Президентът Джо Байдън директно призова американците да подкрепят финансирането на военните действия на Израел и Украйна, като предупреди, че „Хамас“ и руският президент Владимир Путин представляват паралелни заплахи за американската демокрация.
Приблизително 15-минутното обръщение в кабинета предшества официалното искане на Белия дом Конгресът да предостави около 100 млрд. долара за Израел, Украйна, Тайван и южната граница на САЩ. Байдън заяви, че подкрепата за Украйна и Израел в борбата им съответно срещу Русия и войнстващи групировки е „жизненоважна за националната сигурност на Америка“.
„Знам, че тези конфликти могат да изглеждат далечни и е естествено да се запитаме защо това е важно за Америка“, посочи Байдън в четвъртък. „ „Хамас“ и Путин представляват различни заплахи. Общото между тях е, че и двамата искат да унищожат напълно една съседна демокрация."
Байдън е изправен пред геополитически предизвикателства под формата на две големи войни, избухнали в рамките на две години, които застрашават глобалната стабилност, докато той участва в президентските избори през 2024 г., в които външната политика на вероятния му опонент е в пряк контраст с неговата.
Рядкото по характер обръщение в Овалния кабинет - едва второто в президентството на Байдън, подчертава твърдото му убеждение, че нахлуването на Русия в Украйна и кървавата атака на „Хамас“ в Израел застрашават демократичните държави по света. САЩ и ЕС обявиха „Хамас“ за терористична групировка.
„Историята ни е научила, че когато терористите не плащат цена за своя терор, когато диктаторите не плащат цена за своята агресия, те предизвикват повече хаос, смърт и разрушения“, изтъкна Байдън.
Американският президент заяви, че в петък ще изпрати на Конгреса „спешно искане за бюджет за финансиране на националната сигурност на Америка и на важни партньори, включително Израел и Украйна“.
Искането ще включва 60 млрд. долара за Украйна през следващата година, както и 14 млрд. долара за укрепване на израелската отбрана. Искането ще включва и 10 млрд. долара за хуманитарни дейности, включително в Газа, 14 млрд. долара за охрана на границите и борба с трафика на фентанил, както и 7 млрд. долара за други приоритети в областта на националната сигурност, включително за Индо-Тихоокеанския регион, според запознат с искането.
Според хора, запознати с въпроса, финансирането на Индо-Тихоокеанския регион се очаква да подкрепи съюзници и партньори като Тайван. Окончателните данни ще бъдат оповестени от Белия дом в петък в официално искане за допълнение, изпратено до Капитолия.
Президентът е изправен пред трудна задача да накара Конгреса да приеме исканията за финансиране.
Миналият месец администрацията на Байдън не успя да получи одобрението на законодателите за пакет, съдържащ около 24 млрд. долара помощ за Украйна, на фона на съпротивата на силно консервативните републиканци.
В Конгреса има двупартийна подкрепа за финансирането на военновременните нужди на Израел, но общественото мнение остава разнопосочно. Подкрепата на американците за подпомагането на Украйна също намалява от началото на конфликта миналата година.
Положението се усложнява допълнително от факта, че Камарата на представителите не успя да избере нов председател след отстраняването на представителя Кевин Маккарти. Камарата на представителите се оказа в безвремие, без да има право да приема законодателни актове, тъй като републиканците не успяха да се споразумеят за заместник.
„Не можем да позволим на дребната партийна политика да попречи на отговорността ни като велика нация“, добави той.
Kъде отиде външната помощ на САЩ през 21-ви век
Байдън засегна и участието на Америка в световните дела, противопоставяйки се на политиката на изолационизъм на предшественика си Доналд Тръмп, която допринася за съпротивата на консерваторите срещу продължаващата подкрепа за Украйна. Байдън нарече допълнителното финансиране „интелигентна инвестиция, която ще донесе дивиденти за американската сигурност на поколенията“.
Обръщението на Байдън идва ден след дръзкото му посещение в Израел по време на война, по време на което той изрази болка и съпричастност към историческите рани на нацията след нападението на 7 октомври, при което загинаха над 1400 души в най-смъртоносния ден за евреите след Холокоста.
Президентът на САЩ в Тел Авив обеща да поиска от Конгреса „безпрецедентен пакет за подкрепа на отбраната на Израел“. Той заяви, че искането ще помогне за снабдяването на израелската система за противовъздушна отбрана „Железен купол“ с необходимите боеприпаси за сваляне на ракети и снаряди. Байдън също така изпрати военни кораби в Източното Средиземноморие, за да възпре други участници, като например подкрепяната от Иран войнствена групировка „Хизбула“, да се включат в конфликта.
На път за Вашингтон от Израел Байдън постигна споразумение за хуманитарна помощ, което може да помогне да се успокоят критиците на израелското правителство у дома и в чужбина.
В обръщението си Байдън предупреди Израел да не бъде обхваната от „ярост“ и да не допуска подобни „грешки“, каквито САЩ допуснаха след терористичните атаки от 11 септември 2001 г., което е явна препратка към дългите войни в Ирак и Афганистан. Тези думи могат да повлияят на военното планиране на Израел, която подготвя сухопътна атака срещу Газа, контролирана от „Хамас“.
Президентът се спря на опасенията за увеличаване на престъпленията от омраза, особено срещу американци от еврейски или мюсюлмански произход, като се позова на убийството на шестгодишно палестинско момче в Илинойс. След речта си в четвъртък вечерта Байдън е разговарял с бащата и чичото на убитото дете, съобщиха от Белия дом.
„Не можем да стоим безучастни и да мълчим, когато това се случва. Трябва да осъждаме антисемитизма без уговорки. Трябва също така без колебание да осъдим хомофобията."