Централната банка на Турция сигнализира, че планира да затегне допълнително паричната политика, след като повиши прогнозите за инфлацията през следващите две години, като през май следващата година се очаква тя да достигне 75%.
Управителят Хафизе Гайе Еркан обяви нова прогноза за края на 2023 г. от 65%, в сравнение с предишната прогноза от 58%, и заяви, че ръстът на цените ще достигне 36% през следващата година, което е увеличение от 33%. По време на събитие в Анкара Еркан заяви, че очаква дезинфлация през втората половина на следващата година.
„Затягането на паричната политика ще продължи, докато не настъпи значително подобрение на инфлацията“, каза Еркан.
След назначаването на Еркан през юни тримесечният доклад придоби нова значимост, тъй като официалните лица вече заявяват, че искат да обвържат паричната политика с прогнозираното развитие на потребителските цени, а не с текущия темп на инфлация. Bloomberg Economics очакваше прогнозата за тази и следващата година да бъде повишена с около 10 процентни пункта.
Перспективата за по-ястребски подход не вдигна лирата, която се търгуваше с 0,1% по-слабо спрямо долара, второто най-лошо представяне в четвъртък сред набор от 31 основни валути, следени от Bloomberg.
Доходността на 10-годишните държавни облигации в лири се повиши с 9 базисни пункта до 28,37%, достигайки рекордно високи стойности на база на затваряне.
Докато вниманието се насочва към следващата година, инфлационният импулс не показва признаци на забавяне, въпреки че на месечна база нарастването на цените се забавя.
Според медианната прогноза на икономисти, анкетирани от Bloomberg, в годишно изражение ръстът на цените е над 12 пъти по-висок от официалната цел и вероятно ще се ускори до 62% през октомври. Миналата година тя за кратко надхвърли 85%.
„Преразглеждането на прогнозата за инфлацията от страна на Турската централна банка е сигнал за затягане на паричната политика. Очакваме това да стане под формата на по-висок основен лихвен процент, по-строги условия за кредитиране и по-строги банкови регулации. Това е добра новина за валутата, която изпитва затруднения, но вероятно ще се отрази негативно на растежа“, посочи икономистът Селва Бахар Базики за Bloomberg Economics.
Еркан обясни по-бързата инфлация от юни до септември с „множество сътресения“ и заяви, че неотдавнашните увеличения на данъците са допринесли за повишаване на основния лихвен процент с 2,5 процентни пункта. Според нея ролята на прекомерното вътрешно търсене вече отслабва, а някои показатели за цените през октомври сочат спад в основната тенденция на месечната инфлация.
Очертаващата се картина на цените обяснява неотложността на цикъла на затягане на паричната политика, който вече увеличи основния лихвен процент в Турция повече от четири пъти до 35%. Непосредствено след предишния доклад за инфлацията през юли, в който прогнозите също бяха рязко повишени, президентът Реджеп Тайип Ердоган назначи нови членове на органа за вземане на решения на централната банка, което беше последвано от три големи повишения на лихвените проценти с до 750 базисни пункта.
Еркан, както и служители като министъра на финансите Мехмет Шимшек, са в челните редици на промяната в политиката след преизбирането на Ердоган през май, когато нов екип от технократи отменя нестандартните мерки, обвинявани за отблъскването на чуждестранните инвеститори и причиняването на поредица от валутни кризи.
Междувременно инвеститорите призовават централната банка за по-ястребска позиция, като се има предвид, че лихвените проценти остават доста под нулата, коригирани с текущата инфлация. Глобални кредитори като Morgan Stanley и JPMorgan Chase & Co. виждат, че повишаването на лихвите в Турция ще достигне своя връх едва когато бенчмаркът достигне 40-45%.
Длъжностни лица като Симсек на свой ред твърдят, че се фокусират върху разликата между лихвените проценти по депозитите и очакваната инфлация през следващите 12 месеца, което показва, че политиката вече е по-строга, отколкото иначе изглежда.