Франция е дом и на двете най-големи мюсюлмански общности в Европа и усеща най-силно от всички европейски държави ефекта от войната между Израел и „Хамас“.
Напрежението завладява всички - от учениците до футболистите - в страна със сложна колониална история в Близкия изток и Северна Африка, която ясно изпитва последиците от конфликта, противопоставящ евреите срещу техните мюсюлмански съседи.
В събота музеят "Лувър" и дворецът "Версай", две от най-посещаваните туристически дестинации в столицата, бяха евакуирани и затворени. Пропалестинските протести бяха забранени. В страната беше обявено най-високото ниво на терористична готовност, като 7000 войници бяха разположени в допълнение към засиленото полицейско присъствие по улиците.
В северния град Арас в петък учител беше смъртоносно намушкан с нож от извършител мюсюлманин. Макар че правителството направи по-ранни коментари, че намушкването с нож изглежда е мотивирано от събитията в Израел, приликата му с жестокото убийство на учител през 2020 г. в резултат на ислямистки терористичен акт отвори отново стари рани в страната, където евреи и мюсюлмани имат общо болезнено минало.
Конфликтът, който се разиграва на хиляди километри от нас, намери отзвук във Франция, въпреки - или може би заради - дългогодишния секуларизъм на страната, който отрежда на религиозните убеждения на нейните граждани частна сфера.
В телевизионно интервю министърът на вътрешните работи Жералд Дарманин заяви, че цари "изключително негативна атмосфера", на фона на опасенията, че тази нова, смущаваща вълна на насилие в Близкия изток ще изостри вече съществуващата враждебност.
Франция е европейската страна, която е загубила най-много граждани при нападенията на „Хамас“ срещу Израел, сочат данни на външното министерство. Президентът Еманюел Макрон осъзна колко сериозно е положението и след първите нападения направи обръщение към нацията в най-гледаното телевизионно време. Часове преди речта той беше свикал партийни лидери от целия политически спектър.
"Виждам страха на нашите сънародници от еврейски произход, че рязкото нарастване на насилието там ще бъде използвано като повод за оправдаване на думи, клевети или действия срещу тях", каза той.
Френските евреи имат основателна причина да са нащрек.
По данни на Darmanin от 7 октомври, когато „Хамас“ нападна Израел, във Франция са извършени 189 антисемитски прояви. Те включват хора, арестувани с ножове в близост до училища или синагоги, и омразни послания, надраскани на обществени места.
В петък следобед по тесните улички на стария еврейски квартал в Париж можеха да се видят конни полицаи и служители с пушки, които патрулираха. Обикновено оживеният квартал Маре беше притихнал, като компаниите затваряха по-рано от обичайния час, отбелязващ началото на еврейския ден за почивка.
Едуард, собственик на местен магазин за деликатеси, премахна столовете и масите на терасата си в опит да възпре всички, които се насочат към бизнеса му. Той има двама служители мюсюлмани, които харесва и на които се доверява, но с които никога не би повдигнал въпроса за войната между Израел и Хамас, защото предпочита да не знае какво мислят те.
"Разбира се, че се страхувам", казва той, отказвайки да каже фамилното си име от съображения за сигурност, и припомня, че през 1982 г. антисемитски атентат убива шестима души само на метри от неговия магазин. "Когато Израел се простуди, Франция киха."
Като видим терористичен акт на мюсюлмански извършители срещу френски евреи, нападението от 1982 г. открива нов фронт на безпокойство в еврейската ѝ общност, чиито потисници в началото на XX в. са традиционните врагове на евреите.
В крайна сметка Франция е страната, чиито отношения с еврейското население отчасти са изковани от режима Виши, а още по-рано - от аферата Драйфус, в която консерваторите обвиняват еврейски войник в престъпления, които не е извършил.
Една от ирониите на настоящия конфликт е, че той подтикна някои евреи да намерят обща кауза с крайната десница, след като трикратният кандидат за президент Марин Льо Пен изрази публично подкрепата си за Израел. Трябва да се отбележи и че нейният баща Жан-Мари е отхвърлял Холокоста. Когато пое партията, основана от него, тя публично се отрече от тези коментари и през годините активно ухажваше френските евреи, които твърдят, че следващите правителства са направили твърде малко, за да спрат нарастването на антисемитизма.
Войната със сигурност разклати политическите позиции.
От една страна се наблюдава смекчаване на отношението на еврейската общност към Льо Пен, докато отказът на крайнолевия Жан-Люк Мелaншон да нарече „Хамас“ терористична организация подхрани възприемането на партията му като антиизраелска.
Нежеланието му да подкрепи предпочитаното от САЩ и ЕС обозначение задълбочи разрива с левия алианс NUPES, създаден точно преди парламентарните избори през 2022 г. На този вот коалицията помогна на Макрон да се лиши от абсолютно мнозинство, но тя може да запази значителната власт, която има в Националната асамблея, само ако остане единна.
Френските евреи наброяват почти 600 000 души по данни на CRIF - организация, обединяваща еврейските групи във Франция. Мюсюлманското малцинство, което произхожда предимно от бившите колонии на Франция в Северна Африка, е много по-голямо и наброява около пет милиона души.
Експертът по политическа история Жан Гаригес, счита, че има комбинация от фактори, които помагат да се обясни защо Франция е по-чувствителна към напрежението в Близкия изток, отколкото други европейски страни.
Той посочва възмущението от колониалното минало на Франция; борбата на много мюсюлмани да се справят с лаицизма, който те смятат за претекст за заклеймяване на техните религиозни и културни практики; и влиятелната еврейска общност, която се чувства силно свързана с Израел.
"Палестинската кауза се превърна в знаме за мюсюлманите във Франция", казва Гаригес.
Един от факторите, които той не споменава, са така наречените предградия във Франция. Предишните администрации са изолирали имигрантски семейства в покрайнините на големите градове, но така превърнат тези райони в центрове на безработица, рушащи се жилища, а понякога и на бунтове и радикализация.
Макар че във Франция все още рядко се среща открито насилие между евреи и мюсюлмани, напрежението в Близкия изток често подклажда взаимни негативни чувства.
Според Жерар Унгер, заместник-ръководител на CRIF, въпреки че антисемитизмът във Франция исторически идва от крайната десница, всеки евреин, загинал при антисемитско нападение във Франция през последните години, е бил убит от радикални ислямисти.
Но френските мюсюлмани също имат своите претенции.
"Забраната на пропалестинските демонстрации е проблематична, защото разкрива симпатиите на правителството и създава разломи в обществото", казва Нагиб Азерги, ръководител на малката партия Съюз на френските мюсюлмани демократи. Той е присъствал на мирна пропалестинска демонстрация в Париж, която е била разпръсната мирно.
За разлика от тях произраелските протести бяха проведени, като бившият президент Никола Саркози и съпругата му Карла Бруни-Саркози присъстваха на шествие пред Айфеловата кула.
В кафене в Барбе, парижки квартал, в който живеят много мюсюлмани, барманът Янис Касед заяви, че мисли да се върне със семейството си в родния си Алжир.
"Франция би трябвало да е страната на Свободата, равенството и братството (Девизът на Франция, бел. ред.), но ние, мюсюлманите, нямаме никаква свобода, нито пък сме третирани еднакво, тъй като не можем да подкрепим дори Палестина", каза той. "Нещата станаха толкова сложни за всички, че девизът, който беше гордостта на Франция, изчезва".