Когато става въпрос за борбата с изменението на климата, всяка малка частица е от значение. Поне това беше идеята зад малък тестов проект миналото лято на метростанция в Париж, градът, където беше подписано първото в света правно обвързващо споразумение за климата.
Пътуващите, които минаваха през преградите на гара "Мироменил" в центъра на Париж, задвижваха мини турбини, преобразуващи кинетичната енергия в електричество. По време на двудневния пилотен проект 27 000 души преминаха през шест прегради - малка част от над 1,5 милиарда пътници, които използват метрото на френската столица годишно. Произведената енергия беше нищожна, но ако бъдат инсталирани в мрежата на метрото в града, тези турбини биха могли да произвеждат 136 мегавата годишно, спестявайки 30 000 тона CO2, според Iberdrola SA, испанската енергийна компания, отговаряща за проекта.
Надстройка в системата на метрото няма да се случи скоро, тъй като се смята за твърде скъпа, но изпитанието е индикация за възникващи идеи за климата. Iberdrola си партнира със студенти от френското инженерно училище JUNIA за проектиране и инсталиране на мини турбини за пилотния проект. Студентите сега работят върху разработването на по-жизнеспособни бъдещи итерации на технологията, които могат да се използват в метрото в Париж, Мадрид, Сантяго и извън тях, каза Виктоар Тальо, един от четиримата студенти по проекта.
„Ако трансформираме обект в автономен генератор на енергия, можем да имаме много по-нисък въглероден отпечатък от днес, дори ако всеки отделен обект не произвежда много енергия“, каза Тальо. Преградите в "Мироменил" захранваха табелите в метростанцията, но енергията, генерирана от бъдещи проекти, може да се използва по-широко.
Проектът е сред десетките идеи, които се подхвърлят наоколо, докато Париж - който вече се е затоплил с 2,3 градуса по Целзий от прединдустриалната ера - се стреми да премине към по-чиста енергия и да използва по-ефективно своите енергийни ресурси. Други планове включват използване на вода от река Сена за създаване на „мрежа за охлаждане“ и намаляване на ефектите от „градските топлинни острови“; или създаване на нова река във Венсенския лес, захранвана с непитейна вода, която вече захранва езерата и реките в района. Други проекти предвиждат повторно отваряне на река Бевр, която е била покрита в началото на 20-ти век, или добавяне на растителност към реконструирания площад пред катедралата "Нотр Дам".
Париж е един от малкото градове в света, който изчислява въглеродния отпечатък на своята територия, включително емисиите от въздушния трафик и храната, консумирана от жителите. През 2021 г. въглеродният отпечатък на града беше 18,4 милиона тона CO2, което е с 35% по-малко от 2004 г. Нов план за климата, представен през ноември, цели въглеродна неутралност до 2050 г. с мерки, включващи ангажимент за използване на 100% възобновяема енергия за захранване на всички общински обществени съоръжения до 2040 г. и постепенно премахване до 2030 г. на всички двигатели с вътрешно горене в обществените превозни средства — включително камиони за боклук и линейки.
Тъй като задръстванията представляват 13% от емисиите на CO2 в Париж, градът добавя още велосипедни алеи, нови станции за системата за споделени велосипеди Velib и още 3000 колела към нея. Работи върху пешеходната зона на големи площади като "Трокадеро" и "Конкорд" и увеличава броя на лентите, предназначени за автобуси, таксита и споделено пътуване. След Олимпийските игри в града това лято, Париж планира да въведе зона с ограничен трафик в центъра на града, като пътуването е ограничено до пешеходци, велосипедисти, обществен транспорт и определени разрешени превозни средства.
Докато градът работи за постигане на своите климатични цели, се появиха някои ключови теми. Както навсякъде във Франция, пестенето на енергия, особено чрез изолация на сгради, стана критично важно. Сградите са най-големият източник на емисии на CO2 във френската столица, представляващи цели 72%. Повечето от тези емисии са от „изгаряне на енергия“, използвано за отопление на сгради.
Класическите сгради - с каменни фасади, сиви цинкови покриви, балкони и френски прозорци - които са типична част от емблематичната идентичност на Париж и придават красотата на града, имат много лоша изолация. Поддържането на топлината през зимата и охлаждането на интериора през лятото остават предизвикателство. Всяка втора сграда в Париж е на повече от век.
Градът има за цел да реновира всички съществуващи сгради до „ниско потребление на енергия“ до 2050 г., като се започне с правителствените служби, включително кметството в центъра на Париж. За жилищните сгради целта е до 2030 г. да се намалят емисиите с около 43% в сравнение с нивата от 2004 г. Това включва 5 000 социални жилища, реновирани годишно, и 40 000 частни домове или апартаменти. Градът планира да създаде система, така че домакинствата с по-ниски доходи да могат екологично да модернизират жилищните си пространства с малко или без никакви разходи.
Усилията в Париж идват на фона на подобни мерки, разкрити в национален мащаб. В цяла Франция има финансови стимули за хората да направят домовете и бизнеса си по-енергийно ефективни, но процесът все още не е удобен за потребителя, според Мишел Дюбромел, ръководител на енергийната мрежа на France Nature Environnement (FNE) – федерация на асоциации за опазване на околната среда.
„Правителството е създало много сложна финансова система, която хората не разбират“, каза той. „Тъй като топлинното саниране струва пари, хората не се ангажират.“
Страната също така планира да удвои производството на възобновяема енергия до 2030 г. до 40%. Франция вече разчита по-малко на изкопаеми горива от своите съседи поради ядрената си мрежа, което ѝ дава едни от най-ниските емисии на CO2 спрямо размера на нейната икономика, каза в интервю Ламис Алжунаиди, директор на Paris Infrastructure Advisory.
„Но всички наши атомни електроцентрали започват да остаряват и ще трябва да бъдат заменени“, каза тя.
Обновяването на ядрени централи изисква време и ресурси, което може да отнеме финансирането от други форми на възобновяема енергия, каза Дюбромел. За разлика от сегашната централизирана система, производството на вятърна, слънчева и водна енергия ще трябва да бъде децентрализирано и да бъде контролирано от регионалните и местните власти, каза той.
Между 2004 г. и 2021 г. потреблението на енергия в Париж е намаляло с 15%, като местното производство на възобновяема енергия е нараснало на 7% от 2,3%. За да превърне френската столица в 100% възобновяем град до 2050 г., Париж планира да използва фотоволтаична слънчева енергия, слънчева топлинна енергия, геотермална енергия, възстановяване на отпадна топлина и хидротермална енергия.
На национално ниво обаче нещата не се развиват достатъчно бързо, казва Андреас Рюдингер, координатор по енергийния преход към Института за устойчиво развитие и международни отношения (IDDRI), френски мозъчен тръст. Френското правителство, без абсолютно мнозинство в парламента, не е въвело силно законодателство, свързано с климата, забавяйки прехода и възпрепятствайки изпълнението на предложенията, каза той. Планът за забрана на газовите котли беше отхвърлен от правителството, което също забави определени мерки за създаване на зони с ниски емисии.
„Правителството има проблеми с прилагането на повече регулаторни мерки“, каза той. „Но е грешно да се убеждават хората, че можем да преминем през това без драстични мерки.“