Високопоставен китайски централен банкер заяви тази седмица, че няма големи притеснения. Скромната цел на президента Си Дзинпин за растеж от 5%, която доскоро се смяташе за застрашена, сега е съвсем близо. Успехът е свързан с големи условности, като сред тях е и инфлацията. Проблемът е, че тя липсва, пише анализаторът Даниел Мос за рубриката Bloomberg Opinion.
Потребителските цени, които от известно време са в застой, направиха нова стъпка надолу през октомври. Според публикуваните в четвъртък правителствени данни те са намалели с 0,2% спрямо предходната година, докато цените в заводите са се понижили с 2,6%. Това е малко по-лошо от очакванията на икономистите, но истинското разочарование е, че това показва, че до значимо възстановяване ще мине още известно време, независимо от това колко добре може да изглежда брутният вътрешен продукт в краткосрочен план. Бившият управител на Китайската народна банка И Ган веднъж определи инфлация от 2% като мечта на централните банкери. По този критерий Китай не успява да се справи.
Това е много далеч от ситуацията, в която се намират Федералният резерв и повечето други централни банки. Навсякъде другаде ръстът на цените се забавя, но все още е далеч от комфортните зони. Предизвикателството пред политиците в Пекин е от друго естество - да избегнат призрака на дефлацията. При всички сравнително положителни краткосрочни новини за растежа в Китай, намаляващите цени сочат анемични нива на търсене.
Когато през лятото индексът на потребителските цени падна под нулата, новината предизвика изблик на безпокойство: „Какво се е случило с Китай?“ Ще отиде ли светът в ада в резултат на това? Хората сякаш не бяха разбрали, че Китай е в дългосрочен, макар и постепенен спад много преди пандемията. Това не беше катастрофа и все още не е задължително да бъде. Но цените, които остават без промяна или се движат в обратна посока, ни напомнят, че не всичко е наред.
Това е жалко, тъй като след отстъплението на растежа в средата на годината нещата изглеждаха малко по-добре. През последното тримесечие икономиката се разшири по-бързо от очакваното и редица инвестиционни банки повишиха прогнозите си, сред които UBS AG и JPMorgan Chase & Co. Международният валутен фонд звучи оптимистично. Според данните от тази седмица вносът расте, а продажбите на автомобили се увеличават. Джан Цинсун, заместник-управител на Китайската народна банка, беше оптимистично настроен. „Може да ме попитате дали се притеснявате? Не, не винаги, не твърде много“, заяви той пред банкери във вторник. Той говореше за дългосрочни перспективи, но приближаващите препятствия се нуждаят от внимание.
Повторното отваряне на пазара в Китай не е предизвикало инфлация, а напротив
Като се има предвид рязкото увеличение на инфлацията в повечето големи икономики през миналата година, може би си мислите, че по-евтините стоки са благословия за Китай - или за която и да е друга страна. Не съвсем. Продължителният спад на цените обикновено създава очакване, че ако компаниите или потребителите изчакат още малко, за да направят важна покупка, нещата ще бъдат още по-евтини. Предприятията непрестанно търсят начини да намалят собствените си разходи, включително инвестициите, а с времето и заплатите, и работните места. В една широко цитирана реч от 2002 г. Бен Бернанке, тогава управител на Фед, не остави съмнение за нейната вредност. "Устойчивата дефлация може да бъде изключително разрушителна за съвременната икономика и трябва да бъде категорично отхвърлена", предупреди той.
Лихвените проценти могат да бъдат намалени. От известно време насам Китайската народна банка ги понижава, въпреки че не е склонна да прави дълбоки намаления. Bloomberg Economics прогнозира намаляване на основния лихвен процент с 10 базисни пункта през следващата седмица. Фискалната политика също играе огромна роля и Пекин изглежда е съгласен с нея. Миналият месец законодателният орган даде зелена светлина на дефицита, който надхвърля традиционната граница от 3% от БВП. Сега има по-голямо усещане за спешност.
Мрачните статистически данни ни напомнят колко дълъг път трябва да извърви Китай, за да може икономиката му отново да се раздвижи - с темп на растеж, който да прилича повече на този на другите големи сили, а не на изключителния звяр от миналото. Като се имат предвид травмите при определянето на глобалната политика през последните няколко години, е лесно да се забрави, че през 2017 г. Джанет Йелън, тогава председател на Фед, почти се замисли за стабилна инфлация.
Нейното затишие в разгара на дългата експанзия беше наречено „мистерия“ от Йелън, която сега е министър на финансите. Китай вероятно може да се похвали с това. Такава е тиранията на зрялата икономика, която се характеризира с възходи и падения.