Лидерите от еврозоната, които искат да държат популистките партии далеч от властта, едва ли ще получат голяма помощ от икономиката тази година - дори ако Европейската централна банка намали лихвените проценти.
С изборите за Европейски парламент, които трябва да се проведат през юни, 2024 г. се откроява за голяма част от установената политическа класа на континента като изпълнена с опасност, че движения от френския Национално събрание към германската AfD ще получат сила. Германските провинциални избори през септември са друга причина за безпокойство.
Този график съвпада с прогнозираното ускоряване на растежа в световен мащаб и в еврозоната, затихваща инфлация и забавяне на ограниченията с перспективата за намаляване на високите разходи за заеми. Но такива потенциални съставки за по-добро икономическо бъдеще едва ли ще означават много сега.
„В по-дългосрочен план ще имаме пълна заетост, по-силен ръст на заплатите – вероятно по-ниско неравенство“, каза Холгер Шмидинг, икономист в Berenberg в Лондон. „Но мисля, че няма да видим ефекта навреме за европейските избори или германските провинциални избори през есента. Това е твърде краткосрочно.“
Германия е особено гореща точка тази година, като коалицията на канцлера Олаф Шолц е засегната от бюджетни спорове и нарастваща подкрепа за AfD.
Избори ще се проведат в три източни провинции, където тази партия в момента е доста напред в анкетите - и където правителството хвърля пари за субсидии, за да стимулира създаването на работни места.
Допълнително помрачаване на политическия фон са няколко стачки - първо на машинисти, след това на летищата и в местния транспорт.
Фермери също протестираха в Германия и на други места, включително Франция, където партията на президента Еманюел Макрон изостава от Националото събрание на Марин льо Пен вече почти година.
Добрата новина е, че няма признаци за отслабване на пазара на труда и икономиките в региона се очаква да се подобрят спрямо миналата година. Въпреки това перспективите са ограничени - както президентът на ЕЦБ Кристин Лагард призна миналия месец.
„Постъпващите данни продължават да сигнализират за слабост в близко бъдеще“, дори ако проучванията „посочват покачване на растежа в бъдеще“, каза тя на 25 януари.
Това е в съответствие с прогнозата на Международния валутен фонд от миналата седмица, която показва умерено ускоряване на разширяването на еврозоната до 0,9% тази година, от 0,5% през 2023 г.
От четирите най-големи икономики нейните служители виждат подобрено представяне само във Франция и Германия, въпреки че безизходицата в бюджета на тази страна продължава да поставя под въпрос нейните перспективи.
И ако ЕЦБ намали лихвените проценти, това също може да не окаже съществено значение за растежа.
Използвайки модела SHOK, създаден от Bloomberg Economics, ние разглеждаме два сценария: един, при който политиците започват да намаляват разходите по заеми с четвърт пункт през март и при всяко решение след това и едно начално намаление на лихвените проценти през юни – по-късният график, който политиците сигнализират като цяло.
Първото ще повиши брутния вътрешен продукт с около 0,22% до края на годината спрямо второто – добавяйки малко над 0,1 процентни пункта към растежа през 2024 г. Това предполага само незначително въздействие, когато избирателите отидат до урните. Освен това служителите имат причина да бъдат предпазливи, тъй като се фокусират върху поддържането на цените под контрол.
„Ако ЕЦБ искаше да даде тласък на икономиката навреме за изборите в ЕС, трябваше вече да намали лихвите“, каза Гунтрам Волф, ръководител на Германския съвет за външни отношения в Берлин. „ЕЦБ с право е по-загрижена за репутационния риск, тъй като инфлацията беше над целта от 2% дълго време и това е, което хората помнят.“
Едно нещо, което може да подобри насетроението на избирателите, е облекчаването на кризата с разходите за живот. Въпреки че ръстът на реалните доходи – заплащане, коригирано спрямо инфлацията – е бил отрицателен от години, сега е вероятно да се подобри.
Подобряването на жизнения стандарт чрез повишаване на заплатите и по-стабилни цени може да промени възприятията, каза Шмидинг от Berenberg. Но той предупреди, че потребителите вероятно ще бъдат по-фокусирани върху скорошния опит.
„Хората все още са ядосани от високите цени“, каза той. „Очаквам политическият климат да се успокои в дългосрочен план, тъй като икономическото положение на домакинствата с по-ниски доходи, които пострадаха силно от по-високите цени на енергията, ще се подобри.“
Забавянето на всяка радост там е в съответствие с проучванията на Евробарометър на Европейската комисия от декември. В 22 държави мнозинството от анкетираните казват, че стандартът им на живот е намален, без да се вижда подобрение през следващата година.
Междувременно Германия е изправена пред продължаващото предизвикателство, че растежът на потребителските цени там ще отнеме повече време, за да достигне целта на ЕЦБ от 2%, отколкото в други големи партньори от еврозоната, според прогнозите на Bundesbank.
Освен това не само инфлацията и разходите за живот тласкат избирателите към крайности. Въпреки че тези проблеми са най-големите им национални притеснения според Евробарометър, имиграцията и войната в Украйна са най-големите притеснения за региона като цяло.
Това говори за по-дълбоките настроения, които подхранват преминаването към популистки партии.
„Това, което има значение, е икономическото безпокойство: страхът да не загубиш работа, да не бъдеш в добре признат сектор или професия и да бъдеш по-неблагоприятно положение в сравнение с другите“, каза Корнелия Вол, президент на базираното в Берлин Hertie School и професор по международна политическа икономика. „Крайната десница използва икономическата тревога и подклажда притеснения за бъдещето.“
Скептичните към ЕС партии може да претендират за над 25% от гласовете на изборите през юни и топ социологическите проучвания в девет от 27-те държави-членки на ЕС, според групата Eurasia.
Какъвто и да е резултатът, правителствата нямат много възможности да привлекат гласоподавателите финансово, тъй като се фокусират върху консолидацията на дълга, за да намалят заемите в еврозоната, възлизащи на около 90% от икономическото производство. Гражданите на Европа нямат друг избор, освен да преглътнат горчивия хап от по-малкото пари в джоба.
„Правителствата трябва да намалят разходите, въпреки че потребителите все още се борят с по-високите разходи за ипотеки и цените в магазините“, каза Лена Комилева, главен икономист на G Plus Economics. „Кумулативното увеличение на заплатите ще бъде по-малко от увеличението на разходите, пред които са изправени потребителите.“