Европа е в надпревара с времето, за да се въоръжи.
Висшите служители знаят, че не трябва да разчитат на САЩ за отбраната на Европа, но изграждането на собствените им военни способности изисква решителност, която тепърва ще доказват. Усилията на континента го оставят поне на десетилетие от възможността да се защитава без външна помощ, според хора, запознати с тези приготовления.
На фона на опасенията, че нахлуването на Русия в Украйна може да представлява само първата фаза на много по-широки имперски амбиции, оценките на западното разузнаване предполагат, че Кремъл може да бъде в състояние да атакува членка на НАТО в рамките на много по-кратък период от три до пет години.
Възраждането на Доналд Тръмп засили натиска, след като кандидатът за президент каза, че би приветствал руска атака срещу съюзниците от НАТО, които не изпълняват ангажиментите си за разходи. Това ще остави повече от една трета от алианса извън чадъра за сигурност на САЩ, според нови данни, публикувани в сряда.
Факт е, че европейските лидери не се нуждаят от насърчение от САЩ, за да се превърнат в сериозна военна сила, но всичко - от проблеми във веригата на доставки до разногласия относно обществените поръчки означава, че не успяват.
„Всичко отнема време“, каза естонският министър на отбраната Хано Певкур в интервю в Брюксел на 30 януари. „За съжаление, нямаме време.“
Европа е свидетел на най-големия конфликт на своя територия след Втората световна война и се чувства застрашена. Поради дългата си история на разчитане на САЩ, тя се чувства и неподготвена. И тъй като Тръмп изпреварва с малко своя демократичен съперник в проучванията за изборите през ноември, Европа се чувства все по-разтревожен, според служители, които са говорили с Bloomberg и които са поискали да останат анонимни, когато обсъждат въпроси, свързани със стратегията.
Тези страхове вероятно ще доминират в панелите и разговорите от петък на годишната Мюнхенска конференция по сигурността; събиране на лидери, военни служители и експерти по сигурността, което се провежда близо две години от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.
Провокативните забележки на Тръмп през уикенда бяха само последните изявления, напомнящи на европейските лидери как във време, когато се борят с непредсказуеми врагове, сега те се борят и с непредвидими съюзници.
Призракът на завръщането му в Белия дом повиши залозите. Но те вече са на преден план под това, което на пръв поглед е по-уютно трансатлантическо партньорство с Джо Байдън, който се бори да прокара военната помощ, от която Украйна силно се нуждае, за да отблъсне руските нашественици.
Партньорите на САЩ в НАТО спряха дългосрочна тенденция, като увеличаваха разходите за отбрана всяка година, откакто Русия анексира Крим през 2014 г., и в нито една година толкова рязко, както точно след втората инвазия. Но това е недостатъчно, за да се конкурира с ресурсите на САЩ - още по-малко, за да се запълни празнината, ако Вашингрон се оттегли.
Ако европейските нации бяха атакувани днес, те все още щяха да зависят от САЩ за набор от способности, а пропуските са особено големи в определени области. Те включват противовъздушна и противоракетна отбрана, прецизно насочвани ракети и модерни компютърни системи, необходими за водене на война, според служители, запознати с въпроса.
Най-лошият сценарий би възникнал от три последователни неща: Европа да не действа достатъчно бързо, за да инвестира в отбраната си, САЩ да не успяват да изпратят повече помощ на Украйна и Тръмп да спечели преизбирането, след което да изтегли САЩ от НАТО, според един висш дипломат на ЕС.
Тъй като само последното от тези е крайно невероятно, не е трудно да разберем защо европейските служители са изнервени в момента.
Няколко казаха на Bloomberg, че подозират, че Тръмп иска да изплаши континента да харчи повече, вместо да се оттегли изцяло от алианса. Рискът, че той наистина ще действа по подобен начин, беше смекчен от нов законопроект, който забранява на президент на САЩ да се оттегли едностранно от НАТО. Но страхът, че той незабавно ще спре помощта за Киев и ще даде на Москва победа, е много по-оправдан.
Тръмп отдавна дава на съюзниците си причини да се съмняват в ангажимента му към член 5 от Северноатлантическия договор, който задължава всяка страна членка на НАТО да подкрепя другите, които са атакувани. Единственият път, когато е използван, е след терористичните атаки срещу САЩ от 11 септември 2001 г.
Помощ на стойност над 60 милиарда долара за Украйна е спряна в Конгреса, което изостря европейските подозрения относно ангажимента на САЩ към тяхната сигурност. Избухването на конфликта в Близкия изток също напомни на Европа за раздвоеното внимание на Вашингтон и те се страхуват, че силите в крайна сметка могат да бъдат прехвърлени другаде; включително в Азия, ако Китай някога нападне Тайван.
