ЕС ще предложи започване на преговори за членство на Украйна с определени условия

По-късно във вторник изпълнителният орган на Европейския съюз ще се срещне, за да вземе окончателно решение дали да препоръча официално започване на преговорите за членство на Украйна, като очакванията са за положителен резултат за Киев, но при определени условия.

Според запознати лица и документи, с които се е запознала агенция Bloomberg, Европейската комисия вероятно ще препоръча на държавите членки да започнат официални преговори след приключване на реформите и приемането на законодателство за малцинствата, борбата с корупцията, както и за „деолигархизацията“ и лобирането.

Този ход идва в момент, когато ЕС се стреми да даде тласък на своята политика на разширяване след руската инвазия в Украйна и опитите на Москва да дестабилизира Европа.

Окончателният текст на становището предстои да бъде уточнен, заявиха хората, които помолиха да не бъдат идентифицирани, тъй като процесът е частен.

Когато през юни миналата година Украйна получи статут на кандидат за членство, ЕС определи седем стъпки, които Киев трябва да изпълни, за да напредне в процеса на присъединяване. Украйна е изпълнила четири от тези етапи - свързани със съдебната система, независимостта на медиите и прането на пари, но няколко действия в останалите области все още не са изпълнени.

Все повече държави искат да се присъединят към Европейския съюз

Становището на Комисията, което ще бъде публикувано на 8 ноември, ще трябва да бъде одобрено от държавите членки, когато лидерите на ЕС се срещнат през декември на среща на върха.

За изпълнението на четирите условия съобщи по-рано украинското радио „Свобода“.

Ако лидерите на ЕС решат официално да започнат преговори, изпълнителният орган на блока ще започне техническа работа по подготовката на процеса на присъединяване чрез изготвяне на пътна карта и проверка на степента на съгласуваност между европейското и украинското законодателство, успоредно с приключването от страна на Киев на предстоящите реформи.

Въпреки това, дори и със зелена светлина от страна на държавите членки, преговорите ще отнемат години, тъй като пътят към членството е дълъг и сложен. Хърватия беше последната страна, която се присъедини към блока, и кандидатурата ѝ продължи 10 години, преди да бъде официално приета през 2013 г.

„Разширяването на ЕС е движеща сила за дългосрочна стабилност, мир и просперитет на целия континент“, се казва в проекта на съобщението. „Тя е мощен инструмент за насърчаване на демокрацията, върховенството на закона и зачитането на основните права.“

В съобщението се прави преглед на отношенията с 10 страни от процеса на разширяване, включително кандидатки от Западните Балкани като Сърбия и държави като Грузия, които се борят да получат този статут.

Като част от усилията за ускоряване на икономическото сближаване със Западните Балкани Комисията ще предложи нов план за растеж, който „ще изведе напред някои от предимствата и допълнителните стимули за реформи, свързани с членството в ЕС преди присъединяването“.

В доклада ще бъде описано състоянието на текущите процедури за присъединяване и ще бъде отбелязано, че резултатите на някои страни кандидатки са все още нееднозначни, що се отнася до приспособяването към външната политика на ЕС, провеждането на съдебни реформи и борбата с корупцията и престъпността.

„Опитите на политици в няколко държави да разобличават публично и да оказват натиск върху магистрати, особено по деликатни дела, продължават да са тревожна практика“, се посочва в документа. „Институционалните разпоредби, които оказват негативно влияние върху независимостта на съдиите и прокурорите, останаха в сила, което в крайна сметка се отрази на баланса и разделението на властите.“

Сърбия, Косово

Хората отбелязаха, че споровете и неразрешеното напрежение между Сърбия и Косово са затормозили европейския им път, а събитията в Република Сръбска, където проруски ентитет блокира реформите, накърняват шансовете на Босна и Херцеговина да започне преговори за присъединяване.

В съобщението се признава, че преговорите за присъединяване с Турция са в застой и че Анкара се е отдалечила от ЕС в много области. Въпреки това тя определя Турция като ключов партньор по въпроси като миграцията, енергетиката и сигурността. Въпреки че присъединяването не е обсъждано, ЕС вече е посочвал, че е готов да проучи други начини за подобряване на отношенията.

Очаква се в съобщението да бъде посочено, че ЕС се стреми да постигне стратегически напредък в отношенията си с Турция. По-късно този месец е планирано Турция и ЕС да проведат диалог на високо равнище по въпросите на миграцията и сигурността.

„Умората от разширяването на ЕС изглежда е приключила, поне засега“, коментира Енгелуш Морина, старши сътрудник по политиките в Европейския съвет за външна политика. Морина обаче предупреди, че „макар сред ЕС-27 да има консенсус за необходимостта от разширяване, сред държавите членки и националната общественост почти не се води качествен дебат за това как Европа трябва да продължи с разширяването.“

Още по темата

Украйна се нуждае от сигнал за потенциално членство в НАТО днес

Испания иска преговори за членство в ЕС с Украйна по време на председателството

САЩ се противопоставят на пътна карта за Украйна към членство в НАТО

Украйна се надява догодина да започне преговорите за членство в ЕС