Ястребите във Вашингтон настояват администрацията на президента Джо Байдън да затегне санкциите на САЩ срещу Иран като наказание за подкрепата му за "Хамас", групата зад атаките, които предизвикаха настоящия конфликт с Израел. Техеран, твърдят те, изнася повече петрол през последните месеци, отколкото през годините.
Но нови мерки и по-строго правоприлагане едва ли ще успеят да ограничат основния източник на доходи на Ислямската република - благодарение на апетита на Китай за евтин суров петрол и това, което търговци, анализатори и ръководители на петролната индустрия описват като разширени разплащателни и транспортни мрежи, до които САЩ не могат да достигнат.
След оттеглянето на бившия президент Доналд Тръмп от ключово ядрено споразумение през 2018 г. Техеран трябваше да се бори с кампания на САЩ за „максимален натиск“, която се опитваше да го принуди да се откаже от обогатяването на уран и да прекрати помощта за прокси милиции. Вашингтон заплаши със санкции страни, които не са намалили иранския петрол до „нула“.
Но през последните три години, дори като се отчитат някои неясноти след 2018 г., доставките на петрол стабилно се покачват благодарение на отслабващия натиск от САЩ и търсенето от Китай. Иран отново се доближава до номер три сред производителите в Организацията на страните износителки на петрол и по-голямата част от неговите барели – над 90% – се насочват към втората по големина икономика в света.
Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън каза в началото на войната, че са възможни нови мерки срещу Иран. Въпреки инфлационните рискове, които биха дошли от едновременното притискане на Русия и Иран, докато се насочва към избори, на Байдън може да му наложи да засили натиска. По-малко ясно е дали Вашингтон наистина може да направи много, за да противодейства на ефекта от подкрепата на Китай.
„Търговията е много сложна, с множество посредници, което прави много по-трудно санкционирането от страна на САЩ. САЩ могат да ударят компании, които са по-публични или очевидни в своите сделки с Иран, но много от тези посредници са малки предприятия“, каза Хомаюн Фалакшахи, старши петролен анализатор в групата за данни и анализ Kpler.
„Трудно е да се знае кой да бъде преследван. САЩ могат да санкционират независимите рафинерии в Китай и дори националните петролни компании като Sinopec, но това би създало повече политически проблем на фона на вече напрегнатите отношения."
Финансовите и търговските санкции се превърнаха във все по-важен външнополитически инструмент, тъй като страните се стремят да влияят на противниците си без военна сила. И все пак и Иран, и Русия предоставиха храна за критиците, които твърдят, че дори безпрецедентните мерки не са успели да променят поведението им, тъй като приходите от петрол продължават да текат към самите лидери. Санкционираните лица и страни също се адаптират. Проблемът до известна степен е във времето - въздействието на санкциите рядко е незабавно - и трудността да се повлияе на автократичните режими. Става въпрос и за прилагане.
През последните седмици американските власти поставиха в черния списък няколко компании от ОАЕ заради сделките им с Русия и санкционираха два танкера и корабособственици за нарушаване на горната граница на цената на петрола, наложена от страните от Г-7. И все пак, докато тези мерки предизвикаха безпокойство в петролната общност, търговците казват, че няма да провалят търговията със суров петрол, тъй като други играчи - включително десетки, дори стотици в така наречения "тъмен флот" - остават в бизнеса, илюстрирайки границите на обхвата на Вашингтон.
Същото е валидно, когато става въпрос за Иран и Китай - а там играчите имат и години допълнителен опит.
Санкциите срещу фирми в Сингапур и Малайзия по-рано тази година за тяхната роля в предполагаемото улесняване на продажбата и превоза на петрол и нефтохимикали на стойност милиони долари от името на компания с известни връзки с Иран не допринесоха много за нарушаване на търговията с крайната дестинация, Китай — тя даже се увеличи.
„Търговията с Китай вероятно е нещо, с което САЩ ще срещнат трудности да прекратят напълно“, каза Рафаело Пантучи, старши сътрудник в Училището за международни изследвания S. Rajaratnam в Сингапур. „Те биха могли да окажат по-голям натиск върху китайските компании, ако съсредоточат разследванията, установят връзки и разширят обхвата на санкциите. Но те вече разшириха доста санкции към различни китайски организации."
Пекин отдавна използва по-малки финансови институции като Bank of Kunlun - ключов китайски канал за транзакции с Иран - за да улесни тази търговия и да ограничи излагането на по-големи субекти с международни бизнес връзки.
Съвсем наскоро китайските вносители се възползваха от разработването на базирана на юани алтернатива на западните клирингови къщи - платформа, известна като CIPS, Система за трансгранични междубанкови плащания, стартирана от централната банка за уреждане на международни искове.
На логистичния фронт има разширяване на тъмния флот от често по-стари кораби, превозващи петрол от санкционирани режими до глобални клиенти, оставяйки на купувачи като Китай много възможности. Към настоящия момент, включително руски танкери и тези, които желаят да товарят Urals и други класове, тъмният флот се е разширил до около 600 кораба.
„Ако намерите посредник и решите да действате сурово, те ще фалират. Но много от тези фирми са фиктивни компании с фалшиви офиси“, каза Фалакшахи от Kpler. „Същите хора могат лесно да създадат нова компания за един или два месеца. Въздействието ще бъде временно."
Михал Мейдан, директор на Китайската енергийна програма в Оксфордския институт за енергийни изследвания, посочва използването на инструменти като цифровия юан и тъмния флот от Китай като „спасителен пояс за производителите“.
Отношенията на Китай с Иран не са без проблеми. 25-годишният стратегически пакт, договорен през 2021 г., е по-малко от това, което изглежда на пръв поглед. Съществува и въпросът как отношенията с Техеран ще се отразят на сближаването между Вашингтон и Пекин, особено ако срещата между двамата лидери се състои следващата седмица.
Но от своя страна Иран има малко възможности за петрола си освен Китай, към чийто пазар се насочва и Русия - и Пекин има всички основания да се възползва.
И колкото по-дълго го прави, толкова по-лесна става търговията, тъй като финансовите и логистичните мрежи се адаптират.