Един от начините, по които Европа се опитва да задържи САЩ, е като подчертава, зад кулисите, че се съобразява с опасенията на Вашингтон за Китай. Това може да послужи като напомняне на американската общественост за значението на НАТО за САЩ.
Ако Русия победи в Украйна и ако САЩ се оттеглят - преди това или впоследствие - основните сили на ЕС ще трябва да направят повече от това просто да компенсират съществуващия недостиг, за да защитят източния фланг на алианса. Според друг високопоставен европейски дипломат присъствието на НАТО ще трябва да се утрои по новата граница с един усетил победа Владимир Путин.
'Никога повече'
След края на Студената война европейските страни намалиха бюджетите за отбрана и се отказаха от голямо оборудване с убеждението, че големите войни на континента са нещо от миналото.
Бързо напред към 2024 г. и 18 съюзници от НАТО постигнаха целта за разходите за целия алианс от 2% от БВП, в сравнение със само три от тях през 2014 г. — един от които бяха САЩ. Но ефектите ще отнеме време, за да бъдат усетени, тъй като те се опитват да произвеждат боеприпаси и оръжия във време, когато търсенето расте рязко по целия свят, което води до конкуренция както за компоненти, така и за суровини.
В сравнение с 2023 г. ЕС очаква да утрои производството си на артилерийски снаряди до около 1,4 милиона единици тази година. Проблемът е, че производството в Русия се разраства по-бързо от очакваното и ще направи 4 милиона единици тази година, според оценки на Естония.
В момента САЩ разполагат с около 80 000 военнослужещи, разположени в цяла Европа, разполагат с обекти за противоракетна отбрана в Полша и Румъния и четири военни кораба разрушители в Испания. САЩ водят бойна група и допринасят със сили към другите на източния фланг. Най-важното е, че Вашингтон също така съхранява около 100 тактически ядрени оръжия в пет държави от НАТО: Белгия, Германия, Италия, Нидерландия и Турция.
Въпреки че и Франция, и Обединеното кралство разполагат с ядрени оръжия, те не биха били достатъчни, за да възпрат Русия да използва едно от своите собствени, според пенсионирания генерал-лейтенант Бен Ходжис, бивш командир на американската армия в Европа.
„САЩ осигуряват ядрен чадър и поради това руснаците никога не биха посмели да атакуват страна от НАТО“, каза Ходжис.
Грубо събуждане
НАТО и европейските съюзници работят, за да осигурят на оръжията си по-голяма оперативна съвместимост, предвид многото различни видове оръжейни системи, които се използват в цяла Европа, което възпрепятства способността на силите да се бият рамо до рамо.
Предизвикателството излезе наяве, когато украинските бойци се опитаха — и не успяха — да използват боеприпаси със същия калибър в подобно оборудване, дарено от различни западни съюзници.
Но в опитите си да изгради военен капацитет, Европа е дерайлирана от тревога, почти подобна на Тръмп: тази за протекционизма. Сблъсъците между Париж и Берлин относно това дали да се купуват чуждестранни оръжейни системи подклаждат напрежение във време, когато капацитетът на съвместните доставки може да расте.
Франция се въздържа от присъединяване към ръководена от Германия противоракетна програма, наречена Европейски небесен щит, която ще закупи системи за противовъздушна отбрана от чужбина, включително израелските Arrow 3 и произведените в САЩ Patriot.
Загрижеността в Париж е, че закупуването извън ЕС измества инвестициите, които иначе биха отишли за стимулиране на местната индустрия, особено след като големите покупки на оръжия включват дълги договори и години поддръжка.
„Всички сме съгласни, че в Европа има фрагментация, защото всички имаме този рефлекс да правим всичко сами“, каза холандският министър на отбраната Кайса Олонгрен в интервю на 31 януари. „Сега трябва да имаме европейски рефлекс и това ще направи всички ни по-силни.”
Някои от обсъжданите предложения включват встъпването в длъжност на еврокомисар по отбраната или дори въвеждането на малки батальони, отговорни пред Брюксел, според един служител, който въпреки това каза, че нищо няма да се случи преди изборите за Европейския съюз през юни.
В краткосрочен план групирането на поръчки между различни държави-членки би помогнало за решаването на проблемите с оперативната съвместимост и би стимулирало производството, като даде на изпълнителите в областта на отбраната яснота относно търсенето. И вече се изпълняват големи многонационални поръчки, включително чрез агенцията за доставки на НАТО и Европейската агенция по отбрана.
През следващите седмици еврокомисарят по индустрията Тиери Бретон трябва да разкрие отбранителна стратегия на ЕС, която ще определи стратегически области за инвестиции и ще премахне бюрокрацията за бизнеса, наред с други мерки.
На събитие миналия месец той посочи Тръмп, докато призова Европа да направи „драстично“ повече, за да засили собствената си защита. „Сега повече от всякога знаем, че сме сами.“