Фумио Кишида залага бъдещето на премиерския си пост в Япония върху план за стимулиране на стойност 113 милиарда долара, съсредоточен върху намаляване на данъците и раздаване на парични средства, докато се стреми да се справи с последиците от високата инфлация и рекордно ниските рейтинги на одобрение.
Гамбитът на Кишида следва драматичен обрат в съдбата на премиера, който се възползва от инвазията на Русия в Украйна, за да увеличи разходите за отбрана и постигна поредица от дипломатически победи, включително историческо сближаване с Южна Корея.
Премиерът на Япония обяви в четвъртък мащабен пакет от стимули от около 17 трилиона йени (113 милиарда долара), от които 13 трилиона йени ще бъдат финансирани от допълнителен бюджет за остатъка от фискалната година до края на март 2024 г.
В основата на пакета са мерки за справяне с по-високите разходи за живот, включително около 5 трилиона йени временни намаления на данъците върху доходите и жилищните данъци, както и парични дарения на домакинствата с ниски доходи.
Пакетът включва също разширяване на субсидиите за компенсиране на нарастващите цени на петрола и електроенергията, както и подкрепа за бизнеса за повишаване на заплатите и укрепване на веригите за доставки.
„Чрез комбиниране на увеличения на заплатите [от компаниите] и намаляване на данъка върху доходите, искам да създам ситуация, при която ръстът на публичните доходи ще надхвърли покачването на цените до следващото лято“, каза Кишида на пресконференция в четвъртък. „По този начин ще се види изход от дефлацията.“
Но дори преди стимулът да бъде подписан от кабинета му по-рано през деня, планът на Кишида вече се е провалил, коментира Financial Times.
Одобрението за неговата администрация е спаднало до 33 процента, най-ниското ниво от назначаването му за министър-председател през октомври 2021 г., според проучване на Nikkei тази седмица. От анкетираните 65 процента не одобряват плана му за намаляване на данъка върху доходите.
Тъй като йената пада до най-ниското си ниво от няколко десетилетия, разходите за внос нарастват и реалните заплати намаляват, проучванията показват, че домакинствата са по-притеснени от бъдещи увеличения на данъците, които да финансират значително увеличаване на разходите за отбрана и по-щедри помощи за грижи за деца.
Според изследователския институт Nomura временните данъчни облекчения и дарения се очаква да повишат реалния брутен вътрешен продукт на Япония само с 0,2% на годишна база. Подобни мерки в миналото не успяха да стимулират смислено потребление, тъй като японските домакинства са склонни да спестяват допълнителни пари.
„Една от причините хората да не харесват намаляването на данъците е, че според тях то ще бъде временно. Много хора могат просто да ги спестят, тъй като очакват, че данъците ще се върнат на същото ниво. Имам съмнения и за въздействието, защото мярката няма да осигури осезаемо пари на хората“, коментира Харуми Тагучи, главен икономист в S&P Global Market Intelligence, пред Bloomberg.
„По-високите заплати щяха да бъдат най-голямата помощ за домакинствата. Правителството трябва да се съсредоточи върху помощта за компаниите да създадат среда, в която да могат с лекота да повишават заплатите“, счита Тагучи.
Въпреки че отблъсква плановете за увеличаване на корпоративните и други данъци, министър-председателят страда от постоянното впечатление, че ще преследва агресивно фискална дисциплина - създавайки псевдоним в социалните медии, свързващ очилата му с имиджа му за повишаване на данъците.
„Той силно чувстваше, че е необходимо намаляване на данъците, за да се справи с имиджа му за увеличаване на данъците, и желанието му да поеме риск се ускори“, каза Такао Тошикава, главен редактор на политическия бюлетин Insideline. „Но въпреки политическите му инстинкти, че данъчните отстъпки ще резонират сред обществеността, му липсваха комуникационни умения и способност да отправя силно послание.“
Ако икономическият пакет се превърна в по-голяма популярност, Кишида вероятно щеше да свика предсрочни избори преди края на годината, според Тошикава. Тази перспектива вече е намаляла и остава неясно дали той ще свика допитване преди изтичането на мандата му като ръководител на управляващата Либералнодемократическа партия през следващия септември.
Анализатори казаха, че премиерът е трябвало да предизвика избори, след като получи временен тласък след успешното домакинство на срещата на върха на Г-7 през май, на която присъства президентът на Украйна Володимир Зеленски. Оттогава администрацията му е разтърсена от скандали, свързани със сина му и най-близкия му помощник, и проблеми с управлението на данни в национална система за идентификация.
Членове на собствената му партия и икономисти разкритикуваха намаляването на данъците, като казаха, че мерките за подхранване на вече стабилна икономика са рискови във време, когато инфлацията се оказва по-твърда от очакваното.
Пакетът от стимули също идва дни, след като Централната банка на Япония (BoJ) предприе значителна стъпка за прекратяване на седемгодишната си политика на ограничаване на дългосрочните лихвени проценти, поставяйки основата за постепенно отменяне на мерките за свръхразхлабени парични облекчения.
Доходността на 10-годишните японски държавни облигации наскоро се повиши до най-високото си ниво от десетилетие на фона на скока в доходността на държавните облигации на САЩ. Това накара BoJ да преразгледа политиката си за контрол на така наречената крива на доходност, така че доходността на 10-годишните JGB да може да се повиши над 1 процент.
Очаква се намаленията на данъците да влязат в сила едва през юни, което може да се случи, след като BoJ премахна отрицателните лихвени проценти, като някои икономисти прогнозират промяна в политиката през април.
„Ние вярваме, че BoJ ще внимава да не увеличи доходността на JGB чрез предстоящото си нормализиране на политиката, но ако фискалната дисциплина бъде посрещната със съмнение от пазарните участници, това може да доведе до затруднения за централната банка“, пише икономистът от UBS Масамичи Адачи в скорошна бележка.
Централната банка също ревизира значително прогнозата си за инфлацията нагоре, заявявайки, че очаква 2,8% базисна инфлация през фискалната 2024 година, тъй като цените на петрола се възстановяват в отговор на войната между Израел и "Хамас".
Годишната базисна инфлация, която изключва цените на енергията и пресните храни, беше 4,2 на сто през септември.