Президентът Джо Байдън прекара последната седмица в трескава дипломация, за да предотврати прерастването на войната между Израел и "Хамас" в по-широк конфликт. Но ако тези усилия се провалят, отговорът на САЩ може да зависи от грубата сила на техните военни.
Пентагонът премести самолетоносача USS Gerald R. Ford и неговата бойна група в източното Средиземноморие, а ударната група на самолетоносача USS Dwight D. Eisenhower е на път. Всяка е щедро оборудвана с изтребители F/A-18 Super Hornet и други модерни самолети. Освен това 2000 морски пехотинци са поставени в повишена готовност за потенциална мобилизация.
Засега администрацията казва, че целта е да предупреди "Хизбула" в Ливан и други ирански подставени лица да не се намесват. САЩ са изпратили съобщения по неофициални канали през страни като Катар, за да намекнат на Иран, че Белият дом ще използва сила, ако е необходимо, според американски служител, който обсъди чувствителната ситуация при условие за анонимност.
„Това, което самолетоносачите и летящите ескадрили дават на президента, са опции“, каза пенсионираният генерал Франк Макензи, който ръководеше американските сили в Близкия изток до 2022 г. „Знаем, че Иран следи нивата на нашите сили и се възпира от допълнителната ни позиция в региона.”
Залозите са високи и само се увеличиха след нападението срещу Израел на 7 октомври от "Хамас", група, определена като терористична от САЩ и Европейския съюз. Конфликтът вече струва живота на хиляди израелци и палестинци, разпалвайки напрежението в региона и увеличавайки възможността конфликтът да ескалира. Израел и "Хизбула" си размениха спорадични ракетни обстрели по северната граница на Израел през последните дни, а Иран предупреди, че разширяването на войната става неизбежно.
Активи на самолетоносачите
Най-мощните военни активи на разположение на Байдън са ударните групи на самолетоносачите. USS Gerald R. Ford вероятно вече помага на Израел в събирането на разузнавателна информация, но корабите имат потенциала да направят много повече.
Самолетоносачите дават на САЩ „значителна ударна мощ“ в региона, каза Фил Дейвидсън, пенсиониран адмирал с 4 звезди, който командваше ударни групи от самолетоносачи. Заедно двата кораба осигуряват около 80 самолета с ударни способности, както и крайцери, разрушители и подводници, въоръжени с ракети Tomahawk, каза той.
Те също биха могли да помогнат на Израел да се защити. Оръжейни системи, като разрушителите в бойната група, „биха могли да допълнят израелската система за отбрана от балистични ракети срещу потенциалните атаки с балистични ракети със среден обсег на Иран“, каза Дейвидсън.
Пентагонът постави 2000 войници в повишена бойна готовност, а служители на отбраната казват, че Bataan Amphibious Ready Group на морската пехота на САЩ и 26-та морска експедиционна единица, наброяваща повече от 4000 моряци и морски пехотинци, ще се присъединят към нарастващия американски флот край бреговете на Израел.
Прякото участие на САЩ във военни действия също може да оформи нагласите на избирателите, независимо дали са положителни или отрицателни, докато Байдън се готви за тежка надпревара за преизбиране през следващата година.
Без войници
На практика няма обсъждане на голяма роля на сухопътните сили на САЩ в потенциален конфликт.
„Няма планове или намерения да се използват войници на САЩ в битка в Израел“, каза говорителят на Съвета за национална сигурност Джон Кърби пред репортери във вторник.
Все пак американските сили могат да бъдат разположени в редица сценарии.
Един от най-сериозните би бил масирана ракетна атака срещу Израел от "Хизбула", за която се смята, че притежава около 130 000 ракети. Израел предупреди, че такова нападение ще бъде посрещнато със съкрушителен отговор и е възможно американските сили да участват в някаква форма на отмъщение.
Байдън отрече израелски доклад в сряда, че САЩ вече са казали на Израел, че ще се включат в битката, ако "Хизбула" атакува.
"Хизбула" също може да се изкуши да атакува американски бази или персонал в региона, както е правила в миналото. Смята се, че групата стои зад самоубийствените атентати с камиони през 1983 г. срещу посолството на САЩ и казармите на морската пехота на САЩ в Бейрут.
Удари може да дойдат и от ирански прокси групи в Ирак или Сирия, които биха могли да изстрелят ракети срещу Израел или дори да атакуват американски войски и съоръжения.
В такъв случай САЩ вероятно ще следват принципа "око за око", според Кенет Полак, бивш анализатор на ЦРУ за Близкия изток. „Ако започнат да стрелят по нас, можем просто да преследваме всеки, който стреля по нас“, каза той.
През март САЩ нанесоха въздушни удари срещу групировки, свързани с Иран, в Сирия, след като атака с дрон уби американски подизпълнител и рани петима американски военнослужещи.
Несигурно възпиране
Няма гаранция, че възпирането на САЩ ще проработи.
Хиляди палестинци загинаха, докато Израел извършва въздушни удари по военни цели, както твърди, предизвиквайки протести в градове по света. Залозите ще се увеличат, ако Израел продължи с наземна инвазия, която почти сигурно ще включва кървави битки улица след улица.
„Хизбула" е трудна за възпиране“, каза Емили Хардинг, бивш анализатор на ЦРУ за Близкия изток. „Те ще разгледат историята на Байдън за военно участие в региона и трябва да заключат, че тази администрация няма почти никакъв апетит за пряка военна намеса.“
Иран заяви в понеделник, че разширяването на войната става все по-неизбежно. „Времето за политически решения изтича и възможното разширяване на войната на други фронтове наближава неизбежния етап“, написа външният министър на Иран Хосейн Амирабдолахян в социалната медийна платформа X.
Все пак "Хизбула" може да има свои собствени причини да не се намесва. Подновен конфликт може да подкопае подкрепата ѝ в Ливан, който е затънал в икономическа криза.
Иран също има причини да обезсърчава "Хизбула" да притиска нещата твърде далеч, каза Полак, бившият анализатор на ЦРУ. „Целият подход на Иран е, че те имат дългосрочна стратегия спрямо Близкия изток и Израел. Що се отнася до тях, стратегията все още работи. Те просто трябва да продължат.“