Спираловидната инфлационна криза в Аржентина постави нацията на път да надмине Венецуела като страната с най-бързо повишаване на цените в Латинска Америка.
Докато президентът Хавиер Милей подготвя аржентинците за строги мерки за икономии, които трябва да коригират годините на неустойчива популистка политика, цените се покачват след девалвацията на песото с 54% на неговото правителство. Oфициалните данни, публикувани в четвъртък, показват, че годишният процент на инфлация е достигнал 211,4% през декември.
Официалният обменен курс беше около 815 песо за долар в четвъртък и централната банка възнамерява да го остави да пада с 2% всеки месец. Песото също отслабна на паралелни пазари, използвани за заобикаляне на валутния контрол. А процентът на черния пазар, известен като "син долар", се срина до 1150 песо за долар от началото на годината.
Инфлацията във Венецуела обаче се охлади миналия месец до 193%, според базираната в Каракас Финансова обсерватория. Консултантската фирма Ecoanalitica вижда увеличения на цените близо до 170%.
Ако Аржентина не надмине Венецуела през 2023 г., това определено ще се случи тази година, според Фаусто Споторно, директор на икономическите изследвания в базираната в Буенос Айрес консултантска фирма Orlando J. Ferreres y Asociados. „Очакваме първата половина на годината с висока инфлация, която би могла да достигне 500% на годишна база.“
През първия си месец на поста Милей представи в Конгреса цялостен пакет от икономически реформи. Мерките ще му позволят драстично да намали разходите в Аржентина и да дерегулира икономиката чрез премахване на субсидиите за комунални услуги и транспорт - което предполага нови инфлационни шокове. Въпреки че досега пазарите приветстваха политиките, Споторно каза, че аржентинците вероятно ще страдат от трицифрено годишно увеличение на цените поне за една година.
Венецуела, която прекъсна една от най-дългите хиперинфлационни пристъпи в историята в началото на 2022 г., се бореше да овладее цените, тъй като широко разпространената корупция и строгите санкции на САЩ ограничиха износа на петрол, намалявайки предлагането на чуждестранна валута. Това насърчи правителството на Николас Мадуро да печата повече боливари, подхранвайки инфлацията.
Но сега администрацията на Байдън облекчи ограниченията върху петролната индустрия, подобрявайки финансите на Венецуела. И централната банка успя да стабилизира валутата, като продаде милиарди долари на официалния обменен пазар, което намали натиска върху цените.
„Лицензите на САЩ подобриха позицията на платежния баланс и това позволи по-ефективното използване на обменния курс като котва за инфлацията“, каза Анхел Алварадо, старши сътрудник в Университета на Пенсилвания и основател на Финансовата обсерватория. „Това генерира други проблеми, но стратегията показа, поне през последните два месеца, по-обещаващо бъдеще.“
Тази година може да върне проблемите с инфлацията, тъй като правителството на Венецуела се подготвя за решаващи избори. По-нататъшното облекчаване на санкциите зависи от ангажимента на Мадуро да осигури по-равномерни изборни условия.
„Ако цените на петрола не паднат и няма неуспехи в облекчаването на санкциите, виждаме забавяне на инфлацията“ през 2024 г., каза икономистът Тамара Ерера, директор на базираната в Каракас фирма за финансов анализ Síntesis Financiera. Ерера изчислява, че цените ще се забавят до 145% през 2024 г.