгуваше с 0,4% по-ниско на ниво 3,62 за долар, насочвайки се към първия си спад от четири дни насам. Първоначално ръстът на акциите намаля.

Икономиката на Израел се свива с почти 20%

„Изданието подчертава степента, в която израелската икономика е засегната от конфликта, особено в частния сектор", казват в доклад икономистите на Goldman Sachs Group Inc. Тадас Гедминас и Кевин Дейли.

Въпреки че войната прекъсна инерцията на икономиката към края на 2023 г., БВП все пак нарасна с 2% през цялата година, което съвпада с прогнозата на изследователския отдел на централната банка. Оценката на Банката на Израел за растежа през 2024 г. е същата - 2%, докато Министерството на финансите вижда ръст от 1,6%.

Оценката е първата официална равносметка за отражението на войната върху БВП и отразява степента на сътресенията, които разкъсаха икономиката на стойност 520 млрд. долара след атаките на „Хамас“ на 7 октомври. Наред с призоваването на резервисти, което доведе до намаляване на около 8% от работната сила. Това доведе до ограничения, сравними със спиранията, наложени по време на пандемията от Covid-19, като предизвика внезапен срив в производството, разклати потреблението и за кратко изпразни училища, офиси и строителни обекти.

Още по темата

"Хизбула" се зарича да ескалира битката с Израел след атаки срещу цивилни

Икономическите сътресения от войната са много по-опустошителни в палестинските територии, което допринася за хуманитарната криза в Газа. Международният валутен фонд заяви, че през четвъртото тримесечие в средиземноморския анклав е настъпил „почти пълен срив на дейността“, като изчисли, че кумулативният БВП в Газа и Западния бряг е спаднал с 6% през 2023 г.

Подкрепяната от Иран „Хамас“, която е обявена за терористична организация от САЩ и Европейския съюз, уби 1200 души и отвлече около 250, когато нейните бойци излязоха от Газа и нахлуха в Южен Израел на 7 октомври. По данни на здравните власти в управляваната от „Хамас“ територия, ответната офанзива на Израел е отнела живота на около 29 000 души в Газа. Израел заяви, че ще започне сухопътна офанзива в град Рафах в Газа, ако заложниците, които все още се държат от „Хамас“, не бъдат освободени скоро.

Безпрецедентните мерки на израелските власти овладяха пазарните последици от войната, като централната банка обеща да продаде до 30 млрд. долара от резервите си, за да подкрепи местната валута. От края на октомври насам шекелът поскъпна значително и сега е по-силен, отколкото в началото на конфликта.

Войната разпали регионалното напрежение и доведе до нападения на подкрепяни от Иран милиции срещу бази на САЩ в Ирак, Сирия и Йордания, а хутите в Йемен редовно нападат кораби в Червено море. И все пак страховете от пряка конфронтация между Израел и Иран или пълна война с базираните в Ливан бойци на „Хизбула“ не се оправдаха. Това дава известно успокоение на инвеститорите, които се притесняват за публичните финанси на Израел.

Този месец Moody's Investors Service за първи път понижи кредитния рейтинг на израелското правителство. Това стана в момент, когато то планира да увеличи емитирането на облигации за финансиране на конфликта.

Въпреки това се появиха признаци на стабилизация. Съставният индекс на централната банка за състоянието на икономиката нарасна през декември за първи път от август насам, отразявайки според нея „постепенно възстановяване“.

Доверието на потребителите се възстанови към края на 2023 г., но остава далеч под предвоенните си нива. Израелският индекс на мениджърите по поръчките за декември се подобри до 49,2, което е най-доброто представяне от месеци насам, но все още сигнализира за свиване на промишлената активност, според Bank Hapoalim.

Слабото потребление, заедно с по-силния шекел, спомагат за ограничаване на инфлацията. Ръстът на цените е в рамките на официалния целеви диапазон от 1%-3% за първи път от края на 2021 г. насам.

Централната банка вече намали лихвените проценти през януари за първи път от разгара на глобалната пандемия през 2020 г., понижавайки основния си лихвен процент от 4,75% на 4,5%. Според икономистите на Goldman и Barclays Plc тя ще направи още едно намаление с четвърт процентен пункт на заседанието си след седмица.

Неочаквано рязкото свиване на икономиката през последното тримесечие „повишава вероятността Централната банка на Израел да предприеме по-нататъшни краткосрочни понижения на лихвените проценти“, заявиха Гедминас и Дейли от Goldman.

Още по темата

Израел се отказва от мирните преговори заради "фантастични" искания на "Хамас"

Стартъп на израелски кибершпиони ще развива примамки за лов на хакери

Израел е с понижен рейтинг за първи път в историята - Moody's изтъква ефекта от войната

Централната банка на Израел подкрепя военновременния бюджет и стабилизира дълга