Дефлационният натиск в Китай се влоши през октомври, като ръстът на потребителските цени падна отново под нулата и спадът на производствените разходи се задълбочи, добавяйки към очакванията, че икономиката се нуждае от повече стимули, за да подкрепи растежа.
Потребителските цени паднаха с 0,2% миналия месец, след като се движеха близо до нулата през предходните два месеца, според данни от Националното статистическо бюро (NBS) в четвъртък, по-ниско от средната прогноза в проучване на Bloomberg сред икономисти. Производствените цени паднаха за 13-и пореден месец, спадайки с 2,6%.
Китай се бори упорито със слабите цени през по-голямата част от тази година. Потребителските цени паднаха под нулата през юли и се колебаеха на ръба на отрицателния растеж на годишна база, подкопавайки оценката от август на Китайската народна банка (PBOC), че цените ще се възстановят след тежкия период през лятото. В съчетание с продължаващия спад на фабричните разходи, това доведе до призиви за повече подкрепа за противодействие на дефлационния натиск.
„Борбата с постоянната дезинфлация на фона на слабото търсене остава предизвикателство за китайските политици“, каза Брус Пан, главен икономист за Китай в Jones Lang LaSalle Ltd. „Необходими са подходяща комбинация от политики и по-подкрепящи мерки, за да се предотврати спадът на икономиката заради очакванията за инфлация, който може да застраши бизнес доверието и разходите на домакинствата.“
Ниската инфлация е една от основните причини, цитирани от икономисти, които твърдят, че икономиката на Китай расте под потенциала си и се нуждае от повече монетарни и фискални стимули. През последните месеци Пекин засили монетарното и фискалното облекчаване, като например намаляване на лихвените проценти и размера на парите, които банките трябва да държат в резерв, както и издаването на допълнителни държавни облигации.
Въпреки че последните данни за инфлацията могат да направят пазарите по-предпазливи относно възстановяването на растежа в Китай, те също така подхранват надежди за допълнителна политическа подкрепа, каза Сиаджиа Жи, ръководител на изследванията в Credit Agricole CIB. Това включва допълнително намаляване на съотношението на задължителните резерви, каза тя, мнение, споделяно и от други икономисти.
Ю Йондин, бивш съветник на PBOC, каза, че Китай трябва да приеме по-експанзионистични фискални и парични политики. Говорейки в четвъртък на събитив в Пекин, Ю призова за по-големи инвестиции в инфраструктура, като каза, че страната все още има голямо пространство за стимули.
Темпът на инфлация в Китай беше нисък през тази година поради вътрешни фактори като спад в жилищния сектор и слабо доверие на потребителите, както и международни фактори, включително спад на глобалните цени на суровините от миналогодишните върхове и слабо търсене на китайски стоки, водещи до спад на износа.
Скорошните спадове на потребителските цени се дължат на големи спадове в цените на свинското месо, което е най-консумираното месо в страната и има голяма тежест в индекса на потребителските цени в Китай. Производителите на свинско месо увеличиха предлагането, залагайки на нарастващо търсене след края на коронавирусните ограничения в страната в края на миналата година. Но възстановяването не оправда очакванията.
Слабото отчитане на CPI се дължи главно на спада в цените на свинското месо, каза Томи Си, икономист в Oversea-Chinese Banking Corp Ltd. В комбинация със слабите отчитания на PPI, това показва постоянно слабо търсене в Китай, каза той.
Може да има и добри новини. „Това потенциално може да се разглежда като положителна новина за глобалните централни банки, които се борят с инфлацията. Това предполага, че въпреки неотдавнашното възстановяване на китайската икономика, няма непосредствена заплаха Китай да изнесе инфлация“, добави Си.
„Данните за цените в Китай през октомври, показващи, че индексът на потребителските цени се връща към дефлация, а PPI отбелязва по-дълбок спад, ще окажат по-голям натиск върху PBOC да разхлаби още повече политиката. Това затвърждава нашето виждане, че PBOC ще намали едногодишния си лихвен процент с 10 базисни пункта следващата седмица и ще намали съотношението на задължителните резерви с 25 базисни точки до края на годината", коментира Дейвид Ку от Bloomberg Economics.
Цените на храните паднаха с 4% спрямо предходната година. Основният индекс на потребителските цени (CPI) – който премахва променливите разходи за храна и енергия – се повиши с 0,6%, по-слабо от увеличението от 0,8% месец по-рано.
Дефлацията засяга доверието на инвеститорите, тъй като компаниите записват приходи и печалби в номинално изражение. Това увеличава техния натиск за обслужване на дълга, проблем в икономика с висок ливъридж като китайската. Това също вреди на потреблението, тъй като домакинствата може да забавят покупките с очакванията, че цените ще паднат още в бъдеще.
Очаква се Китай да запише 0,5% ръст на CPI за цялата 2023 г., според средната прогноза на икономисти, анкетирани от Bloomberg. Това е доста по-малко от годишната цел на правителството за увеличение от около 3%.
Неотдавнашните усилия за подкрепа на икономиката повишиха търсенето на суровини през последните няколко месеца, но това не е задължително да се отрази на цените. Вносът на суров петрол е нараснал с 14% през годината до октомври, докато покупките на желязна руда за производство на стомана са се увеличили с 6,5%. Но в същото време преработвателите от производителите на мед до стоманодобивните заводи и петролните рафинерии са видели, че маржовете им намаляват, тъй като цените не успяват да се справят с техните входящи разходи.
Офшорният юан се търгуваше почти без изменения 7,2867 за долар след публикуването на данните, поддържан в тесен диапазон от отварянето в четвъртък. Доходността на китайските 10-годишни държавни облигации се задържа стабилно на 2,64%.