Европейските банки реализираха рекордни печалби през миналата година благодарение на бързата поредица от увеличения на лихвените проценти. Това е подвиг, който мнозина ще се опитат да повторят.
Анализатори, анкетирани от Bloomberg, очакват комбинираните нетни приходи на 11 от най-големите европейски банки да спаднат с 6,3% тази година от 56,5 млрд. евро (61,5 млрд. долара), обявени за 2023 г. Това все още е вторият по големина показател в историята от почти две десетилетия насам.
Данните не включват няколко големи италиански и френски банки, както и швейцарската UBS Group AG, които трябва да обявят приходите си през следващата седмица.
Очаква се миналогодишното увеличение на приходите от по-високите лихвени проценти да намалее
Кредиторите се възползваха от бързите увеличения на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка, които им позволиха да вземат по-високи такси за заеми, докато за депозити плащаха сравнително малко. Със забавянето на инфлацията и стабилизирането или дори намаляването на лихвените проценти в еврозоната се очаква този попътен вятър да се забави през тази година, което ще засегне особено силно банките, които разчитат в голяма степен на кредитирането на родните си пазари.
“Около 80% от приходите ни са свързани с лихви, което е много висок процент и за европейските стандарти”, заяви в интервю миналия месец Стивън ван Райсвайк, главен изпълнителен директор на ING Groep NV. “Трябва да се диверсифицираме.”
ING се срина най-много от почти една година насам в четвъртък, след като холандският кредитор предупреди, че основният му източник на приходи ще отслабне, тъй като прехвърля по-високите лихвени проценти върху вложителите. Този удар може да възлезе на около 600 млн. евро през тази година, което надхвърля очакванията на холандската банка за ръст на кредитирането с над 200 млн. евро.
Докато кредитори като Deutsche Bank AG и испанската Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA са изправени пред подобно затруднение, те работят за диверсификация на географски принцип или за създаване на други източници на приходи. Deutsche Bank AG например повиши средносрочната си прогноза за приходите, тъй като залага на възстановяването на сключването на сделки, което ще повиши приходите от такси, и отбеляза силното начало на годината в търговията.
През 2023 г. приходите от такси на банките все още са по-малки от приходите от спестовни кредити
В BBVA по-високите от очакваното приходи от такси и комисиони помогнаха да се компенсира забавянето на приходите от лихви през последното тримесечие. Нейният местен конкурент Banco Santander SA също призна, че стимулът от по-високите лихвени проценти в Европа вероятно ще намалее, но заяви, че има други бизнеси, на които да се опре.
“Тази година се характеризираше с много висок растеж във всички наши глобални бизнеси и с много попътен вятър в Европа”, заяви председателят Ана Ботин в интервю в сряда. “Това, което виждаме, е една още по-добра 2024-та година, в която ще имаме съвсем различен двигател, който ще бъде по-скоро в сферата на потребителския бизнес, т. е. в Европа и САЩ, и повече в Южна Америка.”
Изключение от миналогодишните обилни приходи от лихви направиха кредиторите във Франция, където местните правила затрудняват повишаването на лихвените проценти по кредитите. В четвъртък BNP Paribas SA намали очакванията си за приходите от по-високите лихвени проценти, позовавайки се на решението на ЕЦБ да спре да изплаща лихви по минималните резерви на институцията, както и на продажбата на държавен дълг в Белгия, която привлече някои депозити от банките.
Но дори и през тази година да намалее ефектът от повишаването на лихвените проценти, европейските банки ще постигнат по-висока рентабилност от предходното десетилетие, тъй като ще заменят заемите, отпуснати в ерата на рекордно ниски лихвени проценти.
„До голяма степен се намираме в среда на ипотечни кредити с фиксиран лихвен процент“, заяви в четвъртък пред анализатори финансовият директор на BNP Paribas Ларс Махенил. „Преоценката е налице, но е необходимо време.“