Турската месечна инфлация през януари вероятно е скочила най-много от лятото насам, ускорение, което може да тества решимостта на новия шеф на централната банка, след като неговият предшественик обяви края на цикъла на затягане.
На фона на рязкото увеличение на минималната работна заплата и правителствените данъчни корекции, данните, които трябва да бъдат публикувани в понеделник, вероятно ще покажат повишаване на цените през януари спрямо месец по-рано до 6,5% след пет последователни месечни спадове, според средната прогноза в проучване на Bloomberg сред икономисти.
Отделно проучване показа, че годишният ръст на цените е спаднал леко до 64,6% от 64,8% предходния месец.
Управителят на централната банка на Турция Хафизе Гайе Еркан внезапно подаде оставка късно в петък, само осем месеца след като беше назначена като част от нов икономически екип, натоварен да ръководи драматичен обрат в икономическата политика. Президентът Реджеп Тайип Ердоган бързо назначи заместник-губернатора Фатих Карахан на нейно място, сигнализирайки за продължаване на прехода към по-благоприятни за инвеститорите, ортодоксални икономически политики.
След напускането на Еркан министърът на финансите Мехмет Шимшек каза в изявление, че президентът „има пълно доверие и подкрепа в нашия икономически екип и нашата програма“.
Централната банка наскоро увеличи лихвените проценти до 45% след обширен цикъл на затягане при управлението на Еркан, което беше обратен завой на неортодоксалната политика за поддържане на ниски разходи по заемите, предпочитана преди това от Ердоган.
Данните от януари ще бъдат от ключово значение за определяне дали инфлацията остава в очаквания от централната банка път. Ако месечните цени значително надхвърлят очакванията на анализаторите, това може да предизвика преразглеждане нагоре на прогнозите и евентуално преразглеждане на лихвената политика. Карахан се очаква да представи нови прогнози за инфлацията в края на годината на 8 февруари.
Централната банка очаква месечното увеличение на цените да се забави през февруари и след това, но също така цитира вътрешното търсене и геополитическите рискове като причини инфлацията да остане упорито висока.
Местните избори в края на март също могат да представляват риск за ценовите очаквания поради свързаните с тях увеличения на публичните разходи. Централната банка на Турция обеща да преразгледа паричната политика, ако се появят значителни и постоянни рискове за инфлацията.
„Годишната инфлация в Турция вероятно ще се забави през януари, като благоприятните базови ефекти през сравнителния период маскират голямо движение в месечните печалби на цените. Очакваме инфлацията да ускори темпото занапред, като рисковете за тази перспектива са силно наклонени нагоре. Централната банка вероятно ще управлява тези рискове със затягане чрез алтернативни инструменти, вместо с по-нататъшно повишаване на лихвените проценти", коментира Селва Бахар Базики, икономист в Bloomberg Economics.
Януарската инфлация ще има разпространен ефект върху следващите месеци, според Селва Демиралп, професор по икономика в университета Коч в Истанбул, която оценява ръста на цените на 49% до края на годината.
„Вече се появиха значителни и постоянни рискове и ще е необходимо повече затягане, ако централната банка искрено желае да изпълни прогнозата си за 36% в края на годината“, каза тя.
Една ключова област, която предизвиква безпокойство, е секторът на услугите. Месечният ръст на цените на дребно в Истанбул, най-населеният град в Турция, беше 6,7% миналия месец, движен от над 20% увеличения в сектори като здравеопазване и транспорт.
Централната банка казва, че някои услуги - включително наеми, образование и здравеопазване - ще доведат до запазване на инфлационните ефекти.
Статистическият ефект от високата база от 2023 г. вероятно ще сложи спирачки на инфлацията през лятото, особено ако политиците държат под контрол обезценяването на лирата. Нивата на годишната инфлация може да отбележат спад от около 10 процентни пункта всеки месец през юли и август, изчислява Bloomberg Economics.
„Централната банка може да обмисли намаляване на лихвените проценти, тъй като инфлацията спада поради базовия ефект през втората половина на годината“, каза Ибрахим Аксой, главен икономист в HSBC Asset Management в Истанбул, в бележка в петък.