От вчерашните аргументи във Върховния съд става ясно, че съдиите ще отменят решението на съда в Колорадо, с което Доналд Тръмп не беше допуснат до президентския вот в щата. Колорадо беше постановило, че като въстаник той не може да заема длъжността съгласно раздел 3 от 14-ата поправка. Върховният съд обаче не прояви интерес да се занимае с въпроса дали бившият президент действително е участвал във въстание. Вместо това съдиите разгледаха редица възможни аргументи, които биха могли да използват, за да възстановят кандидатурата на Тръмп в Колорадо, пише анализаторът Ноа Фелдман за рубриката Bloomberg Opinion.
Зад тяхното мислене прозираше някаква неясна интуиция - идеята, че един-единствен щат не трябва да може да блокира кандидат за президент на цялата страна. Въпреки заплахата, която Тръмп представлява за конституционната демокрация, и въпреки действията му на и около 6 януари, в тази логика има нещо вярно.
Последното нещо, от което се нуждаем, е някой бъдещ щатски върховен съд, в който съдиите често се избират, да последва партийните настроения и да обяви някой напълно безобиден кандидат за президент за виновен за въстание. Почти половината от членовете на Камарата на представителите наскоро гласуваха за импийчмънт на министъра на вътрешната сигурност за това, че не е направил нищо по-подло от това да прилага федералната имиграционна политика по начин, който не им харесва.
Така стигаме до интересния, но невъзможно-съществуващ въпрос как точно Върховният съд ще обясни защо отменя забраната за кандидатурата на Тръмп в Колорадо.
Изглежда, че водещият кандидат е съдът да се позове на едно решение от 1869 г., известно като „Делото Грифин“, което е написано от председателя на Върховния съд Салмон П. Чейс. По това дело осъден престъпник твърди, че тъй като съдията, който е председателствал процеса му, е бил въстаник, присъдата му трябва да бъде отменена. Делото е било разгледано от федерален окръжен съд, а не от Върховния съд, но Чейс е написал становището, тъй като в онези времена съдиите от Върховния съд е трябвало да изпълняват двойни задължения, като през определен период от време са заседавали като окръжни съдии.
Аргументът на Чейс по делото Грифин е, че раздел 3 от 14-ата поправка не блокира автоматично бившите въстаници да заемат длъжности. По-скоро той дава на Конгреса правото да приеме закон, който да ги блокира. През 1869 г. Конгресът не е направил това - така че съдията е можел да остане на поста си и присъдите, произнесени в неговата съдебна зала, не са били невалидни. През 1870 г. Конгресът приема закон за прилагане на раздел 3. Той остава в сила до 1948 г., когато е отменен като част от реорганизацията на Кодекса на САЩ.
Съществуват различни проблеми с аргументацията на Чейс по делото Грифин, като най-значимият е, че казаното в раздел 3 всъщност не коментират нищо за това, че Конгресът трябва да предприеме действия, за да направи забраната ефективна. И тъй като не е цитирана от Върховния съд, а от окръжен съд, тя не е задължителна.
Въпреки това делото Грифин е единственият реален прецедент, който съществува. И както съдия Брет Кавано посочи по време на устните прения, това е решението, на което се е позовал Конгресът, когато е приел закона през 1870 г. - така че то е в основата на всички последващи разсъждения за раздел 3.
Така че делото Griffin's Case дава възможност на съда да разчита на прецедент, колкото и тънък да е той. Но делото Грифин има и друго предимство: то може да се тълкува и в подкрепа на идеята, че отделните щати не бива да отговарят за блокирането на кандидат-президенти като въстаници. Логиката на делото Griffin's Case поставя Конгреса в отговорността за прилагането на раздел 3. Това, от своя страна, би могло вероятно да извади щатите от този процес изобщо.
При обсъждането на въпроса за раздел 3 не е обърнато голямо внимание на делото на Грифин. Това отчасти се дължи на факта, че консервативните професори по право, които поставиха целия въпрос за раздел 3 на преден план, омаловажиха решението на Чейс в своята статия. Що се отнася до либералните коментатори, може би те не искат да дадат на Върховния съд повод да се произнесе в полза на Тръмп - или може би предпочитат дебатът да остане съсредоточен върху непростимото поведение на Тръмп, който се опитва да отмени резултатите от изборите през 2020 г.
Каквито и да са причините, поради които делото Грифин остана в сянка, сега си струва да се отбележи, че по-дълбоката логика зад него беше прагматизмът - както прагматизмът да не се отменят присъди за престъпления, така и прагматизмът съдът да се опита да накара Конгреса да поеме отговорност за забраната на бивши бунтовници да заемат длъжности.
Ако днешните съдии отменят решението за Колорадо, това също ще бъде вид прагматизъм.
В края на краищата би било абсурдно президентските избори да зависят от решенията на щатските съдилища. По-добре е да принудим избирателите да поемат отговорност за това кого избират за президент. Ако демокрацията не е достатъчно силна, за да устои на Тръмп, може би нещо не е наред със самата демокрация.
Ноа Фелдман е колумнист на Bloomberg Opinion и водещ на подкаста „Deep Background“. Той е професор по право в Харвардския университет и е бил помощник на съдията от Върховния съд на САЩ Дейвид Соутър.