Европейският съюз постигна предварително споразумение за фискална реформа, която ще има за цел да намали дълга и да защити инвестициите в ключови области като отбраната и екологичния преход.
Политическото споразумение ще въведе план за постепенни фискални корекции за държавите, чийто държавен дълг надхвърля 60% от брутния вътрешен продукт или чийто дефицит е над 3% от БВП. Споразумението, сключено в Брюксел късно в петък между представители на Европейската комисия, Европейския парламент и държавите членки в Съвета на ЕС, все още се нуждае от официалното одобрение на националните правителства и на Парламента на ЕС, за да стане закон.
"Новите правила ще подобрят значително съществуващата рамка и ще осигурят ефективни и приложими правила за всички страни от ЕС", заяви в събота белгийският министър на финансите Винсент ван Петегем. "Те ще гарантират балансирани и устойчиви публични финанси, ще засилят фокуса върху структурните реформи и ще насърчат инвестициите, растежа и създаването на работни места в целия ЕС."
Фискалните правила, които обвързват еклектичните икономики на еврозоната, съществуват, за да намалят дефицитите и да ограничат размера на дълга, който правителствата могат да натрупат. Старите правила бяха преустановени, за да се даде свобода на разходите по време на пандемията и енергийната криза, и се считат за остарели.
Преговорите по предложената реформа през последните месеци разкриха различията между ястребово настроените страни, водени от Германия, които призоваха за строги цели за намаляване на дълга, и тези, водени от Франция и Италия, които бяха загрижени за необходимостта от финансиране на отбранителната и цифровата индустрия, както и на екологичния преход.
"Нова рамка за икономическо управление беше крайно необходима", заяви Естер де Ланге, холандски член на Европейската народна партия в Европейския парламент. "Ние поехме своята отговорност, като гарантираме, че новите фискални правила са стабилни и надеждни, като същевременно оставят място за необходимите инвестиции."