Джо Байдън влезе в Белия дом, заявявайки, че Америка се завръща. Сега, изправени пред горещи войни в Близкия изток и Украйна и кипяща студена война с Китай, САЩ започват да изглеждат пренатоварени.
Американската отбранителна индустрия – „арсеналът на демокрацията“ на Байдън – среща трудности да произведе достатъчно артилерийски снаряди, за да гарантира, че Украйна може да продължи да стреля с тях по руските сили. Пентагонът бомбардира цели в Сирия, докато насочва противовъздушната отбрана към региона, за да защити войските, в случай че войната на Израел срещу "Хамас" предизвика нови атаки от врагове. Тайван, друг американски съюзник, увеличи поръчките за американски оръжия, тъй като Китай става все по-агресивен за контрола над стратегически морски пътища.
В столиците в цяла Европа и Азия длъжностните лица се притесняват, че някои партньори в крайна сметка могат да бъдат недооценени, тъй като нарастването на едновременните предизвикателства натоварва способността на САЩ да реагират, а отбранителната им индустрия се бори да произведе достатъчно оръжия за всички тези конфликти. Те се страхуват, че съперниците в Пекин, Москва и Техеран няма да пропуснат възможностите, което ситуацията създава.
Допълнителна тревога са президентските избори след малко повече от година, които може да върнат Доналд Тръмп в Белия дом с приказките му за излизане от съюзи, сключване на сделки с Русия и открита конфронтация с Иран и Китай. Вече искането на Байдън за бюджет от 106 милиарда долара за помощ за Украйна, Израел и Тайван среща насрещни ветрове от републиканците в Конгреса.
Байдън се опитва бързо да увери лидерите по света, че САЩ ще могат да се изправят срещу всички заплахи наведнъж и да изпълнят обещанията си за подкрепа.
Насаме обаче представители на администрацията признават, че кризата в Близкия изток е преобърнала това, което е било ключов принцип на техния глобален подход – че дълго бурният регион най-накрая се насочва към период, в който няма да изисква толкова голям ангажимент на САЩ, което да позволява на Вашингтон да се съсредоточи повече върху заплахата от Китай. Това завъртане на изток вероятно ще се забави, казаха служители.
Съветникът по националната сигурност Джейк Съливан трябваше набързо да преработи онлайн версията на есето си от 7000 думи за Foreign Affairs на тема „Източниците на американската мощ“ тази седмица, за да изтрие споменаването на Близкия изток като „по-тих, отколкото е бил от десетилетия“.
САЩ изтегляха ресурси от региона, за да ги изпратят да се противопоставят на Китай и Русия, уверени, че Израел, след като е постигнал исторически сближавания с ключови арабски страни, ще може да гарантира сигурността си без толкова голямо присъствие на основния си съюзник, според лице, участващо в дискусиите. Сега всичко това е под въпрос и САЩ притисниха Израел да отложи наземната си офанзива срещу "Хамас" в ивицата Газа, докато укрепва отбраната в региона. Неуспехът на Израел да открие нападението на "Хамас" и да се защити, след като то бе започнало, също повдигна въпроси относно прехваления му военен капацитет, според американски служители.
След атаката на "Хамас" на 7 октомври САЩ връщат силите си обратно в Близкия изток. Байдън изпрати две групи самолетоносачи и системи за противовъздушна отбрана в региона и постави хиляди войници в повишена бойна готовност, което официалните лица наричат сигнал към Иран и други съперници в региона да не се присъединяват към битката, когато Израел започне широко очакваното наземно нахлуване в Газа.
Но това съобщение за възпиране изглежда не е достигнало целта. Тази седмица САЩ изпратиха бойни самолети да ударят цели в Сирия – първата им военна акция в региона от 7 октомври – след поредица от атаки на подкрепяни от Иран милиции, които раниха повече от дузина войници в американските бази там и в Ирак.
Представители на администрацията подчертават, че в момента няма планове американските войски да се бият на място в Близкия изток. Но Байдън, който дори като вицепрезидент беше известен с това, че каза на помощници в Ситуационната стая, че суперсилите не блъфират, е напълно наясно с рисковете, в които могат да бъдат въвлечени американските сили, ако усилията за ограничаване на конфликта се провалят.
В Украйна САЩ са категорични още преди инвазията на Русия през февруари 2022 г., че няма да се намесват пряко в боевете, като вместо това ще организират съюзници и ще предоставят военна и финансова подкрепа, която е от съществено значение за способността на Киев да отблъсне силите на Москва.
Освен че попречи на Русия да превземе своя съсед, това усилие изпрати сигнал в световен мащаб, помагайки да се разсеят всякакви илюзии, които Китай може да е имал, че мощта на САЩ е в упадък след силно видими неуспехи като хаотичното изтегляне от Афганистан през 2021 г., твърди един американски служител.
Но сега, когато украинската контраофанзива тази година напредва бавно срещу отбраната на Русия и има нарастващи въпроси в Конгреса относно продължаващия ангажимент за подкрепа на Киев, докато войната се установява в безизходица, глобалното послание не изглежда толкова ясно. Кремъл от своя страна залага, че ще успее да надживее САЩ и техните съюзници.
Москва вече изглежда печели надпреварата с артилерийски снаряди, които се превърнаха в ключово оръжие в конфликта. Украйна изчерпа ограничените запаси на САЩ и съюзниците и усилията за ескалиране на производството, особено в Европа, срещнаха неуспехи.
Конфликтът в Украйна „разкри крехкостта“ на веригата за доставки на отбраната на САЩ, предупреди миналия месец Научният съвет на армията, като каза, че САЩ „се борят да увеличат производството на боеприпаси“. Неотдавнашните военни игри, някои от тях класифицирани, показаха, че американските запаси от ключови прецизни оръжия могат да бъдат изчерпани само за няколко дни в случай на китайска инвазия в Тайван, се казва в доклада.
Сега Израел също търси някои от същите видове снаряди, от които Украйна се нуждае за войната си срещу "Хамас". В същото време Тайван поръча някои от същите оръжия за противовъздушна отбрана, които използват и Израел, и Украйна.
„Нашата индустриална база не беше подготвена да се налага да презарежда толкова много различни видове оръжия за множество различни партньори едновременно“, каза Мишел Флурной, бивш заместник-министър на отбраната по политиката. „И в трите случая нашата способност да оборудваме и да поддържаме тези партньори е наистина основното средство, чрез което можем да защитим собствените си интереси“, каза тя.
С военните разходи на най-ниското ниво като дял от икономиката от повече от две десетилетия, отбранителната индустрия не е готова за внезапно натрупване на поръчките. Сега има само петима така наречени основни изпълнители, върха на хранителната верига на отбраната. През 1993 г., точно след края на Студената война, имаше 51.
Дори ако всичко се нагласи и Вашингтон даде голям тласък на разходите за отбрана, финансите на правителството на САЩ вече са под силен натиск с нарастващите разходи по заемите.
„САЩ рискуват да прекалят в опасно сложен и несигурен момент в света във време, когато виждаме историческа американска дисфункция, некомпетентност и разделение в способността ни да управляваме“, каза бившият министър на отбраната Чък Хейгъл.