Премиерът Виктор Орбан не само успешно унищожи демократичните институции на страната си, но и сега сам блокира както предоставянето на основна помощ от Европейския съюз за Украйна, така и присъединяването на Швеция към НАТО. Така че е изкушаващо да искаме да откъснем страната и да признаем Унгария на Орбан за това, в което се е превърнала – противник, пише анализаторът Марк Чемпиън за рубриката Bloomberg Opinion.
Цената на толерирането на особеностите на министър-председателя със сигурност нараства. Въпреки че Орбан позволи на ЕС да предложи на Украйна преговори за членство през ноември, като излезе от залата, вместо да наложи вето, той ще има още много възможности да възпрепятства присъединяването на Украйна през десетилетието или повече, което вероятно ще отнеме. Предложението да се вдигне блокадата му върху пакета от помощи за Киев в размер на 50 млрд., стига той да бъде разделен на по-малки годишни траншове, изглежда като план за извличане на цена за неговото одобрение всеки път.
По отношение на Швеция подходът на Орбан също изглежда ясен. Във вторник, в същия ден, в който парламентът на Турция ратифицира кандидатурата на скандинавската страна за членство в НАТО, Орбан заяви в X, преди това в Twitter, че е изпратил писмо до министър-председателя Улф Кристерсон, в което го кани в Будапеща „да преговарят“. Разбираемо е, че шведите отговориха, че няма какво да се преговаря - приемането на нови членове в НАТО трябва да се основава на изчисления за колективната сигурност, а не на изнудване.
И все пак това е класически пример за необходимостта да се внимава какво се желае. Като начало, пречките на Орбан наистина са транзакционни. Вероятно скоро ще бъде намерена или сделка, или заобиколен вариант по отношение на Украйна, докато той заяви, че ще се опита да убеди унгарския парламент да одобри кандидатурата на Швеция за членство в НАТО. Това е неискрено, като се има предвид институцията, в която законодателният орган се е превърнал, но също така предполага, че става въпрос за временен проблем.
Но освен това нито ЕС, нито НАТО разполагат с механизъм за изхвърляне на веднъж приета държава членка - и не би трябвало да искат. Флиртовете на Орбан с Москва и Пекин са дразнещи, но те биха могли да бъдат много по-лоши. Географията е от значение при изчисляването на сигурността и е по-разумно Унгария да е вътре в палатката, отколкото вън от нея.
Една от причините за настъплението на националистическия популизъм на Орбан, откакто той дойде на власт през 2010 г., е все още силното чувство за загуба, което много унгарци изпитват заради Трианонския договор от 1920 г., който разединява Унгария след поражението ѝ заедно с Германия в Първата световна война. В него е заложено недоверие към отговорните велики сили.
Подобно на Югославия през 1990 г. или на Съветския съюз в момента на разпадането му през 1991 г., Унгария в действителност е била многонационална империя с вътрешни граници с ограничено значение. По време на Трианон тази империя губи повече от две трети от територията си. Новите граници също така оставиха няколко милиона етнически унгарци да живеят извън новосъздадената държава, предимно в Румъния, Словакия, Сърбия и днешна Украйна.
Не е случайно, че някои от най-важните речи на Орбан са произнесени не в Унгария, а в част от Румъния, която е била загубена през 1920 г. Той не е нахлул в ничия страна и не е призовал за „повторно събиране“ на бившите имперски земи, както прави Владимир Путин в Русия, но предлага защита и гражданство на емигриралите унгарци в целия регион и се отнася към нацията като към нещо, което се простира отвъд границите на държавата, където и да живеят унгарците. Такава е и посткомунистическата конституция на Унгария.
Въпреки това реториката на Орбан понякога изнервя съседите. До присъединяването на Унгария и останалата част от Централна Европа и Западните Балкани към ЕС и НАТО съществуваше ясен потенциал за конфликт. През март 1990 г. в Търгу Муреш, Румъния, се наблюдаваше как хиляди етнически румънци бяха докарани с автобуси от околните села, за да се бият с унгарците, събрани в центъра на града, тъй като се разпространяваха неоснователни слухове за унгарски сепаратизъм. Последва средновековно меле с вили, железни пръти и изтръгнати павета, в което загинаха петима души, а стотици бяха ранени.
Избягването на подобен конфликт е достатъчна причина Унгария да остане в ЕС и НАТО. По подобен начин трансатлантическият алианс допринесе за намаляване на вероятността от война между Турция и Гърция, макар и далеч не толкова голяма. И двете страни бяха диктаторски режими, когато за пръв път влязоха в НАТО. Португалия също беше такава.
Иронията, разбира се, е, че най-добрият начин да се гарантират правата на етническите унгарци отвъд националните граници би бил Орбан да настоява за по-голяма интеграция в ЕС, като привлече Сърбия и Украйна към европейската общност и пазар и отново намали значението на националните граници в Европа. Но времето на тази идея изглежда е отминало. Вместо това Орбан сравнява членството на Унгария в ЕС с десетилетията на съветска окупация и се застъпва за националния суверенитет срещу „намесата“ на Брюксел.
ЕС и НАТО трябва да признаят силата на вътрешната позиция на Орбан. Неговата марка на национализъм и десен културен популизъм в стила на Тръмп резонира. Освен това страната му просто е част от Европа от гледна точка на икономиката и сигурността, което е една от причините той никога да не е водил кампания за напускане на двете институции.
Същевременно и двете организации трябва да очертаят ясни червени линии по въпросите, които са от съществено значение за тях, включително основните функции на изборната демокрация и задържането на отмъстителната и хищническа Русия. Сега в Европа, а може би и в САЩ, вероятно ще се появят още фигури като Виктор Орбан. Орбан получи съюзник с връщането на Роберт Фицо на поста министър-председател в съседна Словакия, след като неговата партия спечели изборите през септември. Антиимигрантска партия спечели най-много гласове в Нидерландия през ноември, а германската „Алтернатива за Германия“ е начело в проучванията в някои държави, докато Европейският парламент се очаква да получи крайнодясна промяна на изборите тази година. Тъй като тези партии получават власт, основните ценности, които ЕС и НАТО са създадени, за да насърчават и защитават след Втората световна война, ще бъдат изложени на риск. Тези ценности трябва да бъдат тясно дефинирани и яростно защитавани.
Нито ЕС, нито НАТО трябва да се страхуват да накажат Унгария, когато тя престъпи тези граници. Всеки опит на ЕС да отнеме правото на глас на страната вероятно ще се провали, но блокът трябва да продължи да лишава Орбан от милиардите евро, които Унгария дължи, докато той наистина не отмени законодателството, което кастрира съдебната система. Жертва на собственото си юридическо поведение, блокът обърка въпроса, като отпусна около една трета от средствата в замяна на формално изпълнение на изискванията за съдебна реформа, като същевременно задържа парите за пропуски в някои области на политиката, които ЕС би трябвало да остави на националните държави. Също така, ако Орбан подкопае сигурността на НАТО от името на Русия, той трябва да бъде изолиран. Лидерът на Унгария ще се възползва от всяка слабост, но той е проблем, който трябва да се управлява, а не да се решава.
Марк Чемпиън e международен анализатор за Bloomberg Opinion. Преди това той е бил шеф на бюрото на Wall Street Journal в Истанбул. Бил е и редактор във Financial Times, главен редактор на Moscow Times и кореспондент на Independent във Вашингтон, Балканите и Москва.