Европейският съюз финализира проект за преодоляване на дългогодишните разногласия и преразглеждане на правилата си за коригиране на дълга, тъй като страните са подложени на натиск да ограничат разходите си, като същевременно инвестират в отбрана и чисти технологии.
Очаква се Испания, която в момента е ротационен председател на ЕС, да предложи на финансовите министри на блока в четвъртък нов документ за "зоната за кацане". Той ще включва постигнатия през последните седмици напредък като основа за изготвяне на правно предложение за одобрение на следващата им официална среща през декември, заяви дипломат от ЕС.
От години блокът обсъжда реформа на Пакта за стабилност и растеж - правилата, определящи праговете на дълга и дефицита от съответно 60% от брутния вътрешен продукт и 3% от БВП за държавите членки, които бяха спрени след кризата с Covid, за да се преодолеят допълнителните разходи, свързани с пандемията и икономическите последици от войната срещу Украйна и енергийната криза.
Прегледът има за цел да балансира стабилните публични финанси с достатъчен марж за инвестиции в зелени, цифрови или отбранителни технологии.
През април миналата година Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, предложи да се даде повече гъвкавост на държавите членки да решават как да коригират дълга си, като същевременно се засили контролът върху договорените фискални цели.
Напредъкът обаче се оказа труден, тъй като група държави, водена от Германия, се опасява да не даде твърде голяма свобода на действие на някои правителства, които в миналото са се борили да контролират публичните си разходи. Желанието на Берлин за строги критерии за намаляване на дълга за всички беше критикувано от голяма група държави и служители на ЕС, че няма икономически смисъл, тъй като те могат да задълбочат икономическите спадове.
Усилията за преодоляване на различията между Германия и страните, които призовават за повече пространство за инвестиции, включително Франция и Италия, досега не са постигнали никакъв пробив. Това отложи проекта за правен текст за декември, а някои висши служители на ЕС се опасяваха, че споразумението няма да може да бъде постигнато до поставената цел в края на годината.
Ако прегледът не бъде завършен навреме, това ще доведе до възстановяване на съществуващите фискални правила в началото на следващата година, което ще принуди държавите да извършат сериозни корекции и ще изпрати тревожен сигнал към пазарите за неспособността на блока да постигне консенсус по своите икономически и фискални планове.
Преговарящите обаче се надяват да затвърдят постигнатия тази седмица напредък, заяви дипломат от ЕС, който няма право да говори официално, тъй като дискусиите са частни.
Държавите членки постигат съгласие по въпроса как да балансират между фискалната консолидация и инвестициите, включително варианти, които да гарантират, че публичният дълг е устойчив и може да поеме икономическите сътресения, както изисква Берлин. От държавите членки може да бъде поискано да направят допълнителни корекции, за да създадат фискални буфери по време на добри времена, каза дипломатът от ЕС.
Все още остава отворена дискусията относно общите количествени критерии за дълга или дали да се изключат от изчислението на дълга заемите, предоставени от програмата на ЕС за възстановяване Covid, каза дипломатът.
Освен това преговарящите напредват в изясняването на това как реформите и инвестициите, включени в плановете им за възстановяване по Covid, биха могли да помогнат за удължаване на срока за коригиране на публичните финанси от четири на седем години. Няма да е необходимо столиците да представят нови планове, а Комисията ще може да вземе предвид вече поетите ангажименти по техните планове за възстановяване, каза дипломатът от ЕС.