ЕЦБ прави пауза след серия от повишения за овладяване на инфлацията

"Обсъждането на съкращения е напълно, напълно преждевременно", каза Кристин Лагард пред репортери, повтаряйки позицията си от септемврийското заседание. "Фактът, че задържаме, не означава да кажем, че никога повече няма да повишим лихвите"

16:05 | 26 октомври 2023
Обновен: 16:50 | 26 октомври 2023

Автор: Яна Рандоу, Александър Вебер, Сотирис Никас

Снимка: Bloomberg LP

Европейската централна банка остави лихвените проценти непроменени за първи път от повече от година насам, преценявайки дали безпрецедентната поредица от повишения ще успее да овладее инфлацията.

След като миналия месец взеха решение да повишат депозитната лихва до рекордните 4 %, в четвъртък политиците я запазиха на същото ниво, което съвпадна с прогнозите на всички икономисти, анкетирани от Bloomberg.

ЕЦБ задържа лихвите след 10 последователни повишения

В изявлението си те отново подчертаха, че задържането на разходите по заемите на това равнище достатъчно дълго време ще допринесе "съществено" за връщането на ръста на потребителските цени към целевото равнище от 2%.

Еврото задържа загубите си спрямо долара, а германските облигации поскъпнаха.

Подобно на колегите си в САЩ и Обединеното кралство, ЕЦБ не затвори вратата за по-нататъшни повишения, ако инфлацията не успее да отслабне достатъчно бързо. Но сред икономистите и инвеститорите има малко съмнения, че най-високата точка за разходите по заемите в еврозоната е достигната след 10 последователни повишения, започнали през юли 2022 г.

Това подхранва залозите за това кога ще настъпи първото понижение на лихвите, като инвеститорите се впускат в разказа на ЕЦБ за "по-високи лихви за по-дълго време", определяйки цени за намаления от следващата есен - дори когато регионът е изложен на риска окончателно да се поддаде на рецесия.

Длъжностните лица не предлагат много подсказки, като вместо това се съсредоточават върху други лостове на политиката - най-вече върху портфейла от пандемични облигации на стойност 1,7 трилиона евро, известен като PEPP.

Приключването на PEPP по-бързо от планираното в момента би засилило затягането на паричната политика и би ускорило по-широкото излизане от стимулите от ерата на кризата. Но подобен ход може да се окаже противоречив, тъй като напрежението в Близкия изток заплашва да повиши цените на петрола, държавните финанси на Италия тревожат инвеститорите, а икономиката на еврозоната се задъхва.

Управителният съвет заяви, че постъпващите данни са "потвърдили като цяло" предишната му оценка за средносрочните перспективи за цените. "Очаква се инфлацията все още да остане твърде висока за твърде дълъг период от време, а вътрешният ценови натиск остава силен", заяви той.

В речта си в Атина, където Управителният съвет се събра за едно от редовните си заседания извън централата на ЕЦБ във Франкфурт, председателят Кристин Лагард заяви, че "трябва да бъдем стабилни".

"Обсъждането на съкращения е напълно, напълно преждевременно", каза тя пред репортери, повтаряйки позицията си от септемврийското заседание. "Фактът, че задържаме, не означава да кажем, че никога повече няма да повишим лихвите".

Еврото задържа загубите си спрямо долара, докато германските облигации се повишиха. Италианските облигации, които са основен бенефициент на програмите на ЕЦБ за изкупуване на дълг, се представиха по-добре, тъй като Лагард заяви, че тази седмица не са били обсъждани промени в инициативата PEPP на стойност 1,7 трлн. евро.

С изявлението на ЕЦБ, потвърждаващо съществуващата в края на 2024 г. граница за прекратяване на реинвестициите по PEPP, 10-годишната доходност на Италия спадна с 10 базисни точки, изпращайки спреда спрямо германските си колеги под 200 базисни точки.

Това подхранва залозите за това кога ще настъпи първото понижение на лихвите, като инвеститорите се впускат в разказа на ЕЦБ за "по-високи лихви за по-дълго време", като оценяват намаленията от следващия юни - дори когато регионът е изложен на риска окончателно да се поддаде на рецесия.

Длъжностните лица не предлагат много подсказки, като вместо това някои от тях се фокусират върху други лостове на политиката като PEPP. Промените там обаче могат да се окажат спорни, тъй като напрежението в Близкия изток заплашва да повиши цените на петрола, държавните финанси на Италия тревожат инвеститорите, а икономиката на еврозоната се колебае на фона на по-високите разходи за кредитиране.

"Както често се случва с паричната политика, съществува този трансмисионен период", каза Лагард. "Оценката на нашите служители е, че все още има какво да се направи и предстои да се случи, за да повлияе на реалната икономика. И предположението е, че то ще продължи да се разгръща през края на 2023 г. и първото тримесечие на 2024 г."

Съобщението на ЕЦБ е част от поредица срещи за определяне на лихвените проценти в световен мащаб. В сряда Централната банка на Канада запази лихвените проценти непроменени за втори пореден път, като остави отворена възможността за по-нататъшно затягане. През следващата седмица решения ще вземат Федералният резерв и Английската централна банка. Очаква се и двете да задържат лихвите.

След последното си заседание по политиката през септември представителите на ЕЦБ отбелязаха, че инфлацията се забавя повече от очакваното. Според оценка на Bloomberg Economics този месец тя може да намалее до двугодишно дъно от около 3%.

Но макар че скокът на лихвените проценти е от полза за кредитори като Deutsche Bank, данните за брутния вътрешен продукт на 20-те държави от еврозоната през третото тримесечие, които се очакват следващата седмица, вероятно ще покажат в най-добрия случай слаб растеж. Проучванията на мениджърите по покупките за октомври показаха, че както производственият сектор, така и секторът на услугите са затънали в спадове.

Германия, най-голямата икономика във валутния блок, е и най-големият проблем, тъй като е изправена пред перспективата за втора рецесия в рамките на малко повече от година. Политиците на ЕЦБ ще трябва да изчакат до декември за нови прогнози на персонала, които ще разглеждат целия период до 2026 г.

Лагард предупреди, че рисковете за растежа продължават да са насочени в посока надолу.

"Икономиката вероятно ще остане слаба до края на тази година", каза тя. "Но с намаляването на инфлацията, по-нататъшното възстановяване на реалните доходи на домакинствата и засилването на търсенето на износа от еврозоната икономиката би трябвало да се засили през следващите години."