Как финансовият инженеринг може да помогне на Европа да стане екологична

За да постигне целта си за нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г., Европа ще се нуждае от много нови вятърни паркове, слънчеви масиви и други чисти източници на енергия

07:54 | 15 февруари 2024

Автор: Eкип на Bloomberg

Снимка: Bloomberg L.P.

Европейският съюз залага на това, че финансовият инженеринг може да помогне за привличането на трилиони от така необходимите инвестиции в екологични технологии и същевременно да предпази потребителите от ценови скокове, които засегнаха региона след нахлуването на Русия в Украйна.
Идеята е чудесна, но има само един проблем: въпросният финансов дериват в сегашния си вид ще отклони тези инвестиции и ще направи цените още по-нестабилни, отколкото са сега, пише анализатори за рубриката Bloomberg Opinion.

За да постигне целта си за нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г., Европа ще се нуждае от много нови вятърни паркове, слънчеви масиви и други чисти източници на енергия. В днешно време тези проекти често са рентабилни без държавни субсидии. Но необходимите инвестиции няма да се осъществят от само себе си поради проблем с паричните потоци. Дружествата, занимаващи се с възобновяеми енергийни източници, обикновено трябва да направят големи първоначални инвестиции, което означава да вземат пари назаем и да правят редовни плащания по дълга, които трудно могат да бъдат изпълнени при силно променливите приходи. Без надежден начин за хеджиране на този риск от неизпълнение - нещо, което финансовите пазари все още не предлагат - частните кредитори няма да отпускат заеми.

За да се справят с този проблем, правителствата все повече предпочитат дериват, известен като двустранен договор за разлика. При тези договори всеки проект има целева цена, която се определя на конкурентен търг. Когато пазарните цени са по-ниски от целевите, правителството доплаща разликата. Когато пазарната цена е по-висока, производителят заплаща превишението на правителството. Според Bloomberg New Energy Finance към 2022 г. такива сделки са сключени за най-малко 40 гигавата капацитет от възобновяеми източници. Това е около 8% от общия инсталиран капацитет на ЕС, в сравнение с нула през 2016 г.

Договорите за разлика покриват все по-голям дял от възобновяемите енергийни източници

Ако ЕС постигне своето, подобни договори скоро ще станат широко разпространени. Като част от по-широка реформа на пазара на електроенергия, ЕС изисква в рамките на няколко години всички нови правителствени сделки за възобновяема енергия да включват такива договори или нещо еквивалентно. Това би могло да бъде от полза: като гарантират стабилни приходи, договорите позволяват на инвестициите във възобновяеми енергийни източници да се финансират при относително благоприятни условия. Освен това в периоди на високи цени на електроенергията те генерират средства, които правителствата могат да използват, за да облекчат нуждаещите се - характеристика, която би трябвало да предпази проектите от непредвидими и конфискационни „неочаквани данъци“.

Още по темата

Въглеродните ни емисии са намалели наполовина от 1990 г., но изоставаме в декарбонизацията

България има доста планове, но не и ясна визия за прехода към декарбонизация

Съществува само един критичен недостатък. Договорите обикновено изчисляват плащанията въз основа на действително предоставеното количество електроенергия - променлива, върху която производителите могат да влияят. Произвеждането на повече електроенергия, когато цените са ниски, или намаляването на производството, когато цените са високи, максимизира нетните плащания от държавата. Това стимулира различни видове порочно поведение, като например планиране на поддръжка по време на високо търсене или избягване на инвестиции в нискоскоростни вятърни турбини и слънчеви панели, които могат да произвеждат, когато другите не го правят. В един екстремен случай компания в Обединеното кралство спира генератор за биомаса на фона на рязко покачващите се цени по време на енергийната криза през 2022 г., като по този начин си спестява стотици милиони лири. Колкото повече мощности покриват такива договори, толкова по-голям е потенциалният хаос.

Решението: Плащанията трябва да се изчисляват въз основа на количества, които никоя от страните по договора не контролира - нещо, което другите финансови пазари разбраха преди време. Експертите демонстрираха как такива обективни критерии могат да бъдат приложени към възобновяемите енергийни източници.

Метеорологичните модели, например, биха могли да изчислят колко трябва да генерира даден соларен масив или вятърен парк във всеки един момент (подобно на това, което търговците на електроенергия вече правят с голяма печалба). Това би осигурило ефективен хедж както за производителите, така и за правителствата, като същевременно би запазило пазарните стимули. Производителите биха могли да се възползват, като продават повече при високи цени или по-малко при ниски. Инвестиционните решения ще се определят от нуждите на потребителите.

Защо тогава правителствата вече не използват такива договори? Най-лесното обяснение е инерцията - те са се върнали в миналото, когато основното предизвикателство бе да се изгради капацитет, а възобновяемите енергийни източници не бяха конкурентоспособни без субсидии. Сега те трябва да актуализират предположенията си, за да отговорят на реалността и целите на зеления преход.