Целта на Европейския съюз да намали 90% от емисиите до 2040 г. е най-амбициозната стъпка досега, за да се опита да задържи глобалното затопляне под 1,5 °C.
Планът, препоръчан от Европейската комисия, ще постави най-големия търговски блок в света в челните редици на глобалните усилия за борба с изменението на климата и ще изисква значителна промяна на икономиката и търговията му. Въпреки това той вероятно ще се сблъска с интензивни дебати сред държавите членки и широката общественост - особено предвид факта, че регионът изостава в постигането на съществуващите цели.
Ето всичко, което трябва да знаете за новия етап по пътя на ЕС към премахване на емисиите до средата на века.
Целта
Целта от 90%, препоръчана от изпълнителната власт на ЕС във вторник, ще засили дебата за политиките на ЕС в областта на климата. Блокът вече има две правно обвързващи цели - намаляване на емисиите с 55% през това десетилетие (все още не е постигнато) и постигане на нулева нетна стойност до средата на века. Идеята е, че целта за 2040 г. ще осигури ключова стратегическа отправна точка, но следващата комисия ще трябва да даде повече детайли след изборите в целия ЕС през юни.
Въпреки че настоящата комисия предпочита 90% като най-ефективен начин за постигане на нулево нетно замърсяване, тя анализира три възможни цели за намаляване на емисиите: 80%, 85-90% и 90-95%. Поставянето на усилия на по-ранен етап има своите предимства, включително помага за по-бързото откъсване на блока от изкопаемите горива и го прави по-малко уязвим към ценови сътресения. Общите разходи, сравнени с бездействието, могат да бъдат и по-евтини.
Цената на етикета
ЕС изчислява, че ще трябва да инвестира около 1,5 трилиона евро всяка година между 2031 и 2040 г. Не е напълно ясно откъде ще дойдат всички тези пари, но една немалка част от тях вече се въртят в икономиката, например чрез заплащане на изкопаеми горива. Най-амбициозният вариант, анализиран от ЕС, показва, че до 2050 г. регионът може да спести около 2,8 трилиона евро от разходи за петрол, газ и въглища.
Финансирането ще дойде и от националните правителства, но те разполагат с различна фискална свобода. Ключов въпрос за следващата комисия ще бъде дали тя ще реши да вземе нови заеми, както направи в разгара на кризата с Covid-19. Ясно е, че частният сектор ще трябва да поеме голяма част от средствата.
Технологични решения
Основната разлика от целта за 2030 г. е, че целта за 2040 г. ще бъде насочена към „нетно“ намаляване на емисиите. Използването на изкопаеми горива за енергия ще бъде намалено с четири пети, но все още ще играе роля. Това означава, че технологиите за улавяне на въглерод ще трябва да помогнат.
До 2050 г. ще трябва да бъдат улавяни до 450 милиона тона въглероден диоксид годишно, което се равнява на емисиите на Полша и Дания взети заедно. По данни на BloombergNEF през 2022 г. глобалният капацитет за улавяне и съхранение на въглероден диоксид е бил едва 50 млн. тона.
Ще са необходими редица допълнителни технологии, включително зелен водород за промишлеността, батерии за декарбонизиране на мрежата и повече слънчеви и вятърни генератори. Съществуват съмнения доколко европейските производители могат да помогнат за посрещането на тези нужди в условията на глобална конкуренция. Стремежът към чисти технологии зависи и от важни суровини - пазар, който понастоящем е доминиран от Китай.
В плана се споменава ядрената енергия като „допълнение“ към възобновяемите енергийни източници. Ще бъде създадено и индустриално обединение за насърчаване на т.нар. малки модулни реактори.
Какво да правим със селското стопанство
ЕС вече е въвел по-голямата част от правилата, необходими за декарбонизиране на енергийния, отоплителния и транспортния сектор, но на масата все още има един сериозен проблем.
Европа вече разбра колко трудно е да се направи селското стопанство по-екологично, като план за възстановяване на природата почти бе провален от алианс на земеделски лобита и дясноцентристки политически партии в парламента. Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен заяви, че ще оттегли усилията си за намаляване наполовина на употребата на пестициди, тъй като това се е превърнало в „символ на поляризация“.
Неотдавна земеделски производители в цяла Европа блокираха пътища и вкараха трактори в националните столици в знак на протест срещу бюрокрацията и падащите цени на селскостопанските стоки. В същото време запазването на обичайната практика би поставило целите на блока в областта на климата далеч от постигане. Съобщението за 2040 г. не съдържа почти никакви подробности за това как селското стопанство трябва да допринесе за прехода, след като предложенията в предишните проекти, с които се запозна Bloomberg, бяха премахнати.
Промяна на хранителните навици и други задължения на гражданите
Отпаднаха и предишните препратки към стимулиране на гражданите да променят начина си на хранене - например да консумират по-малко говеждо месо, което отделя огромни количества метан в атмосферата.
Тези пропуски подчертават по-широкото предизвикателство пред ЕС през следващото десетилетие. Вече се предприемат „лесни“ решения за декарбонизация, като например преминаването към по-чиста енергийна система. Тези, които все още трябва да бъдат разширени, може да се окажат по-трудни, например да се убедят домакинствата да изолират домовете си, да купуват електрически автомобили, да летят по-малко или да променят начина си на хранене.
Дали ЕС наистина може да създаде „справедлив“ преход - предстои да разберем.