Управителят на централната банка на Израел подкрепи новия бюджет, одобрен от кабинета тази седмица, като заяви, че той ще осигури достатъчно фискални корекции, за да стабилизира дълга въпреки големите разходи за войната срещу Хамас.
В първите си коментари, откакто бюджетът получи подкрепата на кабинета на министър-председателя Бенямин Нетаняху тази седмица, Амир Ярон от Централната банка на Израел подкрепи усилията за запазване на държавния дълг на ниво от около 66% от брутния вътрешен продукт през следващите години, в сравнение с 62% през 2023 г.
"Стъпките, предприети за стабилизиране на бъдещия дълг на Израел, са много важно изявление за пазарите", заяви Ярон в интервю за телевизия Bloomberg по време на Световния икономически форум в Давос в сряда.
Преразгледаният държавен бюджет за 2024 г. беше представен тази седмица, като преди това беше затънал в политически спорове, а инвеститорите бяха обезпокоени от фискалния път на правителството по време на войната срещу "Хамас", която вече прехвърли 100 дни.
Конфликтът ще струва около 10% от прогнозния БВП на страната от 530 млрд. долара през тази година, заяви Ярон, а приходите на Израел ще намалеят с 2%.
По-рано Банката на Израел предупреди, че фискалната реакция на правителството на войната може да провокира ответна реакция от страна на инвеститорите. Тя посочи възможността за увеличаване на доходността по облигациите и обезценяване на валутата, както и забавяне на бъдещия икономически растеж.
Фискалната програма, одобрена от кабинета тази седмица, предлага комбинация от мерки като повишаване на данъците и намаляване на разходите - включително 5% съкращение на бюджетите на министерствата - за да се помогне за справяне с рязкото увеличаване на разходите.
Централната банка на Израел намали лихвените проценти с 25 базисни пункта до 4,5% по-рано този месец, след като пазарите се стабилизираха след няколко седмици на висока волатилност, причинена от войната.
"Намалихме лихвения процент, след като видяхме, че пазарите се стабилизират и инфлацията се забавя - тя току-що се приземи на 3%, горната граница на целевия ни диапазон", заяви Ярон. Според него негативният шок в търсенето, главно в строителната индустрия, е основният фактор, отговорен за по-бързото от очакваното движение на инфлацията.
Ярон заяви, че паричният комитет на централната банка ще бъде "много предпазлив и много умерен" по отношение на бъдещите решения за лихвените проценти в зависимост от икономическата активност, несигурността от войната и от това колко още ще се забави инфлацията.
"Ако нещата се развият, ще трябва да пренастроим оценката си и може би да се върнем в режим на по-голямо съсредоточаване върху финансовата стабилност", каза той.