Президентът Хавиер Милей направи първата стъпка към приватизацията на държавните аржентински компании с мащабен декрет, който отваря вратите за частния бизнес да поеме контрола върху ключови сектори.
Милей - либертарианец, който иска да свие правителството и да дерегулира, за да включи податливата на криза аржентинска икономика - обяви в сряда вечерта редица реформи, които ще позволят продажбата на десетки контролирани от държавата фирми, много от които са губещи.
„Отменяме правилата, които възпрепятстват приватизацията на държавните компании“, каза Милей в телевизионно послание, изброявайки реформите в точки. Той допълни, че правната структура на всички държавни предприятия ще бъде променена, за да се освободи напълно пътят към приватизацията.
Милей води кампания, в която споменава националната авиокомпания Aerolineas Argentinas SA, железопътните мрежи, държавните медийни компании и компанията за водоснабдяване и канализация AySA като активи, които трябва да бъдат продадени на частни оператори. Той също така заяви, че след „преходен” период ще се насочи към държавната компания за сондиране и рафиниране на петрол YPF SA и енергийната компания Enarsa.
Единствената компания, която Милей посочи в своето изявление, е Aerolineas, за която правителството харчи стотици милиони долари годишно, за да я подкрепи. Той заяви, че е разрешил прехвърлянето на акции - вероятно на служителите - и че в същото време ще освободи аржентинската индустрия за въздушни пътувания.
Въпреки че Милей може да се опита да приватизира компании с президентски указ, той вероятно ще се сблъска с отпор в Конгреса, където неговата партия е малцинство, и може да се бори да събере достатъчно гласове, за да прокара дивестициите.
„Не виждам сценарий, по който този декрет да бъде подкрепен от Конгреса“, заяви в интервю Пауло Фарина, партньор в базираната в Буенос Айрес консултантска фирма Visviva. „Той засяга твърде много интереси, за да не се види, че коалиция в Конгреса се опитва да го отхвърли.“
С приватизацията си Милей имитира подобна политика, провеждана от бившия президент Карлос Менем, приятелски настроен към пазара лидер от 90-те години на миналия век, който продаде няколко стратегически актива в опит да намали държавната администрация след период на хиперинфлация.
След опустошителната криза, която достигна своя връх в края на 2001 г., Аржентина реши да национализира отново някои компании в ерата на левите лидери. През 2006 г. те си върнаха AySa, през 2008 г. - Aerolineas, а през 2012 г. - YPF. Милей, който иска да намали публичните разходи и субсидиите, иска да отмени всичко това.
„Ще ни трябват почти няколко години, за да приватизираме YPF“, заяви Милей пред Bloomberg News по време на кампанията. "Защото компанията е унищожена и да я продадем днес на пазарни цени би означавало да я подарим. Тя ни е необходима, за да управляваме прехода към въвеждане на ред в енергийния сектор.“
YPF и други аржентински енергийни компании се борят с тежки регулации, за да защитят потребителите от девалвацията на валутата, която води до инфлация и ограничава приходите и инвестициите им.
Акциите на държавната петролна компания, листвани в Ню Йорк, все още се търгуват с около 20% по-ниско, отколкото когато правителството я превзе през април 2012 г., поемайки контрола от испанската Repsol SA - дори след като изборният триумф на Милей миналия месец доведе до големи печалби на фондовия пазар.
Акции в САЩ от първоначалното публично предлагане през 1993 г.
Въпросите се усложняват от решението на американския съд, който по-рано тази година постанови Аржентина да плати около 16 млрд. долара, след като е провалила техническите стъпки по време на национализацията. Правителството заяви, че ще обжалва.
Въпреки това през последното десетилетие YPF използва националистическата си роля, за да ръководи успешно разработването на аржентинските шистови богатства в Патагония и да ръководи плановете за изграждане на тръбопроводи и износ на втечнен природен газ.
Милей назначи за ръководители на YPF мениджъри от петролната и стоманодобивната империя на аржентинско-италианския милиардер Паоло Рока.Приватизацията на YPF може да се окаже по-трудна от тази на някои други компании, тъй като законът за национализация от 2012 г. съдържа клауза, според която продажбата на държавните акции трябва да бъде одобрена от две трети от конгреса, а не само с обикновено мнозинство.