Сделките се обръщат към изкуствения интелект и генеративните инструменти за AI, за да набавят данни, да проверяват целите и да извършват надлежна проверка в момент на повишена регулаторна загриженост за сливанията и придобиванията, заяви Bain & Co. в годишния си доклад за индустрията, публикуван във вторник.
Макар че само 16% от общо 306 специалисти по сливания и придобивания, анкетирани от консултантската фирма, заявиха, че са разчитали на генериращ изкуствен интелект при сключването на сделки в миналото, 80% заявиха, че очакват да го използват през следващите три години, което подчертава обхвата на потенциалните промени в начина, по който компаниите сключват сделки.
Както купувачите, така и продавачите вероятно ще използват генеративен AI, или самообучаващи се модели, които могат да генерират текст, изображения и друго съдържание, каза Сюзън Кумар, вицепрезидент в практиката на Bain за сливания и придобивания и съавтор на доклада.
„По-дългосрочният въпрос е дали компаниите ще използват и генеративен AI за вземане на решения“, каза Кумар, посочвайки големия апетит на компаниите да внедрят новата технология в своите процеси.
В доклада на Bain се посочва, че генериращият изкуствен интелект може да открие цели за сливания и придобивания, които не биха били идентифицирани с традиционните инструменти, да сигнализира за отклонения в договорите и да помогне за фокусиране върху проблемни области. Технологичните, здравните и финансовите компании са сред първите, които го прилагат. „Те обикновено са по-големи компании с умерена активност в областта на сливанията и придобиванията от три до пет сделки годишно“, се казва в доклада на компанията. Все пак респондентите изразяват загриженост относно надеждността на данните, предоставяни от генеративния изкуствен интелект, както и относно безопасността на инструментите, които се предлагат на пазара.
Набиране на информация
Bain заяви, че очаква сключването на сделки да се активизира през 2024 г. след 15% спад на общия обем на сливанията и придобиванията до 3,2 трлн. долара спрямо предходната година, което е най-ниското ниво от десетилетие насам. Сделките, движени от ливъридж и рисков капитал, са намалели с 37% спрямо 2022 г., докато стратегическите сливания и придобивания от корпоративни купувачи, включително добавките от страна на фондовете за дялово участие, са се забавили с 6% спрямо предходната година.
Високите лихвени проценти, смесените икономически сигнали, геополитическата несигурност и липсата на допирни точки между продавачи и купувачи са причина за спада, смята Кумар. „Често изглеждаше, че единственото нещо, по което купувачите и продавачите постигат съгласие, е, че не могат да стигнат до консенсус по отношение на оценката“.
Това е довело до натрупване на изоставане, което според прогнозите ще стимулира покупко-продажбите на компании и активи през 2024 г., тъй като фирмите за дялово инвестиране са задържали повече от половината от предприятията в портфейлите си за повече от четири години. След забавянето на сключването на сделки през 2023 г. компаниите вероятно ще направят внимателен преглед на портфолиото си и ще обмислят продажби, коментира Кумар.
По-специално стратегическите компании, които сключват сделки, ще извършват повече сливания и придобивания, тъй като през 2023 г. те се търгуват при медианна оценка от 10,1 пъти печалбата им преди лихви, данъци, обезценяване и амортизация, което е близо до 15-годишно дъно и спад от 12,1 пъти през 2022 г. „Дори на историческа основа оценките са относително ниски“, зави Кумар, посочвайки изключения като финансовите услуги, където оценките са се увеличили.
Потенциалното понижение на лихвените проценти, както бе посочено от Федералния резерв през декември, когато банката прогнозира намаляване на лихвените проценти със 75 базисни пункта за 2024 г., също би трябвало да подпомогне сливанията и придобиванията. „Когато сте главен финансов директор, вероятно сте възприели по-високите лихвени проценти и виждате възможност да правите сделки на по-ниска цена“.
Въпреки това се очаква да продължи засилената регулаторна несигурност, което ще принуди компаниите да направят стрес тест на планираните сделки, да договорят такси за прекратяване и да променят плановете си за финансиране.
През първите девет месеца на 2023 г. компаниите са платили 65% от стойността на сделките с парични средства, следвани от 22% с акции, а останалите са платени с комбинация от парични средства и акции. В сравнение с първите девет месеца на 2022 г. компаниите са използвали малко повече акции за финансиране на придобиванията. Bain заяви, че не разполага с данни за това каква част от тези парични средства е била набрана чрез дълг.