Индия тласка света към нова криза с ориза

Тази година беше особено неблагоприятна за цените на храните в най-бедните страни в света. Независимо дали гражданите се хранят с пшеница или ориз, три бедствия доведоха до пресъхване на доставките на зърно - нахлуването на Русия в Украйна и решението ѝ да се откаже от Черноморската инициатива за зърно; метеорологичното явление Ел Ниньо, което традиционно води до слаба реколта в целия свят; и вътрешната политика на Индия.

Притеснено от променливите цени на хранителните стоки преди парламентарните избори през следващата година, индийското правителство забрани или обложи с данък износа на повечето видове ориз и пшеница. Макар че Индия е голям производител на пшеница, тя наистина доминира на пазара на ориз - износът ѝ представлява около 40 % от световната търговия с ориз.

Стъпка по стъпка Ню Делхи затяга примката около световния пазар на ориз. За някои сортове сега се прилага 20% експортно мито, за други - минимална експортна цена, а за трети изобщо не може да се изнася.

Всеки, който яде ориз в света, е почувствал затрудненията. По оценки на Организацията по прехрана и земеделие на ООН през септември тази година цените на ориза са били с 28% по-високи, отколкото през 2022 г. В началото на месеца цените достигнаха 15-годишен връх.

Последният път, когато цените достигнаха тези нива, през първото тримесечие на 2008 г., също се дължеше на конкурентни ограничения на износа в целия свят, предизвикани отново от Индия. И тогава индийското правителство се тревожеше за инфлацията преди парламентарните избори, в които имаше конкуренция.

Индия обича да се представя като лидер на глобалния Юг, способен да проявява съпричастност към развиващите се страни, което е в ярък контраст със Запада и Китай, които не проявяват особена загриженост за въздействието на политиките си върху по-бедните страни.

Но, както посочва Международният институт за изследване на хранителната политика, не Западът ще пострада от забраната за износ на ориз, който не е басмати, например. От 15-те държави, които са внесли повече от 100 000 метрични тона такъв ориз от Индия през 2022 г., девет са в Субсахарска Африка: Кения, Кот д'Ивоар, Камерун, Гвинея, Мадагаскар, Бенин, Ангола, Мозамбик и Того. Цените на хранителните продукти повишават инфлацията в целия регион - в Нигерия инфлацията вече надхвърля 25%, а в Гана от месеци е над 40%.

Ако задържате храната в границите си, изнасяте несигурност и нестабилност. По време на последната криза с хранителните стоки през 2007-2008 г. в 14 африкански държави са имали бунтове заради храната. Според икономисти от Световната банка равнището на бедност може да се е увеличило с 3 до 5% в основните вносители на храни, което е забавило развитието на тези страни със седем години. Мнозина твърдят, че постоянните високи цени са предизвикали Арабската пролет няколко години по-късно.

Индия не е единствената страна, която налага необмислени забрани, ограничения или данъци върху износа. Виетнам, който също е основен износител, има такива. Bloomberg News отбеляза подобни мерки в страни от Аржентина до Пакистан, от Турция до Китай.

Но предвид доминиращата си позиция на пазара на ориз, Индия носи по-голяма отговорност от останалите. Въпреки това правителството на страната, което се страхува да не бъде наказано от избирателите си за инфлацията на хранителните продукти, последователно предпочита контрола пред прозрачната подкрепа за местните потребители. Така постъпи и на пазара на пшеница през миналата година - ограничи и износа на захар, където е вторият по големина играч на пазара след Бразилия. Цените на захарта са най-високите от 12 години насам.

Подразбира се, че забраните за износ вредят най-много на индийските фермери. Те са лишени от възможността да продават на световния пазар, когато цените са високи. Индийските лидери възпрепятстват реформата на селскостопанските субсидии в Световната търговска организация, като твърдят, че трябва да защитят милионите си земеделски производители, които се препитават. Но тези опасения сякаш изчезват, когато цените на хранителните продукти се повишат и трябва да се успокоят разгневените потребители в градска Индия.

Индия отдавна обещава, че ще бъде велика сила, различна от САЩ и Китай. Тя няма да търгува с благочестиво лицемерие, както правят западните държави, и ще търгува отговорно, за разлика от Китай. Тя ще разбере, че веригите за доставки на стоки от първа необходимост като храна и гориво трябва да бъдат отворени и устойчиви, защото в противен случай най-бедните в света ще пострадат най-много.

Това са принципи, които си заслужава да бъдат следвани. Индия трябва да работи по-усилено, за да оправдае думите си.

Михир Шарма е колумнист за Bloomberg Opinion и старши сътрудник в Observer Research Foundation. Преди това е бил редактор в Business Standard и колумнист в Indian Express.

Още по темата

Пазарът на ориз се подготвя за още по-голям стрес - Ел Ниньо започва да върлува

Пазарът на ориз е напрегнат след 6 седмици ограничения на износа от Индия

Рисковете от недостиг на ориз растат след ограниченията за износа

Индия налага още ограничения върху износа на ориз