Инфлацията в еврозоната се завръща с края на енергийните помощи

Инфлацията в еврозоната се повиши през декември, подчертавайки нестабилния път обратно към 2%, предвиден от Европейската централна банка, докато правителствата премахват подкрепата за високи енергийни разходи.

Потребителските цени са се повишили с 2,9% спрямо миналата година спрямо 2,4% през ноември, съобщи Евростат в петък. Това съответства на средната оценка в проучване на Bloomberg сред икономисти.

Енергийната тежест се облекчи много по-малко, отколкото през предходния месец, до голяма степен водена от решението на Германия да покрие сметките за отопление на домакинствата през последния месец на 2022 г. Измерването на основните цени, което пропуска такива променливи елементи, падна за пети месец до 3,4%.

Първото ускоряване на общата инфлация от април насам беше отбелязано от служители на ЕЦБ, които предупредиха, че постигането на целта остава предизвикателство дори след драматичното забавяне през последните месеци. Очаква се напредъкът в борбата с инфлацията да бъде по-плавен тази година поради допълнителните статистически ефекти и продължаващото постепенно премахване на държавната помощ.

Инвеститорите все пак залагат, че ЕЦБ ще започне да намалява лихвените проценти по-рано от средата на 2024 г. - точка, която някои служители определиха като най-ранната възможност. По-неравен низходящ път на инфлацията може да помогне на политиците да охладят тези залози, които бяха малко намалени в началото на тази година.

Пазарите залагат на намаления на лихвените проценти, определяйки 145 базисни пункта за облекчаване на паричната политика до края на 2024 г., в сравнение с почти 175 базисни пункта, очаквани миналата седмица.

„В момента предвиждаме, че инфлацията може да се повиши отново временно в близко бъдеще“, каза членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел в края на декември. „Все още имаме да извървим много път и ще видим колко трудна ще бъде „последна миля“.

Данните за еврозоната следват поредица от данни за различните страни, които разкриват различия в най-големите икономики на блока. Докато инфлацията скочи в Германия, тя се ускори по-умерено във Франция и се задържа стабилно в Испания.

Мудната икономика може да помогне на ЕЦБ да смекчи ценовия натиск. Притиснато от високите разходи за заеми, слабото глобално търсене и геополитиката, производството в еврозоната вероятно се е свило през четвъртото тримесечие след подобно свиване през предходните три месеца – което води до първа рецесия след пандемията, макар и лека.

Устойчивостта на пазара на труда обаче поддържа опасенията, че ръстът на цените може да бъде по-упорит - особено ако заплатите на работниците продължат да се увеличават със сегашното темпо.

Нарастването на инфлацията в региона няма да продължи дълго, според анкетирани от Bloomberg икономисти, които виждат среден темп от 2,7% през първото тримесечие.

Това е малко по-оптимистично от ЕЦБ, която прогнозира на заседанието си през декември, че цените ще нараснат с 2,9% през този период, достигайки целта от 2% едва в средата на 2025 г.

„Разходите за труд на единица продукция нарастват, което увеличава инфлационния натиск“, каза вицепрезидентът Луиш де Гиндош миналия месец. „Ще анализираме развитието на разходите за заплати и маржовете на печалба, тъй като и двата фактора могат да забавят връщането на инфлацията до нашата цел от 2%. Следим много внимателно това.“

Още по темата

ЕЦБ ще продължи да следи последната миля, вероятно най-дългата

Настъпилата 2024 г. ще отбележи края на следпандемичната икономика

Николай Стойков, Alaric Securities: Очаквам лихвите да са към 2% до края на 2025 г.

Инфлацията в Турция е под прогнозата, но се очаква да достигне 70%

Пазарът надценява възможността лихвите да бъдат свалени толкова бързо и рязко