Губад Ибадоглу, старши гостуващ научен сътрудник в Лондонското училище по икономика, е трябвало да прекара тазгодишните празници със съпругата си, дъщеря си и двамата си сина. Най-вече планираха просто да прекарат време заедно, да готвят, да пият вино и може би да гледат фойерверки над Темза, за да посрещнат 2024 г. Но Ибадоглу няма да е там. Той е в затвор в Азербайджан.
Икономистът, който е преподавал и в Принстън, Дюк, Северна Каролина, Чапъл Хил и Рутгерс, е един от най-малко 250-те политически затворници там - в зависимост от определението, по света те са десетки хиляди или дори над един милион. Има много алтруистични причини да помислите за тези хора по време на празниците, както и една, която не е - някой ден това може да сте вие, пише анализаторът Марк Чемпиън за рубриката Bloomberg Opinion.
Когато си мислим за политически затворници, най-често се сещаме за хора като опозиционния лидер и активист за борба с корупцията Алексей Навални, който наскоро изчезна безследно в руската затворническа система. На Михаил Саакашвили, бивш президент на Грузия му предстои трета Коледа в затвора в Тбилиси. В Иран прокурорите току-що подложиха на още един фалшив процес вече хвърлената в затвора активистка за правата на човека Наргес Мохамади, несъмнено като наказание за това, че през 2023 г. е получила Нобеловата награда за мир.
Произволният арест е визитната картичка на правителства, които не допускат съдебна независимост, която ни защитава от техните прищевки, и не е необходимо да сте политик или дори местен гражданин, за да станете политически затворник. Рискът да бъдеш взет за заложник в някой междуправителствен спор или просто да си вършиш работата на един все още глобален пазар се увеличава.
Журналистът от The Wall Street Journal Еван Гершкович е в руски затвор вече девет месеца. Според президента Владимир Путин се водят преговори със САЩ, но те все още не са предложили достатъчно, за да го върнат обратно. Марк Суидан, бизнесмен от Тексас, продължава да чака смъртта си в Китай. Йохан Флодерус, 33-годишен шведски дипломат, работещ за Европейската комисия, е в иранския затвор Евин от средата на 2022 г. Пълният списък би запълнил няколко колони.
Брой на преследваните по причини, различни от престъпления, в Русия, по категории
В недалечно бъдеще може да не е необходимо да напускате развита икономика, за да бъдете изложени на риск. Стойността на разделената власт и независимата съдебна система, независимо колко несъвършена или изкривена в полза на богатите, се забравя, докато десните популисти от Доналд Тръмп в САЩ до Герт Вилдерс в Нидерландия и партията AfD в Германия навлизат в мейнстрийма.
Ако това ви звучи тревожно, обърнете внимание на проучване, проведено през септември в 30 държави от агенция Savanta по поръчка на фондация „Отворено общество“. Според проучването 29% от американците, 34% от французите и 50% от турците са съгласни с твърдението, че „да имаш лидер, който не се занимава с парламенти или избори, е добър начин за управление на една държава“. Подкрепата за управлението на силни мъже (малко от тях са жени) е най-висока сред хората на възраст между 18 и 35 години. А независимите съдилища, както могат да потвърдят прочистените съдии в Унгария, Полша и Турция, са сред първите мишени на бъдещите авторитаристи, за които се гласува.
Турция трябваше да построи нови затвори, за да поеме бум на политическите затворници, откакто президентът Реджеп Тайип Ердоган постави своя отпечатък върху съдебната система на страната. Сред задържаните по често изфабрикувани обвинения са лидери на опозиционни партии, бизнесмени, журналисти, адвокати, учени и десетки хиляди други хора, задържани дори за най-незначителни връзки с Фетхуллах Гюлен. Едноименното религиозно движение на лидера на вероизповеданието някога беше съюзник на Ердоган, но през 2016 г. беше замесено в неуспешния преврат срещу него.
Така наречената заложническа дипломация, която представлява по-голяма заплаха за чужди граждани, е в много по-малък мащаб, но също така използва много по-малък брой потенциални жертви. „Ако погледнете тримата приоритетни затворници в списъка на Държавния департамент на САЩ, т. нар. американски заложници, и тримата са бизнесмени“, казва Джон Камм, американски бизнесмен, който е създал фондация „Дуй Хуа“, за да агитира за освобождаването на политически затворници в Китай.
Марк Суидан е бил в Китай, за да набави строителни материали за бизнеса си в Хюстън, когато е осъден за трафик на наркотици, въпреки че в стаята му, у него или в тестовете не са открити наркотици. Кай Ли, натурализиран гражданин на САЩ, се занимава с внос и разпространение на технологии за слънчева енергия, когато е арестуван по време на пътуване през 2016 г., за да посети семейството си в Шанхай. Организацията на обединените нации оценява ареста му като произволен, но той е осъден на 10 години затвор за шпионаж след закрит едночасов процес. Дейвид Лин, икономист от САЩ и новороден християнин, е в затвора от 2006 г., когато е арестуван, докато помага за изграждането на домашна църква - нещо, което не се одобрява от държавата, която хвърля в затвора хиляди хора заради религиозните им убеждения.
