Италианският премиер Джорджa Мелони е изправена пред неуспех заради обещанието си да събере 3 милиарда евро нови данъци от банковата индустрия, след като някои от най-големите кредитори в страната заявиха, че ще избегнат плащането на таксата.
Intesa Sanpaolo SpA последва съперника UniCredit SpA в обявяването, че вместо да плаща наскоро приетия данък, ще избере да запази по-висока сума вътрешно като капиталова възглавница. Тези два хода означават, че повече от 1,2 милиарда евро данъци няма да бъдат прибрани от Рим. Трети кредитор, Mediobanca SpA, каза в четвъртък, че също ще се възползва от тази възможност.
„Банковият данък създава нулеви приходи за държавата“, каза италианската лобистка група Unimpresa в съобщение. „Тенденцията се консолидира и това е незадоволителен резултат за правителството.“
Въпреки че Мелони публично постави цел за мярката, по-нисък от очаквания приток няма да се отрази на хазната на страната, тъй като нейното правителство не разчиташе на средствата за финансиране на предстоящия си бюджет.
Кредиторите не са задължени да плащат данъка, ако вместо това добавят 2,5 пъти дължимата сума към своите капиталови резерви.
Докато италианският закон първоначално се очертаваше да се превърне в най-голямото банково данъчно облагане в Европейския съюз, няколко други държави-членки също разкриха подобни планове. Предложенията, въведени през последните две години, се очаква да донесат общо над 6 милиарда евро за правителствата през 2024 г., според различни оценки на Bloomberg News.
Тези налози стават все по-популярни, тъй като правителствата се опитват да запушат бюджетни дупки в лицето на растящите разходи за заеми. Много политици твърдят, че банките са се облагодетелствали непропорционално от бързия темп на повишаване на лихвените проценти, като същевременно са бавни в споделянето на неочакваната печалба с потребителите.
Окончателната сума обаче в крайна сметка може да бъде значително по-ниска, тъй като няколко правителства вече бяха принудени да променят данъчните си планове многократно в лицето на значителна реакция, което понякога ги кара да преразгледат прогнозите си за приходите, които очакват да генерират от новите налози. Швеция по същество отхвърли напълно предложение, представено от опозиционна партия.
Данъкът върху неочакваните печалби в Италия също срещна съпротива. Представен през лятото, той постепенно беше разводнен, не на последно място защото обявяването му предизвика рязък спад на банковите акции.
Това не е първият път, когато италианско правителство не успява да изпълни първоначалната си цел да облага компаниите с данъци. Администрацията на бившия премиер Марио Драги събра малко над 500 милиона евро чрез неочакван данък върху капиталовите печалби на енергийните компании, след като очакваше това да донесе около 10 милиарда евро.
Данъкът на Мелони беше структуриран, за да оцени доколко банките са се облагодетелствали от повишаването на лихвените проценти на Европейската централна банка, чрез сравняване на нетния лихвен доход за тази година с нива отпреди две години и налагане на данък от 40% върху по-голямата част от разликата. Общата дължима сума е ограничена до 0,26% от рисково претеглените активи, регулаторен показател за размера на баланса.
За банките отказът от данъка носи предимството да не засяга възнаграждението на акционерите, пише Андреа Лиси, анализатор в Equita, в доклад след решението на Intesa.
Главният изпълнителен директор на Banca Monte dei Paschi di Siena SpA Луиджи Ловалио и изпълнителният директор на Cassa di Risparmio di Bolzano SpA Никола Калабро посочиха, че техните кредитори също могат да изберат да задържат парите, вместо да ги предадат на правителството.
„Банковият данък беше политически жест за привличане на гласоподаватели повече от средства“, каза Карло Алберто Карневале Мафе, професор по бизнес стратегия в миланския университет „Бокони“. „Политиците избраха популистко послание без финансова и правна основа и това е резултатът – повече гласове, нула пари.“