Държавният департамент на САЩ съобщи в петък вечерта, че е одобрил дълго отлаганата продажба на бойни самолети F-16 на Турция в рамките на деликатно организирано споразумение, в което Анкара подкрепя членството на Швеция в НАТО, а Гърция ще купи изтребители от САЩ.
Официалното одобрение от страна на правителството на САЩ в петък дойде два дни след като президентът Джо Байдън изпрати писмо до законодателите в Конгреса, в което ги призова да одобрят продажбата на стойност до 23 млрд. долара, за която Турция се бори от 2021 г. насам.
Сделката, която ще позволи на Турция да закупи до 40 самолета Lockheed Martin Corp. F-16 за модернизиране на съществуващия й флот, е блокирана от месеци.
В отделно съобщение Държавният департамент заяви, че на Гърция ще бъде разрешено да закупи до 40 изтребителя F-35 в сделка на стойност до 8,6 млрд. долара.
Гърция и Турция, въпреки че и двете са членки на НАТО, отдавна са регионални съперници и правителствата им наскоро подписаха споразумение за насърчаване на "приятелски отношения" след поколения наред ожесточение.
"Предложената продажба ще позволи на Гърция да модернизира военновъздушните си сили и да подобри способността на Гърция да осигури защитата на въздушното си пространство, да допринесе за мисиите на НАТО за запазване на регионалната сигурност и да защитава съюзниците от НАТО", заявиха от министерството.
Финландия и Швеция подадоха заявления за присъединяване към Алианса за сигурност на Северноатлантическия договор, след като инвазията на президента Владимир Путин в Украйна засили тревогите сред съседите на Русия.
Но докато Финландия се присъедини, кандидатурата на Швеция се забави, след като президентът Реджеп Тайип Ердоган настоя Стокхолм да направи повече за разправа с поддръжниците на сепаратистките групи, забранени в Турция,
Байдън изрично постави одобрението на Турция за членството на Швеция в НАТО като предварително условие за продажбата на изтребителите F-16, а Ердоган също свърза тези въпроси.
Председателят на сенатската комисия по външни отношения Бен Кардин, демократ от Мериленд, похвали действията на турския парламент, които определи като "закъснели".
Той заяви, че собственото му одобрение за продажбата е станало факт въпреки продължаващите опасения относно спазването на човешките права от правителството на Ердоган.
Унгарският министър-председател Виктор Орбан също се противопостави на влизането на Швеция в НАТО. Но тази седмица той заяви, че страната ще ратифицира присъединяването и че ще призове парламента да го направи "при първа възможна възможност", според публикацията на лидера в X.
Орбан коментира това след разговор с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в сряда, ден след като парламентарната ратификация на Турция остави Унгария като последната пречка за разширяването на военния алианс.
Американската агенция за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността, която е част от Министерството на отбраната и подпомага съюзниците по военни въпроси, заяви в петък вечерта, че е "предоставила необходимия сертификат, уведомяващ Конгреса за тази възможна продажба днес".
Канада
Днес стана ясно и, че се очаква Канада също да предприеме крачки в посока отмяна на някои ограничения и да възобнови износа на части за безпилотни самолети и друго отбранително оборудване за Турция, след като двете страни постигнаха споразумение за прозрачност около използването им, според двама турски служители, които потвърдиха сделката в петък.
Турция е потвърдила ангажиментите си за споделяне на информация относно крайното използване на частите за дронове, включително системи за камери, които преди това са били внасяни от Канада, заявиха длъжностните лица, които говориха при условие за анонимност, за да обсъдят чувствителния въпрос.
По думите им сделката надхвърля вноса на части за дронове, намеквайки за по-широко сътрудничество в областта на отбраната с Канада в близко бъдеще. Те отказаха да дадат повече подробности.
Министерството на външните работи и Министерството на отбраната на Турция отказаха да коментират сделката, за която първо съобщи Reuters. Шарлот Маклауд, говорител на канадското министерство на външните работи, не потвърди споразумението, но заяви, че целта на Канада "винаги е била да разреши този въпрос, като се има предвид, че Турция е съюзник в НАТО".
"Канада и Турция продължават да участват в откровен обмен на мнения относно нашите двустранни, икономически и търговски отношения", каза МакЛеод в имейл.
Ограниченията
От 2021 г. насам Турция се стреми да закупи 40 броя Lockheed Martin Corp. F-16 Block 70 от американската компания и 79 комплекта, за да модернизира флота си.
Анкара от години се оплаква от западните партньори, включително САЩ, Канада, Великобритания, Германия и Франция, които отказват да предоставят системи за противоракетна отбрана, както и критично оборудване като двигатели за танкове, военни самолети, дронове и хеликоптери, разработени от турски компании.
Повечето от тези държави изразиха опасения, че оборудването може да подпомогне турските военни офанзиви срещу търсещите автономия кюрдски бойци у дома, както и в Сирия и Ирак.
Когато Канада спря износа на камери с висока разделителна способност, използвани във въоръжените турски безпилотни самолети, Турция започна да разработва свои собствени системи за камери.
Турция обаче продължава да бъде санкционирана от САЩ заради придобиването на усъвършенстваната руска система за противоракетна отбрана С-400, за която членовете на НАТО се опасяват, че може да бъде използвана за събиране на разузнавателна информация за стелт изтребителя F-35 на Lockheed Martin.
На Турция беше забранено да работи по F-35 и да го получава, след като реши да закупи руската система. Тя отказа да се откаже от батерията С-400, която придоби през 2019 г., и поиска от Вашингтон да ѝ продаде изтребители F-16 като компенсация за това, че е блокирана от програмата F-35.