Путин се изправя срещу риска от финансово " Ватерло", за да спре инфлацията

Докато руската централна банка се подготвяше да повиши лихвените проценти миналата седмица, ръководител на водещ държавен кредитор предупреди, че политиците се изправят пред риск с мащабите на "Ватерло" - битка с инфлацията, чийто изход ще се окаже съдбоносен за финансовите институции и пазарите в страната.

Окончателното повишение беше два пъти по-голямо от прогнозите на повечето икономисти, а решението остави Русия с един от най-високите лихвени проценти в света, коригирани спрямо инфлацията. Според запознати това е кулминацията на промяната в официалното мислене относно рисковете от ценова спирала, тъй като предстоящите президентски избори увеличават разходите, които вече са набъбнали заради войната в Украйна.

Четири стъпки в цикъла на затягане, който удвои основния лихвен процент до 15% и включваше извънредно решение през август, Банката на Русия може да завърши годината с увеличение до един процентен пункт следващия месец, ако инфлационните рискове не намалеят, заявиха хората, пожелали анонимност, за да говорят за обсъжданията, които не са публични.

За президента Владимир Путин очертаващите се приоритети означават, че централната банка получава пълна свобода на действие при повишаването на лихвените проценти, което вероятно ще бъде наказателно за бизнеса и домакинствата.

Макар и да заплашва да причини рецесия в икономиката, това е цената на един военен бюджет, разработен със "задачата да се осигури победата", по думите на финансовия министър Антон Силуанов. През следващата година за военни цели ще се отделят повече средства, отколкото за всяко друго перо - разход, който поддържа рублата под натиск и за кратко я изтласква над символичния праг от 100 за долар.

За да изтъкне риска, пред който е изправена централната банка, повишавайки лихвите през октомври, Дмитрий Пианов - заместник-председател на втория по големина руски кредитор VTB Bank PJSC - се позова на известната битка, довела до поражението на Наполеон.

Още по темата

Русия ударно повишава лихвите въпреки най-големия скок на валутата в света

Рублата реагира на интервенцията

Рублата поскъпва, като Русия отново налага контрол върху износа на капитал

"Както Ватерло определи съдбата на Европа, така и тази среща до голяма степен ще определи съдбата на финансовите и банковите пазари до края на 2023 г. и най-вече през 2024 г.", каза той, цитиран от руския вестник РБК.

Когато бе попитана за това след решението за лихвения процент, управителят Елвира Набиулина се усмихна, като каза, че "различни метафори" могат да се приложат към противопоставянето, което изправя централната банка срещу нейния противник. "Наистина сме решени да се борим с високата инфлация", каза тя.

Войната и предстоящите избори увеличават руските разходи

Централната банка на Русия си извоюва по-голяма роля след периода тази година, когато беше подложена на натиск да възприеме по-благосклонен тон, а по-късно трябваше да отстъпи пред решенията на правителството, като например повторното въвеждане на някои мерки за контрол на капитала. 

И въпреки че разходите вече са се увеличили през 2023 г., в проектобюджета на Министерството на финансите се очаква те да нараснат с една четвърт през следващата година и да достигнат 36,6 трилиона рубли (393 млрд. долара). 

Но със стабилизирането на рублата след рязкото ѝ поскъпване през октомври вниманието отново се насочва към инфлацията, която е основна грижа за руснаците. Потребителските цени все повече се натоварват от рекордния недостиг на работна ръка и големите държавни разходи.

По оценки на централната банка през третото тримесечие сезонно изгладеният растеж на цените е средно 12,1% на годишна база, което е над два пъти повече спрямо предходните три месеца. Той надхвърли и 6% на годишна база, достигайки най-бързия си темп от февруари насам.

Извън синхрон
Междувременно скъпоструващите разходи за войната и предстоящите избори пречат на координацията между Министерството на финансите и Банката на Русия, твърдят запознати. Това разминаване означава, че централната банка получава нещо като празен чек за затягане на паричната политика през следващите шест месеца, казаха те.

"Сега властите мълчаливо подкрепят централната банка, защото всички разбират, че високата инфлация ще означава политическа дестабилизация", каза Олег Вюгин, бивш високопоставен служител на централната банка и на Министерството на финансите. 

Още по темата

Рублата отново се срина до 100 за долар

Русия очаква да продава газ на Китай на половината от цената за Европа

Приходите от петрол и газ на Русия спадат заради по-високите субсидии за гориво

Заедно с последното решение за лихвените проценти централната банка публикува и актуализирани прогнози, които показват, че инфлацията ще бъде по-бърза от очакваното - ще завърши тази година в диапазона 7%-7,5% - и за първи път предположи, че ръстът на цените може да надхвърли целевата стойност от 4% през следващата година.

В отговор тя доведе разходите по заемите до най-високите от април 2022 г. насам с риск да тласне икономиката към рецесия. Централната банка очаква основният ѝ лихвен процент да бъде средно 12,5%-14,5% през следващата година.

"Руската централна банка е дълбоко привързана към наръчника на Бундесбанк от 70-те години на миналия век - идеята, че консервативната ортодоксална парична политика ще помогне да се предпазят валутата и инфлацията от шоковете в цените на суровините и санкциите. При лихвен процент от 15% ще станем свидетели на свиване на кредитния растеж през първата половина на 2024 г., което вероятно ще вкара Русия в рецесия. Все още изправена пред избора между разгром на рублата и рецесия, Банката на Русия ще избере рецесията", казва Александър Исаков, икономист за Русия, Bloomberg Economics.

"При равни други условия се нуждаем от по-висок основен лихвен процент, за да осигурим ценова стабилност" - каза Набиулина, посочвайки по-големите фискални стимули от очакваните от централната банка.

Според Олга Беленкая, икономист във "Финам" в Москва, подходът може да се окаже "прекалено твърд", особено като се има предвид, че въздействието на по-ранните повишения на лихвените проценти все още не се е проявило в пълна степен. 

Това е заплаха и за широки сегменти на финансовия пазар като несубсидираните ипотечни кредити, както и за кредитирането на потребители и компании, каза Беленкая. Дългът с плаваща лихва представлява над 40% от потребителските кредити, което го прави особено уязвим.

"Дисбалансите могат да нараснат", каза Беленкая. "Секторите, зависещи от бюджета, ще бъдат защитени, но условията за финансиране ще се затегнат рязко за отраслите, зависещи от пазарното кредитиране."

Още по темата

Напрежението около руската рубла засегна и пазар с ниска експозиция към нея

Сривът на рублата е по-скоро изпускане на напрежението за руската икономика

Руснаците имат по-важни неща, за които да се тревожат, от срива на рублата