Еврозоната ще избегне рецесия, докато инфлацията отстъпва, прогнозира ЕС

Ръстът на цените ще бъде средно 5,6% през тази година и ще намалее до 3,2% през 2024 г. и 2,2% през 2025 г.

14:21 | 15 ноември 2023
Обновен: 15:52 | 15 ноември 2023

Автор: Александър Вебер и Соня Уинд

Снимка: Bloomberg

Еврозоната и нейните най-големи икономики ще избегнат рецесия, тъй като растежът ще се възстанови в края на годината, подпомогнат от забавянето на инфлацията и стабилния пазар на труда, според новите прогнози на Европейския съюз.

Производството в 20-членния блок ще се увеличи с 0,2% през четвъртото тримесечие след свиване с 0,1% през трите месеца до септември, се казва в доклад на Европейската комисия в сряда. Дори Германия, която се справи по-зле от останалите на фона на продължителен спад в производството, се прогнозира да избегне рецесия.

За цялата година ЕК вече отчита ръст от 0,6%, което е спад от прогнозата от септември от 0,8%. Очаква се това да нарасне до 1,2% през 2024 г. и 1,6% през 2025 г. – малко по-оптимистична гледна точка от тази на Европейската централна банка.

„Силният ценови натиск и затягането на паричната политика, необходимо за ограничаването му, както и слабото глобално търсене, се отразиха на домакинствата и бизнеса“, каза в изявление еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони. „Гледайки напред към 2024 г., очакваме скромен ръст на растежа, тъй като инфлацията намалява допълнително и пазарът на труда остава устойчив.“

Ръстът на цените ще бъде средно 5,6% през тази година и ще намалее до 3,2% през 2024 г. и 2,2% през 2025 г. Това е подобно на прогнозата на ЕЦБ и ревизия нагоре за следващата година в сравнение с прогнозата на ЕС през септември, предизвикана от по-високите разходи за енергия и хранителни стоки.

„Все пак ценовият натиск, свързан с категориите неенергийно потребление, се очаква да отслабне, като цяло в съответствие с предишната прогноза и в контекста на малко по-строги условия на финансиране, забавяне на растежа на заплатите и нормализиране на дяловете от печалбата“, каза комисията.

Инфлацията се понижи до 2,9% миналия месец, което е спад от връх от над 10%, но политиците на ЕЦБ предупредиха да не се самодоволства, тъй като ръстът на цените може да се повиши отново през следващите месеци. Те задържаха лихвените проценти през октомври, като казаха, че сегашното ниво ще помогне за връщането на инфлацията до целта от 2% - ако се задържи достатъчно дълго.

Високите разходи за живот и безпрецедентната кампания на ЕЦБ за затягане, която започна в средата на 2022 г., „нанесоха по-тежки щети от очакваното“, каза комисията.

Длъжностни лица също предупредиха за забавяне на усилията за намаляване на публичния дълг в някои от най-големите икономики в блока. Предвижда се дългът на Италия да нарасне отново над 140% от производството през следващите две години, като през 2025 г. се наблюдава повишение и във Франция след лек спад през предходната година.

Първоначално подпомогнато от инфлацията, намаляването на дълга се очаква да стане по-трудно, тъй като растежът на цените се забавя, разходите за заеми нарастват и растежът остава слаб, каза комисията.

Държавният дълг на еврозоната се превърна във все по-голям източник на безпокойство, след като правителствата взеха големи заеми по време на пандемията и енергийната криза, докато разходите по заемите скочиха, за да се борят с инфлацията.

Пазарът на труда беше светла точка досега, като безработицата почти не се увеличаваше, въпреки затрудненията на икономиката. Въпреки че някои държави-членки междувременно са забелязали повишение, нивата на безработица „се очаква да останат като цяло стабилни“, каза комисията.

Продължаващата война в Украйна и конфликтът в Близкия изток означават, че несигурността около икономическите перспективи се е увеличила, се посочва в доклада. Начинът, по който се справя Китай, и предаването на парично затягане в еврозоната също крият рискове.

Докладът обхваща самата Украйна за първи път, след като страната получи статут на кандидатка за членство в ЕС. Комисията прогнозира 3,7% растеж през следващата година и 6,1% през 2025 г. - след спад от 29% през 2022 г.

Прогнози за България

За тази година ЕК очаква икономиката на България да нарасне с 2,0%. Това е с 0,5 пр.п. повече в сравнение с прогнозата от пролетта. За следващата година от Брюксел очакват БВП да забави ръста си до 1,8% на фона на силно частно потребление и свиващ се внос, докато в предишния доклад прогнозите бяха с 0,6 пр.п. по-високи.

За 2025 г. обаче Комисията очаква значително възстановяване на икономиката с ръст от 2,6%.

Очаква се към края на 2023 г. и началото на 2024 г. разходите на домакинствата да стагнират, повлияни от прогнозираното увеличение на лихвените проценти на дребно за домакинствата. След това се предвижда частното потребление да се увеличи, макар и с по-умерени темпове, в съответствие с прогнозираното по-ниско увеличение на заплатите.

Прогнозите за износа са да се възстанови до края на 2023 г. и да нарасне с 4,0% през 2024 г. и с 2,6% през 2025 г., отразявайки възстановяването на експортните пазари. Базовият ефект от силния износ през 2022 г., най-вече електроенергия, се отразява отрицателно на темповете на растеж през 2023 г. и се очаква да изчезне след това.

По отношение на инфлацията прогнозите също се подобряват в сравнение с пролетните. ЕК очаква, че ръстът на потребителските цени у нас ще достигне 8,8% средно за цялата 2023 г. и ще се забави до 4,0% през следващата година. За сравнение, нивата, заложени в пролетната прогноза, бяха съответно 9,4% за настоящата година и 4,2% за 2024 г. Според последните данни, изнесени от НСИ, инфлацията е стигнала ниво от 5,8% през октомври.

През 2025 г. инфлацията ще продължи да се забавя рязко и ще достигне 2,9%, прогнозират от Брюксел.

По отношение на бюджетния дефицит очакванията са той да се задържи на ниво от 3,2% през тази и следващата година, като леко се увеличи до 3,4% през 2025 г. Това е значително по-добре от предишния доклад, в който прогнозите бяха за дефицит от по 5,0% през 2023 и 2024 г. Основна причина за задържането на дефицита през тази година според Комисията са доставките на военно оборудване, като временните разходи по това перо възлизат на 0,7% от БВП.

Съотношението дълг към БВП на консолидирания държавен бюджет се прогнозира да нарасне от 22,6% през 2022 г. на 26,1% до 2025 г. Рисковете за фискалната перспектива на България са насочени в посока надолу, тъй като скорошните постоянни увеличения на заплатите и пенсиите остават да бъдат напълно компенсирани след 2023 г.

В доклада си ЕК коментира, че рисковете за макроикономическите перспективи са като цяло балансирани. От една страна, по-строгият пазар на труда, съчетан с по-бавното преминаване на затегнатите парични условия в чужбина към местната икономика, представлява риск икономиката да расте над потенциала. От друга страна, забавянето на усвояването на средствата от ЕС и на прилагането на българския План за възстановяване и устойчивост би довело до по-слаби перспективи за растеж.