Китай преразглежда начина, по който отпуска заеми на развиващите се страни - стратегия, която може да помогне на най-големия официален кредитор в страната да запази намаляващата си преднина пред САЩ и техните съюзници от Групата на седемте (Г-7).
Според нов доклад, публикуван от изследователския център AidData на държавния колеж Уилям и Мери във Вирджиния, Пекин е започнал да се отказва от големите двустранни сделки, които се стремеше да сключи преди десетилетие, когато за първи път стартира водещата си инициатива "Пояс и път", която отпуска заеми предимно за инфраструктурни проекти, в полза на съвместното кредитиране, което намалява излагането му на финансов риск.
Резултатът е умерено намаляване на разходите, въпреки че Китай все още изпреварва страните от Г-7. През 2021 г. азиатската държава е предоставила помощ и заеми на стойност 79 млрд. долара на държави с ниски и средни доходи, в сравнение със сумата от 61 млрд. долара, предоставена от САЩ, според последните налични данни на AidData. През същата година Световната банка е поела ангажименти на стойност около 53 млрд. долара.
За периода между 2013 г. и 2017 г. Пекин е финансирал развиващи се страни средно с около 117 млрд. долара всяка година - сума, която надвишава разходите на Вашингтон почти три пъти, се казва в доклада. Това е много повече, отколкото се смяташе досега.
Финансиране от Китай и Групата на 7-те за развиващите се страни | Финансиране по време на инициативата "Пояс и път" от 2014 до 2021 г.
Много неща се промениха през десетилетието, откакто президентът Си Дзинпин започна инициативата "Пояс и път". Тъй като няколко получатели на финансиране обявиха фалит по дълга, Пекин се сблъска с обвинения, че е безотговорен кредитор. Близките дипломатически отношения на Си с руския президент Владимир Путин и геополитическото напрежение със Запада увеличиха напрежението, допринасяйки за намаляването на интереса от страна на Европа към програмата "Пояс и път".
Тези проблеми - в съчетание с икономическото забавяне у дома - може би ще принудят Китай да преосмисли подхода си към кредитирането, тъй като се стреми да запази финансовото си влияние в развиващия се свят.
"Китай няма да стои безучастно и да гледа как водещата му глобална инфраструктурна инициатива се срива. Това просто няма да се случи", казва Брад Паркс, изпълнителен директор на AidData и водещ автор на доклада. "На практика това е спасителна мисия за Китай. Властите преглеждат глобалния си портфейл и се опитват да се справят с кризите."
Предпазлив подход
По-предпазливият подход на Китай се дължи отчасти на финансовите проблеми, с които се сблъскват много от страните, които са взели заеми от втората по големина икономика в света.
Около 80% от заемите на Пекин за развиващия се свят отиват за подпомагане на държави във финансово затруднение, според AidData. Базата данни на изследователя обхваща около 1,34 трилиона долара във финансови инструменти в 165 държави от 2000 до 2021 г. Това включва някои проекти, за които са поети ангажименти в този период, но които може да не са започнали до тази година.
Китай е изправен пред рискове, свързани с изплащането на заеми, тъй като кредитополучателите имат проблеми | 80% от портфейла със задължения по заеми е в подкрепа на държавите във финансово затруднение
Паркс посочи някои преизчисления, които предполагат промяна на виждането на Китай в дългосрочен план, за което той е създал нови предпазни мерки за заеми и проекти. Страната е започнала да възлага анализа на риска на международни институции като Международната финансова корпорация, подразделението на Световната банка за частния сектор. Тя също така инвестира чрез синдикирани заеми, ръководени от западни търговски банки.
Според AidData това е превърнало Китай в много по-ефективен кредитор и инвеститор в проекти в развиващия се свят. Въпреки че Китай използва западни институции, за да постигне това, повечето от проектите, в които страната инвестира, все още се изграждат от китайски подизпълнители.
В доклада се отбелязва и промяна в структурата на сделките, които Пекин сключва. Половината от китайския портфейл от неспешни заеми в страни с ниски и средни доходи сега се предоставя чрез споразумения за синдикирани заеми. Според AidData повече от 80% от тях включват западни търговски банки и многостранни институции.
"Пекин се държи като мениджър на инвестиционен портфейл, който увеличава максимално доходността", пишат Паркс и другите автори на доклада, като добавят, че усилията на страната за намаляване на риска не са разбрани добре от политиците в западните столици. "Вашингтон, Лондон и Брюксел все повече рискуват да се конкурират с версия на „Пояс и път“, която вече не съществува".
Рисковете остават
Повторното калибриране на подхода към кредитирането не предпазва Пекин от репутационни рискове. През последните години САЩ и Европа стават все по-предпазливи по отношение на влиянието на Китай, което води до усилия за ограничаване на амбициите на Пекин във всички области - от технологиите до електрическите превозни средства.
Геополитическото напрежение подтикна някои държави да преосмислят дали си струва да работят с Китай по "Пояс и път" или други програми. Италия, единственият член на Г-7, който се присъедини към водещата инициатива на Китай, ще я напусне до края на годината. Миналия месец Филипините заявиха, че повече няма да търсят китайско финансиране за три железопътни проекта на фона на напрежението в Южнокитайско море.
Рейтингът на общественото одобрение на Пекин в развиващите се страни е спаднал от 56% през 2019 г. на 40% през 2021 г., се казва в доклада на AidData, като се цитират данни от Gallup World Poll.
Въпреки тези предизвикателства Китай може да успее да задържи водещата си позиция като кредитор на развиващия се свят, тъй като усъвършенства новата си стратегия, според Паркс. Той също така подчертава едно важно предимство, с което Западът все още не може да се сравнява: Пекин е много по-бърз в изпълнението на проектите.
"Бързината е всичко" за лидерите на развиващите се страни, които искат да изградят инфраструктура, каза Паркс, като добави, че на западните банки за развитие може да им отнеме повече от десетилетие, за да реализират проекти, които Китай е в състояние да осъществи за три години. Той и останалите изследователи допълват, че Вашингтон среща трудности да се конкурира с Пекин във финансово отношение, което означава, че трябва внимателно да подбере местата, които ще им донесат най-голяма възвръщаемост.
"Ако или докато Г-7 не се заеме с този въпрос", казва Паркс, "те ще бъдат в сравнително неизгодно положение спрямо Пекин."