Икономиката на Обединеното кралство отново загуби работни места през тримесечието юни-август, отбелязвайки най-дългия спад на заетостта от времето на пандемията от Covid-19 и е знак, че инфлационният натиск може би намалява.
Заетостта се е понижила с 82 000 души през периода юни-август след спада от 133 000 души през периода май-юли, съобщи Националната статистическа служба (ONS) във вторник. Това е третият пореден тримесечен период, в който заетостта е намаляла в сравнение с предходните три месеца, което е най-лошият период от началото на 2021 г. насам.
ONS промени начина, по който изчислява данните, публикувани във вторник, след като вече забави днешните данни за безработицата и заетостта, „за да получи възможно най-обективните оценки“.
Промяна в заетостта за тримесечен период
Новите изчисления показват, че пазарът на труда може да е малко по-затегнат, отколкото предполагаха предишните данни на ONS. Ревизираният спад на заетостта от 133 000 души през май до юли по новата методология е по-малък от спада от 207 000 души по старите оценки.
По-широката картина показва, че пазарът на труда се разхлабва, което намалява натиска за повишаване на заплатите, който тревожи Английската централна банка. През септември централната банка прекрати поредицата от агресивни увеличения на лихвените проценти, целящи да охладят икономиката, и очаква, че в резултат на това безработицата ще се увеличи.
След публикуването на данните паундът поскъпна спрямо долара. Той с 0,2% нагоре на ниво от 1,2277 долара, като поскъпна за четвърти пореден ден и достигна почти двуседмичен връх.
Безработицата се задържа на ниво от 4,2% според новото изчисление, което е по-ниско от стойността 4,3%, публикувана от ONS преди това. Това е най-високата стойност от почти две години насам и се е увеличила от едва 3,5% преди година, когато компаниите бързо наемаха служители след края на локдауна от COVID-19.
Икономистите все по-често повдигат въпроси относно резултатите от проучването на работната сила, което е засегнато от срива в броя на отговорите на анкетираните и в по-голямата си част обхваща по-възрастните британци.
„Данните за икономиката все още са нееднозначни“, посочи Нийл Бирел, главен инвестиционен директор в Premier Miton Investors. „Трудно е да се повярва, че константната инфлация и по-високите лихвени проценти няма да окажат по-голямо въздействие върху изненадващо силната икономика. Сега вниманието е насочено към предстоящия кръг от решения на централните банки.“
Ниво на безработица
Новите експериментални данни за заетостта и безработицата, публикувани във вторник, се сравняват с по-стари данни по предишната методология. Икономистите повдигнаха въпроси относно сигналите, идващи от доклада, който показа както спад на свободните работни места, така и създаване на нови работни места и силен ръст на заплатите.
„Този нов показател установи, че през последния период равнището на заетост се е понижило малко, като са се повишили малко равнищата на безработица и на тези, които нито работят, нито търсят работа“, заяви Дарън Морган, директор на отдел „Икономическа статистика“ в ONS. „Това е част от нашата трансформация на начина, по който измерваме пазара на труда, в рамките на която въвеждаме подобрено изследване на работната сила, като питаме повече хора по различни начини за техния трудов статус.“
Данните са в основата на дебата в Английската централна банка дали е необходимо по-нататъшно затягане на паричната политика, за да се ограничи инфлацията, която остава над три пъти по-висока от целевата стойност от 2%. Миналият месец централната банка спря повишаването на лихвените проценти поради опасения, че най-голямата поредица от увеличения от три десетилетия насам може да тласне икономиката към рецесия.
Политиците на Английската централна банка, ръководени от управителя Андрю Бейли, се събират отново следващата седмица, за да вземат решение относно лихвените проценти. Те заявиха, че данните на ONS за ръста на заплатите са „трудни за съгласуване с други показатели за ръст на заплатите“.
По време на пандемията Великобритания загуби най-малко 500 000 души от работната сила, което накара компаниите да увеличат заплатите, за да си осигурят необходимия за развитието им персонал, и засили инфлационния натиск. Въпреки че много от тези работници вече са се завърнали, компаниите се оплакват, че трудно намират хора с умения за свободните работни места.
Правителството на министър-председателя Риши Сунак се е съсредоточило върху това да накара повече хора да работят и да затегне правилата за това кой може да получава помощи. Целта е да се намали равнището на неактивност - хората, които не работят и не търсят работа.
Някои икономисти вече се опасяват, че нарастването на безработицата заплашва да доведе до рецесия в и без това стагниращата икономика.
Централната банка очаква коефициентът на безработица да нарасне до почти 5% до третото тримесечие на 2026 г., тъй като повишаването на лихвените проценти забавя търсенето в икономиката и ограничава инфлационните сили. Това е доста над почти 50-годишното дъно от 3,5%, достигнато преди година, но все още е под нивото на безработица от 6,4% в еврозоната.