Затворници на съвестта по вид на обвинението
Мотивите на Китай в някои от тези случаи са неясни. Не така стоят нещата с арестите на Майкъл Ковриг и Майкъл Спавор. Двамата канадски граждани бяха задържани през декември 2018 г. като явен пример за заложническа дипломация. Само няколко дни по-рано Канада - в отговор на искане на САЩ за екстрадиция - задържа главния финансов директор на Huawei Technologies Co., Менг Ванчжоу, във връзка с разследване за нарушаване на санкциите от страна на дъщерното дружество на компанията в Иран. Двамата мъже са освободени веднага след Менг, почти три години по-късно.
В Иран Флодерус е арестуван по време на туристическо посещение, дни преди приключването на съдебен процес в Швеция, който осъжда на доживотен затвор бивш ирански прокурор, арестуван по време на преминаване през шведско летище, за ролята му в масовата екзекуция на политически затворници през 1988 г. Този месец, точно преди друг шведски съд да потвърди присъдата при обжалване, Флодерус най-накрая е обвинен в малко вероятните престъпления - шпионаж в полза на Израел и „корупция на земята“ - общо понятие, за което се предвижда максимална присъда доживотен затвор или екзекуция.
Бизнесмените, които по някакъв начин работят с тези страни, могат и трябва да помогнат, казва Камм. Всеки, който приема китайска делегация, трябва да попита за политическите затворници. „Ако попитате китайски служител за политически затворник, той трябва да съобщи за това.“ Колкото повече са споменаванията, толкова по-вероятно е властите да преразгледат ползата от задържането на затворника. Това важи в не по-малка степен за Иран, където може да минат месеци, преди външният свят да разбере, че някой е арестуван, коментира Джасмин Рамзи, заместник-директор на Центъра за правата на човека в Иран, базирана в Ню Йорк правозащитна група.
Възрастните синове на Ибадоглу, Ибад и Емин, казват, че ще прекарат по-голямата част от празниците, притеснявайки се за здравето на баща си. Той има сърдечно заболяване и диабет, а подобно на много правителства, които държат политически затворници, азербайджанското е превърнало медицинските грижи в оръжие, като ги е ограничило. „Той вече не може да ходи“, разказва Ибад, който сега живее в Швеция и подобно на брат си в САЩ прекарва всеки свободен момент в лобиране пред правителства и международни организации за освобождаването на баща си.
Азерската прокуратура обвинява 52-годишния Ибадоглу във фалшифициране. Те твърдят, че са намерили 40 000 долара в домашния му офис, който той е оставил през 2014 г., по време на репресиите срещу противниците на режима и организациите на гражданското общество. Два месеца по-късно разследващите съобщават, че са открили и екземпляри от екстремистка религиозна литература. Когато се срещнах с Хикмет Хаджиев, съветник по външната политика на президента на Азербайджан Илхам Алиев, по време на посещението му в Лондон миналата седмица, той заяви, че не може да коментира преди приключването на разследването, но че има въпроси около предполагаемите връзки на Ибадоглу с движението на Фетхуллах Гюлен.
Ибад и Емин се присмиват на тази идея, не на последно място защото баща им не е никак религиозен. Според тях истинската причина за ареста е, че на 27 юни, докато е в Баку, е извършена регистрацията на нова британска благотворителна организация, която Ибадоглу създава, за да финансира стипендии за азербайджански деца, които не са проверени, контролирани или платени от държавата, за да учат в чужбина. Той обяви това във Facebook и не скри, че целта му е да плати голяма част от програмата, като получи достъп до милионите лири, които Обединеното кралство конфискува от свързани с режима азербайджанци, неспособни да обяснят източника на богатството си в Лондон.
Момчетата, подобно на Камм и Рамзи, просто искат хората да продължат да повдигат и протестират срещу делото на баща им. Сега те се съсредоточават повече върху това да му осигурят медицинска помощ, отколкото да го измъкнат, притеснени, че може да изпадне в диабетна кома. „Най-лошият сън на всеки политически затворник - казва Ибад Ибадоглу - е да бъде забравен.“
Марк Чемпиън e международен анализатор за Bloomberg Opinion. Преди това той е бил шеф на бюрото на Wall Street Journal в Истанбул. Бил е и редактор във Financial Times, главен редактор на Moscow Times и кореспондент на Independent във Вашингтон, Балканите и Москва.