Ударите на САЩ срещу милициите и прокси силите на Иран изпълниха обещанието на президента Джо Байдън да отмъсти за смъртта на трима американски войници, но оставиха място и на двете страни да се отдръпнат от високорискова конфронтация.
Ударите отговарят на плана, който Байдън беше телеграфирал дни наред: да се причини болка на Иран заради атаката с дрон срещу американска база в Йордания от една от базираните в Ирак милиции, които Техеран подкрепя. Ударът трябваше да да демонстрира цялата гама от американска мощ и също така да запази възможностите отворени.
Това беше стратегия, която подчертава желанието на Байдън да отговори със сила – и да накара Иран и неговите подставени лица да се замислят за бъдещи атаки – като същевременно се опитва да не въвлече САЩ по-дълбоко в регионален конфликт, отколкото вече е.
„Нашият отговор започна днес“, каза Байдън в изявление. „Ще продължи по време и на места по наш избор.“
На заден план се крие желанието му да попречи на конфронтацията между САЩ и Иран да провали предварителните преговори между Израел и "Хамас". Унищожителният отговор на Израел на изненадващото нападение на групировката на 7 октомври и подкрепата на САЩ за израелското правителство е една от причините, които прокситата на Иран дават за техните многократни атаки.
„Като демонстрираме нашата огромна военна мощ, може би можем да върнем нещата към дипломацията в Близкия изток“, каза Евелин Фаркас, изпълнителен директор на Института Маккейн, която е служила в Пентагона по време на администрацията на Обама. „Надяваме се, че това ще ни даде силата и решимостта да окажем натиск върху израелското правителство да отиде на масата за преговори и също така ще даде сигнал на "Хамас", че е време да направи същото.“
Самолети, включително бомбардировачи B-1 с голям обсег на действие, които са излетяли от САЩ, са ударили 85 цели в седем обекта, свързани със силите Кудс на Корпуса на гвардейците на ислямската революция и с групировките, финансирани от Иран, според американски служители. Целите включват съоръжения за командване и контрол и складове за ракети и дронове, каза Централното командване на САЩ.
САЩ обвиниха за смъртоносната атака от миналата седмица подкрепяна от Иран група, известна като Ислямската съпротива в Ирак. Тази група е част от това, което е известно като "Оста на съпротивата", мрежа от антиизраелски и антиамерикански бойци в региона, която включва групи в Сирия, Ливан и Йемен, както и "Хамас" в Ивицата Газа. Тя също така включва бойната групировка "Катаиб Хизбула", която заяви по-рано през седмицата, че спира военните операции в Ирак след натиск от страна на иракското правителство.
Ударите от петък са най-значимото нападение срещу силите на Кудс от 2020 г. насам, когато президентът Доналд Тръмп нареди убийството на генерал Касем Солеймани при нападение с дрон извън Багдад.
Но убийството на Солеймани не възпря Иран, както и последователните удари на САЩ срещу ирански подставени лица през последните седмици. Отвъд Ирак и Сирия, САЩ са ангажирани в размяна на удари с друго иранско прокси, хутите в Йемен, чиито ракетни атаки срещу търговски кораби в Червено море прекъснаха световната търговия.
Най-големият въпрос от въздушните удари в петък вечер беше каква ще бъде следващата стъпка. При разговор с репортери говорител каза, че ще има още през следващите дни.
„Ключовият въпрос, който имам и всички ние трябва да си зададем, е – дали сигнализирахме на Иран, че следващия път, когато американците претърпят жертви, ние ще ударим цели в Иран“, каза Джеймс Джефри, бивш главен съветник на президента Доналд Тръмп за Сирия, пред Bloomberg. „Това е единственото нещо, което наистина възпира Иран. Времето ще покаже дали това е достатъчно.”
Екипът на Байдън е наясно със залога. По-рано тази седмица държавният секретар Антъни Блинкен каза, че сега е най-нестабилният момент в Близкия изток поне от 1973 г., годината на войната Йом Кипур, когато Египет и Сирия нападнаха Израел.
Часове преди ударите Блинкен обяви, че ще се върне в региона, за да търси напредък в преговорите за прекратяване на огъня и сделка за заложници между Израел и "Хамас". Успехът може да облекчи напрежението и да отнеме импулса на иранските проксита в Йемен и Ливан – както и "Хамас" – да атакуват Израел и САЩ.
Републиканските критици на Байдън твърдяха, че атаките са били твърде малко, твърде закъснели предвид четиридневното забавяне от деня, в който американските войници са били убити, което според някои е дало шанс на иранските офицери да избягат.
Нещото, което не се е случило до момента – и за което Байдън няма апетит – е какъвто и да е пряк контакт или дипломация с Иран. При разговор с репортери говорителят на Съвета за национална сигурност Джон Кърби каза, че САЩ не са имали никаква комуникация с Иран, откакто тримата войници бяха убити на 28 януари.
Администрацията на Байдън беше ангажирана в непреки преговори с Иран за възстановяване на някои елементи от споразумението за неразпространение на ядрени оръжия, изоставено от Тръмп през 2018 г., и беше отбелязано колеблив напредък, включително освобождаването на няколко затворени американци.
Тези разговори прекъснаха след атаката на "Хамас" на 7 октомври и оттогава няма много съществена комуникация. Междувременно Иран продължи да обогатява своя уран до 60 процента чистота - въпреки че външни инспектори казаха, че сега го прави по-бавно.
„Опасен цикъл на ескалация е пуснал корени“, каза Сузан ДиМаджио, старши сътрудник във Фондацията Карнеги за международен мир. „Идеята, че тези реакции „око за око“ могат да бъдат менажирани, е високорискова фантазия. Дипломатическото споразумение е крайно необходимо."