В неделя във Финландия се провеждат президентски избори, на които най-новият член на НАТО гласува за висш дипломат и върховен главнокомандващ на отбранителните си сили, който да охранява най-дългата гранична ивица на алианса срещу основния му противник - Русия.
Лидерската надпревара е най-напрегнатата от десетилетия насам, тъй като трима кандидати за президентския пост са в напрегната надпревара за наследник на 75-годишния президент Саули Ниинистьо, който вече няма право да се кандидатира, след като изкара два последователни шестгодишни мандата.
Ролята на президента в ръководенето на външната политика на Финландия придобива все по-голямо значение по време на втория мандат на Ниинистьо след неочакваното пълномащабно нахлуване на Русия в Украйна в началото на 2022 г., което коренно промени сметките за сигурност в Европа. След радикално преосмисляне Финландия се присъедини към Организацията на Северноатлантическия договор миналата година.
Бившият министър-председател Александър Стуб, досегашният външен министър Пекка Хаависто и председателят на парламента Юси Хала-ахо, който е от популистката партия "Финландците", са начело на социологическите проучвания преди първия тур на гласуването. Въпреки че възгледите им за външната политика до голяма степен съвпадат, близостта им един до друг наелектризира надпреварата и означава, че вторият тур на 11 февруари е почти сигурен и ще изправи първите двама един срещу друг.
След триото се нареждат управителят на финландската централна банка Оли Рен, следван от комисаря на ЕС Юта Урпилайнен, сред общо девет кандидати.
Този, който се смята за най-умел в ръководенето на външната политика и политиката на сигурност, вероятно ще се хареса на електората. Следващият президент в крайна сметка ще трябва да се съсредоточи върху задълбочаването и оформянето на ролята на Финландия в НАТО, която охранява половината от границата на блока с Русия. Скандинавската страна разполага с една от най-силните армии в Европа, конфигурирана за водене на мащабна сухопътна кампания, и разполага с 280 000 запасни войници. Осем от десет финландци казват, че са готови да защитят страната си, ако бъде нападната.
Ниинистьо ще бъде труден за превъзхождане. Опитният дипломат редовно се срещаше със световни лидери, като под негово ръководство Финландия се наложи на световната сцена. Неговото завещание ще бъде в качеството му на този, който доведе страната си до отбранителен съюз, който стана по-силен и по-голям, след като Русия започна офанзивата си в Украйна през 2022 г.
Военното присъединяване на Финландия накара Русия да заплаши с отговор, а напрежението на 1300-километровата граница вече се покачва. От ноември насам се провежда хибридна операция, при която руските власти подпомагат търсещите убежище до демаркационната линия в рамките на това, което Финландия нарича "въоръжена имиграция", за да окаже натиск върху правителството в Хелзинки. Това накара Финландия да затвори изцяло границата.
Bloomberg попита кандидатите за техните външнополитически приоритети.
Александър Стуб, 55 г.
Бившият министър-председател е заемал всички висши министерски постове във Финландия, включително ресорите финанси и външни работи. Отскоро професор в Европейския университетски институт във Флоренция, Италия, Стуб има докторска степен по международни отношения.
"Сега най-накрая сме член на най-силния военен съюз в света", каза той. "Удвоихме границата на НАТО с Русия. Наш дълг и задължение е да поддържаме силна отбрана и да поемаме отговорност за сигурността в нашето кътче на света."
Пека Хаависто, 65 г.
Ветеранът дипломат и политик от Зелената партия вкара Финландия в НАТО като външен министър, като водеше деликатни преговори, за да стане членството реалност. Хаависто, който се кандидатира за президент за трети път, е единственият открит гей кандидат в надпреварата.
Неговият приоритет е: " Да осигурим широка западна и световна подкрепа за Украйна в борбата ѝ срещу руската агресивна война.
Юси Хала-ахо, 52 г. Понастоящем председател на финландския парламент и бивш лидер на националистическата партия "Финландци", Хала-ахо е известен с твърдата си позиция по отношение на имиграцията, но се харесва на избирателите, разочаровани от утвърдените партии. Той заема по-твърда позиция по отношение на Русия в сравнение с другите кандидати и направи лично дарение, за да бъде изписано неговото послание върху корпуса на ракета - в подкрепа на Украйна. Миналата година Халла-ахо произнесе реч на свободен украински език в парламента в Киев, като използва образованието си по лингвистика, фокусирано върху славянските езици.
Оли Рен, 61 г.
Гуверньорът на Банката на Финландия спечели доверието си, ръководейки икономическата политика на еврозоната като комисар в годините на дълговата криза, като преди това наблюдаваше портфейла на Европейския съюз за разширяването.
За Рен "основен приоритет №1 е да поддържаме мира и сигурността на Финландия, което означава да финализираме интеграцията на Финландия в западния съюз за сигурност чрез членството ни в НАТО и споразумението за сътрудничество в областта на отбраната със САЩ", каза той. "В същото време е от съществено значение да поддържаме много силна национална отбранителна способност".
Юта Урпилайнен, 48 г.
Европейският комисар по международните партньорства и - преди десетилетие - първата жена финансов министър на Финландия се включи в надпреварата по-късно от останалите кандидати и представлява Социалдемократическата партия.
"Основният приоритет на финландския президент винаги трябва да бъде запазването и налагането на мира и стабилността във Финландия", заяви Урпилайнен. "Тази цел трябва да се преследва на няколко фронта, включително надеждна национална отбрана, тесни двустранни отношения с ключови съюзници, конструктивно участие в съответните международни организации и активно участие в многостранните усилия за справяне с глобалните предизвикателства, особено с изменението на климата."