През последното тримесечие икономиката на Турция се охлади, тъй като централната банка предприе мерки за затягане на паричната политика след изборите през май - стъпка, която промени настроенията на инвеститорите, без да доведе до срив на растежа.
Според публикуваните в четвъртък данни брутният вътрешен продукт се е увеличил с 0,3% спрямо второто тримесечие при сезонно изгладени данни и данни за броя на работните дни. Това е по-малко от ревизираните 3,3% през предходните три месеца и е по-лошо от всички прогнози в проучването на Bloomberg сред икономисти, чиято медиана беше 1%.
Известна динамика се пренесе и на годишна база, като през третото тримесечие ръстът на БВП достигна 5,9% спрямо предходната година, в сравнение с ревизираните 3,9% през предходния период.
Повишаването на лихвите в Турция охлажда потребителското търсене
Резкият завой от стимулираща политика имаше незабавен ефект върху икономиката, заяви преди публикуването на данните Селва Демиралп, професор по икономика в истанбулския университет Koc. Друг „важен фактор, който потиска темпа на растеж през третото тримесечие, е слабото търсене на турския износ поради забавянето на растежа в Европа“, посочи тя.
Способността на Турция да постигне растеж е важна, тъй като тя навлиза в последната фаза преди общинските избори през март, които биха могли да смекчат решимостта на политиците, докато инфлацията се ускорява над 60%. Преизбирането на президента Реджеп Тайип Ердоган през май създаде предпоставки за промяна на приоритетите с назначаването на нов екип от технократи начело с министъра на финансите Мехмет Шимшек и управителя на централната банка Хафизе Гайе Еркан.
Икономиката „се придвижва към по-балансиран състав на растежа“, заяви Симсек в изявление след доклада с данните.
„Ще продължим да провеждаме предвидими и основани на правила политики, докато инфлацията и дефицитът по текущата сметка не бъдат трайно намалени и не бъде постигната макрофинансова стабилност“, заяви Симсек. „По този начин ще укрепим основата за устойчив висок растеж.“
Перспективата за „меко приземяване“ на турската икономика, възлизаща на 1 трилион долара, би била оправдание за Еркан, който твърди, че ценовата стабилност е от решаващо значение за устойчивия растеж. Преди назначаването ѝ през юни Ердоган години наред провеждаше политики, които стимулираха икономиката за сметка на инфлацията и лирата.
„В ситуация, в която инфлацията и волатилността са високи, процесът на дезинфлация може да започне с минимален компромис за растежа, докато инфлацията спадне до определени нива“, заяви Еркан в реч в сряда. „На този етап целта трябва да бъде да се запази решително процесът на дезинфлация.“
Месечните повишения от юни насам доведоха до почти петкратно увеличение на основния лихвен процент до 40% през ноември, като само през третото тримесечие беше извършено затягане с общо 15 процентни пункта. Централната банка очаква ръстът на цените да достигне своя връх през май следващата година и да достигне 75%, а през 2024 г. да завърши на ниво от 36% спрямо 65% в края на 2023 г.
Въпреки това Турция вероятно няма да изпадне в продължителен икономически спад, като се има предвид, че централната банка първоначално предприе постепенен подход към затягане на политиката и че разликата в производството на страната остава положителна. Модел, разработен от Демиралп заедно с колеги изследователи от университета Koc, показва, че вероятността за рецесия е по-малка от 20%.
Зад слабите тримесечни резултати на икономиката стои „забавянето на вътрешното търсене“, заяви главният икономист на QNB Finansbank Еркин Исик, чиито прогнози бяха едни от най-точните при прогнозирането на последните данни за БВП.
„Предварителните показатели сочат, че умереното забавяне ще продължи и през четвъртото тримесечие“, каза той. „Но може да е необходимо по-значително забавяне, за да се постигне инфлационна перспектива, която да е съвместима с прогнозирания от централната банка път.“