Новите данъци на България помагат на Сърбия и Унгария да се откажат от руски газ

Според правителствени служители България е наложила наказателни данъци върху руските нефтени и газови операции, за да ги направи по-малко рентабилни и да принуди тях и европейските им купувачи да търсят други възможности. В петък София въведе акциз в размер на 10 евро за мегаватчас транзитиран руски газ, дни след като наложи 60-процентен данък върху печалбата на руската рафинерия „Лукойл“ на брега на Черно море.

Основната цел на двете мерки е да се изтласкат руснаците от европейския пазар, твърдят официални лица. България, която е член на ЕС и НАТО, направи драстичен обрат, след като през май на власт дойде проевропейско правителство. До неотдавна страната беше тясно свързана с Москва и не желаеше да се отърси от зависимостта си от руските въглеводороди.

Новата транзитна такса възлиза на около една пета от сегашната референтна цена на газа на TTF (50 евро/МВтч). Транзитните такси обикновено са ниски едноцифрени проценти от действителната цена на газа. „Изчислението е, че макар да не потребяваме повече руски газ, ние все още сме виновни за това, че други страни в Европа продължават да потребяват руски газ“, каза човек, запознат с решението на София.

„Основната цел беше да се намали рентабилността и да се принудят Сърбия и Унгария да потърсят друго.“ България беше отрязана от доставките на „Газпром“ скоро след началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, но позволи използването на своята газопроводна мрежа за снабдяване на Сърбия и Унгария, две от най-проруските правителства в Европа, с важни доставки на газ.

Унгарският министър на външните работи Петер Сиярто обяви увеличението на данъка върху транзита на газ за „неприемлив закон с неясна основа“. Във видеозапис от енергиен форум в Русия, където той беше единственият министър от ЕС, той нарече това „пореден опит да се подкопае енергийната сигурност на Унгария и енергийното сътрудничество между Унгария и Русия“.

Българският министър на финансите Асен Василев обясни, че целта не е да се оскъпи газът за потребителите в Унгария и Сърбия, а да се намали рентабилността на доставките на газ през България за „Газпром“.

„Новият данък е в пълно съответствие с целите на ЕС за намаляване на зависимостта на ЕС от руски изкопаеми горива. Тъй като повечето договори на „Газпром“ се сключват на мястото на доставка в дадена страна, данъкът най-вероятно няма да окаже влияние върху цените на газа надолу по веригата", каза той. "Това само ще намали печалбите на „Газпром“.

Той заяви, че правителството е уведомило Брюксел за промените.

Служител на ЕС заяви, че Европейската комисия „проучва“ въпроса. Василев отбеляза, че натискът на правителството върху руските компании е накарал и Лукойл да започне процес на продажба на най-голямата си петролна рафинерия в Югоизточна Европа, която се намира близо до Бургас.

„Вероятно има икономическа полза от смяната на собствеността на рафинерията“, посочва той пред Financial Times. "Имаме индикации за интерес."

Правителството не участва в продажбата на рафинерията, която доставя на международни клиенти повече от половината от продукцията си, включително решаващи доставки на дизелово гориво за Украйна в началото на руската инвазия. Министърът обаче уточни, че София ще запази поредица от наказателни мерки, докато се появят нови собственици.

Наложеният неотдавна 60-процентен данък върху печалбата на рафинерията ще бъде намален до 15% едва след продажбата, а междувременно ще бъде извършена задължителна модернизация, за да се подготви рафинерията за ефективна преработка на по-лек неруски суров петрол, което ще струва около 500 млн. евро. Василев, който е и съпредседател на ПП „Продължаваме промяната“, една от двете основни коалиционни сили, заяви, че събуждането на София е дошло, след като „Газпром“ е спрял да доставя газ след руската инвазия в Украйна.

Първо, едно технократско правителство, последвано от новото управление тази пролет, промени позицията на София в прозападна и ускори реформите, включително в енергийния сектор, които бяха в застой от години, казва той. „През последните три месеца въведохме реформи, които са били блокирани в продължение на 10-15 години“. В миналото България е страдала от прекъсвания на доставките на газ, особено през зимата на 2008-2009 г., когато Русия спря кранчетата заради спор с Украйна.

При последното спиране на газоподаването София също остана без много газ на склад, като през пролетта на 2022 г. хранилищата ѝ бяха запълнени до по-малко от 20%. Оттогава, България е добавила реверсивни възможности към тръбната мрежа от комунистическата епоха, предназначена за транспортиране на газ към Гърция и Турция, допълва Василев.

Освен това тя се свърза с Гърция чрез нова връзка и изгражда повече трансгранични капацитети към Сърбия и Румъния.

„Справяме се доста добре. Когато Русия спря газа, в рамките на 24 часа имахме план, избегнахме прекъсванията и повишаването на цените и се насочихме към по-дългосрочни решения.“

Още по темата

Нетният доход на "Газпром" се свива драстично заради загубения пазар в Европа

Пламен Димитров: За пръв път България се превръща в транзитьор на неруски газ

С Путин или не, Европа отново ще купува руски газ след края на войната